04/06/2026
💗 Днес имах удоволствието да водя женски кръг като част от международното ми обучение към Sistership Circle.
Събрахме се, за да докоснем нещо, което много от нас носят дълбоко в себе си – раната на сестрата.
Тази стара болка от поколения разединеност между жените.
Страхът, че няма да бъдеш напълно видяна, напълно приета или напълно в безопасност сред други жени.
Раната, оставена от сравнения, предателства, мълчание, отхвърляне, конкуренция и недоверие.
Докато слушах историите на жените в кръга, си дадох сметка колко често сме се научили да се свиваме, да се нагаждаме или да премълчаваме истината си, само за да запазим връзката.
Но днес практикувахме нещо различно.
Да останем свързани, без да изоставяме себе си.
Да позволим на различията да съществуват.
Да бъдем автентични, дори когато е неудобно.
Да си спомним, че истинската принадлежност не изисква да се претопим и да заглушим себе си.
Защото сестринството не е съвършена хармония.
То е пространство, в което има място за всяка от нас с нейната истина, глас, уязвимост и сила.
Особено силен за мен беше моментът, в който си позволихме да погледнем отвъд болката и да видим човека зад раната. Да си спомним, че много от начините, по които сме били наранявани от други жени, също са родени от техните собствени страхове и незараснали рани.
Лечението на Sister Wound започва тогава, когато изберем връзката пред конкуренцията, състраданието пред осъждането и автентичността пред нуждата да бъдем харесвани.
🌿 Разпознаваш ли тази рана?
Имало ли е момент, в който си се „свила“, за да запазиш връзката с друга жена?
Ще се радвам да споделиш в коментар.
............................................
💗 Today, I had the pleasure of co-leading a women's circle as part of my international training with Sistership Circle.
We gathered to touch something that many of us carry deep within - the Sister Wound.
That pain born from generations of disconnection between women.
The fear of not being fully seen, fully accepted, or fully safe in the presence of other women.
The wound left by comparison, betrayal, silence, rejection, competition, and mistrust.
As I listened to the stories shared by the women in the circle, I realized how often we have learned to shrink ourselves, adapt, or silence our truth simply to preserve connection.
But today, we practiced something different.
Staying connected without abandoning ourselves.
Allowing differences to exist.
Being authentic, even when it feels uncomfortable.
Remembering that true belonging does not require us to blend in or silence who we are.
Because sisterhood is not perfect harmony.
It is a space where there is room for each of us - with our truth, our voice, our vulnerability, and our strength.
One of the most powerful moments for me was allowing ourselves to look beyond the pain and see the human being behind the wound. To remember that many of the ways we have been hurt by other women were also born from their own fears and unhealed wounds.
The healing of the Sister Wound begins when we choose connection over competition, compassion over judgment, and authenticity over the need to be liked.
🌿 Do you recognize this wound within yourself?
Has there ever been a moment when you made yourself smaller in order to preserve a relationship with another woman?
I would love to hear your reflections in the comments.
