Visual Research Center

Истинска радост беше да видим толкова хора по време представянето на резултатите, и да завършим тази програма с такава енергия. За нас това е ясен знак, че има нужда от пространства за среща, от пресичане на гледни точки и от по-критичен разговор за ролята на образа в съвременния свят.

Благодарим на целия екип на Центъра,


koleva
naam
rattle,
за постоянството и усилието да съберем, подредим и осмислим целия теренен материал.

На менторите и участниците за доверието и общия творчески и интелектуален труд.

Целите изследвания ще бъдат налични в онлайн издание и различни формати съвсем скоро.

А, и новата ни лятна програма идва 👀

Проект “Обективно” е финансиран от Национален фонд “Култура” и Европейски корпус за солидарност

Нова изложба събира различни светове от България през обектива на визуалната антропология | Програмата Какво свързва пътниците в Родопската теснолинейка, ъндърграунд културите на София и панелните ведомствени блокове на бургаския Нефтохим? На 17 март,...

Очакваме ви утре от 18:30ч на ул. Княз Борис I 158!

“Антропологът винаги е едновременно външен и вътрешен за групата, която изследва: той трябва да се внедри, без да разруши различните пластове на общността.
Но погледът сам по себе си винаги е трансформативен – самото
наблюдение е вид участие, което променя изследваната среда повече, отколкото явното включване.
В този смисъл моето присъствие в София през последните пет години е нещо като антропологически експеримент.
Аз не само че не идвам от друг град – аз не идвам от град изобщо. Затова заемам междинна позиция – нито напълно
отвътре, нито изцяло отвън. Именно това прагово състояние позволява да се види как младежките групи обживяват
пространства, които градът е оставил празни или обратното - насища с прекалено много действие.
И в двата случая се разглежда едно и също явление: социалното преизползване на физически параметри. Когато общностите се събират в такива места, те не само ги изпълват със смисъл, но и създава собствени правила, идентичности и практики. Така пространството престава да бъде фон и обстояотелство, а се превръща в резултат от
колективно действие. Така стигаме до въпросите:

Мястото ли оформя групата, или групата – мястото?
и
Как произвеждаме социални пространства?”

Екип на терен: Стефани Стоева с ментор Светослав Тодоров
Програма: “Обектив-НО - менторска програма по визуална антропология” с подкрепата на

Четвъртият екип в менторската програма “Обектив-НО” работи по изследването „Миграционни следи: Разкази от София“ - визуален поглед върху взаимодействието между мигранти от различни държави и поколения с разнообразни професии, хобита и интереси и града, в който живеем всички ние – любимата ни София.
Екипът на Ванина, Михаела и Магдалена избра да подходи към темата прилагайки метода на партиципативна фотография, давайки им възможност да проведат своето изследване през погледа на самите участници - мигранти. С лентова камера в ръка, насред горещото софийско лято, те изградиха сами визуалния наратив на тяхната връзка с града, представяйки собствената си реалност. Палестинският поет Хайри Хамдан, който живее от години в София казва, че „е редно градът да живее в теб, не ти да живееш в него.“ Точно отговора на въпроса как един град заживява в човек, роден и живял на друго място, и се превръща в негов дом, се вълнуваме да разберем чрез визуалните разкази от София на героите в това визуално изследване.

Екип на терен: Михаела Рогачева и Магдалена Митева с ментор Ванина Нинова
Програма: “Обектив-НО - менторска програма по визуална антропология” с подкрепата на

Третият екип от менторската програма Обектив-НО избра за обект на своето изследване село Синеморец. Географска зона с ограничен достъп до преди няколко десетилетия, днес Синеморец е популярна дестинация за морски туризъм. Но какъв е обликът на селото извън летния сезон?

Ремина и Ралица се впуснаха в търсене на историите на синеморци, които избират да останат и да живеят там. Екипът си заложи една основна цел - да разбере какво е взаимодействието между хората и природата. В рамките на седмица, Реми и Рали изследваха живота и културата на селото, за да разберат по-добре надеждите, нуждите и перспективите на местните жители за природата и бъдещето на Синеморец.

