Схиархим. Ефрем Аризонски/ Elder Ephraim of Arizona

ора. През 1973 г. е избран за игумен на манастира Филотей, успявайки за сравнително кратко време да възроди монашеския живот в него. Кинотисът на Света Гора го благословя да разшири и напълни с търсещи монашеско житие мъже още три атонски обители: Ксиропотам, Костамонит и Каракал, които и да останат под духовното ръководство на схиархимандрит Ефрем, както и редица мъжки и девически манастири в Гърция.
Схиархимандрит Ефрем Филотейски (Аризонски) пристига в пустинята Сонора през лятото на 1995 г. Старецът казва, че това е станало по Божий промисъл: „краката му го довели” в Аризона. 16 години преди това – през 1979 г. – той се отправя в Канада на лечение. Кани го един от гърците, който по-рано е бил на Атон. Срещите на стареца с православни гърци продължават и през следващите години на престоя му в Канада: в Торонто, Монреал, Ванкувър.
След това старецът започва да пътува и до САЩ. Хората идват на изповед, за духовен съвет и измолват съдействието му за устройване на манастири: православните гърци в Америка и Канада се нуждаели от духовна подкрепа. Постепенно става все по-очевидна и потребността на америанците от живото слово на Евангелието и търсенето на истински духовен живот.
В основата на мисионерската си дейност старецът Ефрем поставя откриването на православни мъжки и девически манастири, които стават духовни центрове, привличащи хиляди неравнодушни хора, възприемащи светите обители като „частица от Небето на земята“.
Когато старецът Ефрем идва в САЩ, Американската православна църква се намира в дълбока криза. Модернистичните тежнения на архиепископ (впоследствие Вселенски патриарх) Атинагор (Спиру) – Менделсонов марш след тайнството венчание, орган по време на богослужението и други подобни нововъведения – довеждат до това Църквата да изгуби исихасткия си и аскетичен характер. Американското православие загубва духовната си глъбина и вселенската си перспектива, превръщайки се в етнографски клуб за тъгуващи по Родината си имигранти.
Старецът Ефрем спасява американското Православие от разтваряне и асимилация по протестантски образец. Неговата дейност спомага за излизането на Църквата зад океана от националната ѝ изолация и за идването на нови хора в нея. Под влияние на наставленията и призивите на стареца Ефрем мнозина американски православни свещеници стават противници на религиозния синкретизъм и икуменизъм, започват да носят расо не само по време на богослужение, но и във всекидневния си живот.
Трудно е да бъде оценено значението на мисията на отец Ефрем. „Ние, американските архиереи и йереи, в продължение на седемдесет години искахме да привлечем народа в Църквата с провеждането на фестивали. Тоест, ние устройвахме празници и тържества, угощавахме хората с напитки, храна и развлечения. Забравихме за молитвата, изповедта, поста, броеницата – за всичко това, което съставлява Преданието на нашата Църква. Дори възпрепятствахме създаването на манастири, защото смятахме, че няма нужда от тях, и че не могат да дадат нищо на нашата Църква.
И ето, дойде този дребничък човек, без светско образование и богословски дипломи, без новаторски и смели идеи (които при нас бяха в изобилие) и ни напомни за най-главното – за нашето православно Предание. Той не канеше на танци и равлечения, а призоваваше към пост и участие в многочасови бдения. И хората откликнаха на призива му, идваха при стареца и го подкрепяха. Броят им не може да се изчисли. Америка, стремяща се да излезе от задънената улица на потребителската култура и робството на материалните ценности чрез различни обществени течения (например хипи-движението) и източни религии, откри за себе си истинското неповредено християнство – Православието“ – казва отец Антоний (Мосхонас), оттеглилият се на покой дългогодишен настоятел на православния храм в гр. Тусан.
Въпреки претърпените от стареца Ефрем безпрецедентни и тежки клевети и нападки, той не се отказва. Свидетелство са многото основани от него манастири в различни региони на САЩ и Канада: Ню Йорк, Тексас, Флорида, Вашингтон, Южна Каролина, Пенсилвания, Илинойс, Калифорния, Мичиган, Монреал и Торонто. Общият брой на обителите към настоящия момент (данните са от 2012 г. – б.пр.) е вече деветнадесет, а още два манастира се намират на етап строителство. Всички те са общежителни, ръководят се по атонски устав, а в основите им са положени заветите на стареца Йосиф Исихаст. Броят им може да нарасне още, тъй като мнозина миряни даряват земя и излизат с инициатива за създаването на още и още нови обители.
Най-известна е обителта „Св. Антоний Велики“, превърнала се в център на мисионерската дейност на стареца Ефрем Филотейски (Аризонски). Тя е третата по посещаемост „забележителност” в Аризона след знаменития Гранд Каньон и град Седона. Освен поклонници всяка година на екскурзия тук идват и близо 25 хиляди туристи. Едновременно с това обителта може да приеме до 150 поклонници, желаещи да останат за една или повече нощувки. Особено многолюдно е на храмовия празник през януари. Игумен е атонският йеромонах Паисий, а старецът Ефрем беше духовник на всички основани от него манастири, както и на хилядите миряни, които пристигнат в Аризона от всички краища на планетата.
Бог да го упокои в небесните Си обители!
Молитвите на стареца Ефрем (Филотейски и Аризонски) да имаме!