Жаклина Тодорова - Личностно развитие

Успехите и трудностите вървят ръка за ръка, докато успехите станат по-силни, заякнат и издържат на трудностите, които вече се преименуват на предизвикателства и възможности.

Последната картина, която си купих през миналата година се казваше "Нежно постоянство", с лъчи кокичета. Нежното постоянство е това, което ме мотивира да търся професионална подкрепа от , за да съм сред хората, възможностите и предизвикателствата, които дърпат напред❣️

Благодаря на и
#Шахматиченмаркетинг за възможността са се черпи от извора и професионализма!
🧚🏻‍♀️♥️🎯

Без чадър по Коледа
🌲🎁💮

💢💢💢
❓❓❓
Моето Защо?

Когато в края на деня и на седмицата се настройваме за новата, оставяме настрани мислите и грижите от деня. Всичко, което ще ангажира нашето внимание, може да се случи и утре.
В това състояние имаме възможност да разпознаем вътрешния си глас и отговорите, които ни дава. И да останем с усещането за смисъл и значимост, изпълващи пътя ни.

Затова да си зададем и тази вечер въпроса: „Кое е моето Защо?”, но онова истинското, горящото, което е под обвивката, което ни кара да чувстваме емоцията, гори, когато го изричаме и раздвижва вътрешните пластове в нас.

Вчера се срещнах с хора, които имаха толкова силно “Защо”, за съзидателните неща, които правеха, че чак вибрираха на друго ниво от останалите наоколо. Хора, които са имали едни или други препятствия и сътресения в живота, на които обаче са погледнали, като възможности. Устояли са, рискували са и са прегърнали нова идея за развитие и растеж, в която са вложили потенциала си. Тези хора изобщо не идваха от някой топ университет или престижна компания, това, което ги обединяваше бяха квалифицираните действия, както те самите ги нарекоха, като “провали” или "дъното", в личен и професионален план.
Те са Ученици на живота, заложили на своята страст и това, че няма накъде по-надолу да вървят и просто са се изстреляли нагоре. Това беше тяхното Защо, бяха повярвали в себе си и него. Благодарна съм за тази интересна среща и за възможността да споделят с мен тяхното Защо!

Вие колко често го правите - да споделяте и ревизирате вашето Защо?

Да си проверим бушоните
💢💢💢

Там, където се намирам през по-голямата част от деня, всяка сутрин идва един човек, малко над средна възраст, с работен гащиризон и инструменти по джобовете. Човекът изглежда доста сдържан, отговорен и съвестен, от поддръжката на сградата е, носи очила и се казва Николай.
Едно от нещата, които прави всяка сутрин е да натисне ключа на лампите и да види дали светят, проверява всички лампи на голяма двуетажна офис-сграда. И го прави с постоянство, регулярно, от първата до последната крушка, всеки ден, когато е на работа.

И когато аз или някой около мен примрънка, че „сега нещо не му се прави“, сещам се за този човек и му благодаря. Първо, защото ходя по светло в сградата, второ, защото ми напомня какво е дисциплина, трето, си мисля, колко хубаво би било да има някой, който да ти проверява всички лампички в главата и да ти казва – Старт! Готов си за деня, действай! И ако има някой и друг изгорял бушон или крушка да ги подменя навреме.

Хубавата новина е, че има такъв човек - виждаме го сутрин в огледалото, дори още докато косата му е поразчорлена. Да му дадем времето и шанса да провери всички лампички, после да го прегърнем или потупаме по рамото и да му кажем: “Good job! Well done!”. А ако имаме нужда от outsourcing, още съдействие и подкрепа, тогава търсим и пишем на "нашите Николай/ка". :)

С благодарност към всички, които проверяват светят ли лампите,

💢💢💢
Жаклина Тодорова

🔥🔥🔥
Нашата мотивация - вътрешна или външна е неизменна част от емоционалната ни интелигентност. И да, вътрешната ни мотивация е много по-устойчива и дългосрочна, като предан водач по пътя ни към цели и постижения.
Затова, нека да включим в личния ни мотивационен план тези контролни въпроси, с които да се питаме, провокираме, променяме и преоткиваме!

1. Стремя ли се към по-високи нива и стандарти в моя живот и дейност?🚀🚀

2. Готов/а ли съм да сграбчам възможностите, които изникват пред мен и да прилагам нови начини и модели в тези ситуации?💢🧲

3. Отдаден/а ли съм с вяра , труд и устойчивост на целите си?🏹🎯

4. Успявам ли да събера ресурсите си, като сила пред предизвикателствата и да погледна с оптимизъм напред? 🌤☀️

Практика за ежедневна употреба. : )
🔥🔥🔥

С радост и благодарност споделям стъпка от пътя, която ме вълнува и приляга, като ръкавица на ръката.🙏💢🌿

Писма до навиците 3 ✍🌿🍂
София, 7.03.2021

Прескъпо мое, Отлагане,

Мислех да ти пиша утре или другата седмица, но ще ми излезе “скъпо”, ако не го направя днес. Ти си онази малка, почти невидима треска, дето се е впила в пръста ми и ми е толкова трудно да те извадя, но започна да ме боли вече от теб. Ха вчера, ха днес, ха утре да те извадя, а ти все по-надълбоко влизаш и пинсетите вече стават непотребни.

