Един университет. Една книга

Днес, 23 април, честваме Международния ден на книгата и авторското право. Датата е избрана символично, като отдаване на почит към паметта на двете най-значими фигури в световната литература - Мигел Де Сервантес и Уилям Шекспир, които умират на 23 април 1616 г. Първоначално идеята тръгва от Испания, където през 1926 г. крал Алфонсо подписва декрет за честване на Ден на испанската книга, като за дата избират датата на смъртта на Мигел Де Сервантес. Този ден съвпада с празника в чест на Свети Георги Победоносец - покровителя на Каталуня. На този ден търговците на книги в Барселона са устройвали голям панаир на книга и от 1931 г. се е появила традицията да се подарява по една роза на всеки, закупил книга. Години по-късно, на 15 ноември 1995 г. ЮНЕСКО обявява 23 април за Международен ден на книгата и авторското право, а титлата Световна столица на книгата се присъжда за първи път на Мадрид през 2001. През 2019 г. тази чест е била отредена на Шарджа (ОАЕ), а тази година Световна столица на книгата е Куала Лампур, столицата на Малайзия. С отбелязването на този ден светът отдава почит на просвещението и културните традиции, на книгите, като най-важното и значимо средство за съхранение и разпространение на знанието.

Днес е световният ден на детската книга и с тази публикация ще отбележим и паметта на автора на едни от най-четените и обичани приказки за деца и възрастни. За мен Малката русалка е любимата приказка и не един път съм я препрочитала и като дете, юноша и възрастен. Много от приказките на Андерсен са вдъхновени от неговия личен живот. Той е имал близка приятелка, която е имала недъг по рождение - единият й крак е бил по къс и тя е куцала при ходене. Била е безнадеждно влюбена в Андерсен, но за него е била само приятелка. Тя заминава на пътешествие с кораб заедно с баща си и при разразила се бира, корабът потъва и приятелката му загива, а Андерсен страда много за нея, давайки си сметка, че е загубил любим човек. Да, приказките на Андерсен с пропити с тъга и винаги са ме натъжавали, но това ги прави истински и въздействащи!

Защо "Аз още броя дните" е толкова въздействаща, толкова четена и победител и в нашата анкета?Ч Може би заради достъпния език, на който е написана, но и заради историята, която е базирана на реални събития, които са се случили тук на Балканите и сега - преди по-малко от 20 години.
На кратко ще Ви разкажа за трагичната любовна история на Бошко и Адмира, става достояние на света, благодарение на американския журналист Кърк Шорк, който е бил репортер на Ройтерс и по време на войната се е намирал в Сараево. Светът ги нарича "Ромео и Жулиета" от Сараево, но тяхната история е различна от тази на шекспировите герои. Бошко е сърбин, православен християнин, а Адмира босненска мюсюлманка, но това не пречи да се обичат, не пречи на добрите вазимоотношения между семействата им, както не пречи и на цяло Сараево да живее в разбирателство и липса на етнически и религиозни конфликти. Самият журналист е толкова разтърсен от това, което вижда и приема много присърце тяхната история и затова няколко години по-късно, когато бива убит в Сиера Леоне, близките му изпълняват неговата воля - част от праха му е погребана до Бошко и Адмира. Кои са били те?! Просто двама млади, влюбени в живота, обичащи се и градящи планове за бъдещето - за сватба, за съвместен живот, за деца. Двама млади, както много други! Семейството на Бошко бяга от Сараево, но той остава заради Адмира. Около година след зибухването на войната, Бошко получава призовка за мобилизация и двамата решават да напуснат Сараево. Има ли са уговорка с техен приятел, който е трябвало да им помогне да излезнат от града. На 18 май 1993 година в 17:00 часа Бошко и Адмира тръгват към свободата. Вярвали са, че в този момент тече примирие, но стигат само до моста Върбан. Първият куршум уцелва смъртоносно Бошко и пада на място, а вторият покосява Адмира. Тя успява да изпълзи до тялото на любимия си и лпрегръща го и издъхва. Телата им остават да лежат върху моста 7 дена, тъй като се намират на ничия земя под прицела на двете враждуващи страни.
"Бошко е с лице към земята, дясната му ръка е извита странно назад. Адмира лежи до своя любим, лявата й ръка е простряна на гърба му", пише Шорк на 23 май 1993. Една година по-късно тяхната история е превърната в документален филм "Ромео и Жулиета от Сараево" в съвместна продукция на PBS, Канадската телевизия и WDR Германия.

Добро утро, приятели! Има ли вече някой, който е чел "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров? Добре дошли сте да споделите мнение, любим цитат, интервю с писателя и всичко, което Ви е направило впечатление. Ние от своя страна ще се постараем да Ви запознаем с интересни факти за романа и писателя. Очаквайте в някой от следващите дни да Ви разкажем за Бошко и Адмира (наричани още Ромео и Жулиета от Сараево), чиято реална история стои зад сюжета на романа.

След едномесечно гласуване категоричен победител в нашата анкета е книгата ,,Аз още броя дните” на автора Георги Бърдаров. Призоваваме всички колеги, преподаватели и приятели на УНИБИТ да се обединим и да прочетем книгата-победител. Нека сме единни във време на криза и трудности, нека четем. Един университет, една книга, едн а общност, а защо не една книга и единна страна. Четете, обединете се, пазете се.

Представяме Ви и последния роман участник в нашата анкета . „18% сиво“ - романът, който се превърна в хит на 2008 г. Той бе преиздаден няколко пъти и беше класиран сред 100-те любими заглавия на българите в кампанията "Голямото четене" на БНТ.
„18% сиво” от Захари Карабашлиев е модерна класика, оригинална и вдъхновяваща, струва си да бъде прочетена. Мъж на средна възраст от Варна се влюбва и живее с приятелката си в България през ранните деветдесет години на двайсети век. Решават при първа възможност да емигрират в САЩ, защото родната действителност ограничава свободния им дух. Но попадат в капана на сивата, гадна, заличаваща личността Америка. Парите не достигат, докато той не фалшифицира дипломата си и не започва да работи като фармацевт. Едва осъществил американска мечта, един ден любимата на Зак просто си тръгва. Завинаги, безвъзвратно. Три дена по-късно той захвърля всичко, открадва без да иска един чувал марихуана, убива човек и се впуска в пътешествие през континента.
Захари Карабашлиев е роден във Варна. Завършва Шеста гимназия в родния си град. В Шуменския университет завършва специалност „Българска филология“. Свири на китара, води радиопредаване в „Радио Шумен“, работи и в „Радио Варна“. Започва да пише още като студент - първо критически текстове, после разкази - които публикува в „Литературен вестник“, „Култура, изкуство, литература“ и др.В края на 1997 г. заедно със семейството си заминава за САЩ. Учи „Художествена фотография“ в Щатския университет на Охайо, започва да снима професионално, премества се в Калифорния. Там завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, започва да пише драматургия и проза на български и английски език. Първият му роман „18% сиво“ излиза в България през 2008 г., а по-късно в САЩ, Франция, Полша, Хърватска и др.

Нашата анкета вече стартира. За да гласувате, харесайте и станете членове на групата ни. Там ще публикуваме информация за авторите и книгите и всеки е добре дошъл да участва в нашите дискусии.