Ралица: „Процесът осъзнато да изследвам място, което преди съм посещавала с цел почивка е любопитен, тъй като се получава една смяна на функцията, която мястото е притежавало за мен самата. Целта на почивката да избягам от ежедневието всъщност бе много по-силно постигната чрез наблюдение и вникване в нечие друго „банално“ ежедневие и определено с много по-дълготраен и трансформиращ ефект.“

Ремина: „Да сложа антроположките очила беше предизвикателно, но и удовлетворяващо, защото имах възможност да наблюдавам неща, които преди не виждах - времето, ежедневието, емоциите, вярванията - малките детайли, които са толкова важни за хората в региона и тяхната връзка с природата.“

Екип: Ремина Алексиева и Ралица Белчева с ментор Константин Георгиев

Програма: “Обектив-НО - менторска програма по визуална антропология” с подкрепата на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria

Между юни и август вторият екип на менторската школа по визуална антропология „Обектив-НО“ се зае със сложна задача: да улови какво означава „Нефтохим“ в живота на бургазлии днес. Заводът, роден от социалистическата индустриализация през 60-те и приватизиран от руската компания “Лукойл” в края на 90-те, дълго е „втори град“ — работа, дом, квартал, приятелства, любов, биографии. Как се пренарежда тази вселена в постсоциалистическия, постиндустриалния свят, а днес и на фона на нови чертаения за по-”устойчиви” бъдеща, където екологичните кризи, „зеленият“ преход и следвоенната геополитика ни карат да преосмислим самата идея за „енергията, без която не можем“?

Влизаме в заводи, музеи, разговаряме с бивши и настоящи работници, със съседи от ведомствените жилища, вървим бавно през Лазур и Славейков; слушаме и събираме разкази от ветерани нефтохимици и екоактивисти, които държат заедно гордостта и съмнението. Между обещанието за прогрес и разпада на големите структури; сигурността на труда и тревогата от екологични катастрофи; между наследената гордост и геополитическите сътресения - как се пренаписва историята на Бургас? Какво ни казва този локален възел за по-големите телеологии на модерността и след това?

Екип на терена: Роберта Колева (социален антрополог, ментор), Виктория Димитрова (архитект), Калина Иванова (художник)

Програма: „Обектив-НО - Менторска програма по визуална антропология“ с подкрепата на

STREAM OF CONSCIOUSNESS 2025
new era, new cd:

Успешно приключи и вторият етап на менторската ни програма по визуална антропология Обектив-НО - фазата на теренните изследвания!

През последните месеци проектите на участниците ни пренесоха в различни пространства: вървяхме по софийските улици, търсихме миграционни следи, картографирахме младежки пространства, снимахме в крайморски села и в квартали, белязани от индустрия, лъкатушехме се по траектория на Родопската теснолинейка. Срещи, разкази и наблюдения създадоха образи, разхвърляни записки, спомени и усещания за ритъма на живот, за времето, което се променя, и за общности, които възникват и се разпадат между памет и бъдеще.

📍 С приключването на този етап на програмата се радваме да представим първия проект от Обектив-но –„Теснолинейката: общност между реалност и въображение“ – пътуване, което отдавна е надхвърлило границите на транспорта. Екипът – визуалният артист Богомил Иванов, етнологът Денис Йоцов и техният ментор, фотографът Михаела Аройо – проследи живота между гарите от Септември до Добринище.

Влакът свързва села и градове, но и събира заедно хора, които иначе никога не биха се срещнали. Надникваме в етнографския дневник на екипа:

„Общността във влака не е изтъкана от трайни връзки, а от преживяна споделеност – еднаквостта на ситуацията, макар пътниците да са различни: млада испанка кърми детето си, докато на метри от нея седи помакиня със забрадка и пола до глезените; в съседното купе – младежи са превърнали вагона в килер за спортната си екипировка; по-напред – мъже заминават за работа, а чужденци с фотоапарати любопитно ги наблюдават. Общността на теснолинейката не възниква от общи белези или разговори, а от самата нужда – нуждата от влака. Тя е продукт на колоритната, почти сюрреалистична картина, която всички заедно създават в купетата, на споделеното забавено време и на пейзажите, сменящи се отвън. Това е срещата между авантюристичното преживяване и ритъма на циклична реалност, белязала цели животи.“



Менторската програма се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria програма "Създаване" 2025г: проект "Обектив-НО: социалната функция на образа"