Исках кораб да построя, на вода да го пусна, по морето да плава. Ти, малка, коварна тресчице ми каза – “Чакай, поспри, морското равнище е ниско, отлив има, цената на материалите двойно се вдигна, за труда да не говорим!” Предложи ми уютно, меко кресло и топли напитки да поизчакам, докато ми се наредят съзвездията да построя кораб. И така ми беше хубаво да чувам твоето гласче, което хем ме убеждаваше да бездействам, хем да си мисля, че така е правилно! Залъгваше ме с рисунки на корабчета, дето правих на белите листа, книжни лодки сгъвах и по вадите ги пусках, гладки камъчета във водата хвърлях и кръгчетата броях. И хитро, и удобно за мен, ти си премълча, че попътният вятър издува платната само на построените кораби, тези дето са в морето.

Какво ме питаш, какво пак ме омайваш? Дали все пак искам да отложа и да забавя нещо, остаряването например?
Ами, не, искам си го и него, хубаво, качествено, с красота, с финес, с любими хора! Добре, де, ако все пак можеш да забавяш земното притегляне, докато спя, можеш да ме навестяваш.

“Прескъпо” мое, мисля да отложа следващата ни среща, защото съм заета. Отивам за дъски и пирони, и платна за кораба ще кроя. Знам, че ще се разминем по пътя.

Жаклина
✍🌿🍂

#новинавици, #безотлагане, #развитиепотенциал

Писма до навиците 2 ✍🌿🍂

София, 4.03.2021

Скъпо мое, безпокойство,

Ти, което ме гледаш с огромните, тревожни очи на неспокойна и боязлива кошута!

Щъкаш и идваш, когато си поискаш, без да питаш искам ли те, нужно ли си ми точно сега. Свикнало си, че ако не се безпокои човек, нещо не му е наред, т.е. не му е читава работата.
Та какъв човек е този, който не се безпокои за всичко около него и не е зает “пълноценно” с това?! За утрото, за препитанието, за бъдещето, за цената на петрола, ще имаме ли любов, пари, работа, щастие и още, и още?

Вмъкваш се и заемаш времето, блокираш ресурсите, за да не ги използваме в днешния ден, точно когато са ни нужни!
Ти, мое безпокойство ме засмукваш в твоя водовъртеж, искаш най-ценното да ми вземеш, “сега-то” искаш да ми изядеш!

Знаеш ли какво? Не си го давам аз него, времето днес си е мое, то няма да се повтори, затова ти предлагам да сключим сделка - ще ти отделям по 15 щедри минути на ден. И за да те чувам по-слабо, може да те пусна под шума на душа сутрин или да засиля радиото, докато пътувам в сутрешното задръстване.

Така ще си имаме график с теб. Ако толкова настояваш – хем ти ще си “спокойно”, че имаш запазен час при мен, хем аз ще мога да те отметна, да се потупам в гърдите и да си кажа с “гордост” – ето, днес се обезпокоих, значи всичко ми е наред. И така, докато на теб самото ти омръзне да ме безпокоиш!
И денят днес, и бъдещето утре си остават само мои!

Лягам си спокойна и необезпокоена от теб,

Жаклина

✍🌿🍂

Писма до навиците 1 ✍️🌿🍂

София, 2.03.2021

Скъпи мой, прекрасен Мързел,

Ти, мой закръглен, охранен котарако, с плътен, лъскав косъм и забавени движения!

Днес ти предлагам да се вдигнеш от меката ти и удобна постелка и да се раздвижиш из стаята, градината, квартала, града. Днес „ме мързи“ да се грижа за теб и да те поддържам в окръглена форма, само и само ти да си добре.

Реших да изляза и да направя своите десет хиляди крачки, да заредя с висока вибрация голямата част от почти седемдесетте хиляди мисли, които минават през главата ми за деня, да напиша своите сто думи, в това писмо към теб, да отдам моите десет благодарности за нещата, които уловям днес.

Но ти може и да си поостанеш, да си полежиш комфортно и да се поизлежаааваш през целия ден! Тъкмо няма да усещаш топлото на Слънцето, няма да чуваш пролетните звуци, няма да раздвижиш тялото и мислите си, няма да срещнеш приятелите си, няма да задвижиш енергията си, няма да си довършиш делата. Поотпусни се, искаш ли още една възглавница?

Не, не, не ме навивай сега да те взимам с мен! Какво чак пък толкова интересно може да има за един охранен мързел в света? Ааа, самотен си се чувствал без мен!? Е, мога да размисля ... Ако се смалиш, бих могла.., да бих могла да те взема в най-малкото ми джобче, така от уважение към „изгодите“, които си ми носил досега, все пак толкова време сме живели заедно! Скачай в кутийката от Тик-так, аз тръгвам!

"Твоя" Жаклина

✍️🌿🍂