Rmaniabikes.com

Добро утро!

Гледаме новите Trek X-Caliber-и, харесваме ги, цъкаме с език, после виждаме цената... и бързо се връщаме към реалността.

А сега погледнете какво стои тук.

Не просто Specialized. Не просто карбон. А един от флагманите на Specialized в дисциплината XC/маратон от времето, когато Epic печелеше състезания по цял свят.

https://rmaniabikes.com/planinski-velosipedi-s-dvoino-okachvane-specialized-epic-marathon.html

И то в състояние, че спокойно може да бъде закачен на стената като произведение на изкуството. Особено в този ярко червен цвят, който се вижда от другия край на паркинга.

А когато тръгнем да го бутаме, още преди да сме се качили, започва да се чува характерното тракане на DT Swiss Ratchet механизма. От онези звуци, които всеки велосипедист разпознава веднага. Не е просто шум. Това е звукът на качествената техника. Звукът, който казва: "Тук няма евтини компромиси."

После погледът се плъзга по карбоновите шини, карбоновите курбели, Brain окачването и цялата останала състезателна екзотика, и някак си става ясно защо преди години тези велосипеди струваха колкото малък автомобил.

Има велосипеди, които привличат внимание с ярки цветове. Този го прави и когато стои неподвижен, и когато профучи покрай нас. А ако сме достатъчно близо, първо ще чуем песента на Ratchet-а... и чак след това ще видим червената ракета...

FACT 10m карбонова рамка, Карбонови Roval Control колела, DT Swiss Star Ratchet главини на проходни оси, RockShox SID Brain + Mini Brain, RAM X0 оборудване, Карбонови SRAM курбели, Magura MT6/MT4 хидравлики, Fast Trak + Ground Control гуми и около 11 килограма общо тегло.

И да, знаем, че ще се появят философите с класическия коментар:

"Ама вече никой не се състезава с Brain и 2х..."

Вярно е.

Само че истината е, че една качествена 2х трансмисия и днес си остава едно от най-практичните решения за реално каране. По-голям диапазон, по-малки скокове между скоростите и много повече универсалност от много модерни велосипеди, които уж са направени за всичко.

А карбоновите Roval Control колела? Те и днес са сериозна заявка. Леки, корави и изградени върху легендарната DT Swiss база със Star Ratchet механизъм. Това е от онези компоненти, които не остаряват, а просто продължават да работят.

Добавяме и една от най-добрите XC комбинации от гуми – Fast Trak отзад за скорост и ниско съпротивление, Ground Control отпред за сцепление и увереност в завоите. Точно както трябва да бъде направен един истински маратонски велосипед.

Скоростите превключват като швейцарски часовник. Спирачките Magura коват с един пръст. Окачването мисли вместо нас кога да бъде твърдо и кога да работи. А велосипедът просто лети.

И нека си признаем нещо. Дори да не го караме.

Дори само да стои подпрян пред кафенето или в гаража...

Този цвят приковава погледите. От онова ярко състезателно червено, което сякаш крещи: "Да, скъп съм бил. И да, още си личи."

Та докато някои хора още мечтаят за алуминиев твърдак от среден клас, тук си говорим за истинска състезателна машина от най-високия рафт на Specialized.

И честно казано... годините изобщо не й личат.

Брат... това не е велосипед за разходки в парка.

Това е прецизен хирургически инструмент за дисекция на XC трасета.

Cannondale Scalpel-Si Hi-MOD:
https://rmaniabikes.com/planinski-velosipedi-s-dvoino-okachvane-cannondale-scalpel-si-carbon-1-h-mod.html

Aко някой някога се е чудил как изглежда думата "върхът" в света на крос-кънтрито – вероятно той изглежда точно така.

Започвам от рамката. Не просто карбонова. BallisTec Hi-MOD Carbon – най-високият клас карбон, който Cannondale са произвеждали за състезателните си XC велосипеди. Толкова лека, че се чудя дали вътре изобщо има материал, и толкова корава, че всяко натискане на педала се превръща директно в скорост.

Какви точно влакна има вътре? Cannondale пазят тази тайна по добре от рецепта за кока-кола. Според мнозина в индустрията BallisTec Hi-MOD вероятно използва висок модул карбонови влакна от ранга на японския Toray T800, но компанията никога не е потвърждавала официално това. Може би някой ден ще го направят... точно както с времето стана ясно, че главините на легендарните HollowGram CZero колела носят доста сериозна DT Swiss ДНК и са разработени върху платформа, много близка до прочутите DT Swiss 240s (от самите DT Swiss)

После идва Lefty 2.0 Carbon.

Да, онази вилка с един крак, която кара половината хора да питат "Ама това няма ли да се счупи?", а другата половина да мечтаят да я имат. Иглени лагери, карбонова конструкция, дистанционно заключване и прецизност, която спокойно може да накара обикновена XC вилка да изглежда като селскостопанска техника.

И понеже явно някой в Cannondale е решил, че няма смисъл да се пестят технологии, отзад стои RockShox Monarch XX Full Sprint Remote. Един от най-желаните XC шокове с хидравлично дистанционно управление от кормилото, твърда платформа и ефективност, която кара велосипеда да ускорява така, сякаш някой е дръпнал ръчната спирачка на гравитацията. В годините, когато Световната купа по XC беше обсебена от всяка спестена секунда, Monarch XX беше част от най-бързите велосипеди на планетата.

Следват HollowGram CZero SL Superlight Carbon колелата.

HollowGram CZero SL Superlight Hi-Impact Carbon бяха флагманските XC колела на Cannondale и не са просто ребрандирани капли. Използват предна главина HollowGram Lefty 60 Straight Pull и задна HollowGram CZero Straight Pull с 39 точки на зацепване (около 9.2 градусов ъгъл на зацепване).

Интересното е, че както казах по-горе, задната главина не е собствена разработка на Cannondale от нулата. Вътре използва механизъм, много близък до този на DT Swiss 240S. Затова и тези главини са толкова надеждни и лесни за обслужване.

Самите колела тежат приблизително 1350-1400 грама за комплекта с вътрешна ширина около 25 мм, Tubeless Ready карбонови капли с усилена удароустойчива конструкция (Hi-Impact Carbon) и преди няколко години струваха над 2500 евро, а днес все още са напълно конкурентни на много модерни XC колела.

А за контакта със земята се грижи една от най-успешните XC комбинации на Specialized – Ground Control 29x2.3 отпред и Fast Trak 29x2.3 отзад. Ground Control отпред осигурява повече сцепление и увереност в завоите, докато Fast Trak отзад намалява съпротивлението при търкаляне и помага велосипедът да ускорява с лекотата, която се очаква от истински състезателен XC велосипед. Комбинация, която години наред може да се види под много от състезателите на Specialized по трасетата на Световната купа.

Следва трансмисията: XX1 Eagle - ТОП

XG-1299 касета със златисто покритие от титанов нитрид.

Да, същият титанов нитрид, който се използва при висок клас режещи инструменти. Защото очевидно някой е решил, че ако ще правим състезателен велосипед, трябва да го направим както трябва.

Титановият нитрид (Titanium Nitride, TiN) е керамично химично съединение между титан (Ti) и азот-N с химична формула TiN.

Това е покритието, което придава характерния златист цвят на много висок клас велосипедни компоненти, инструменти за металообработка и дори части в авиацията. При компонентите на SRAM, като XX1 Eagle XG-1299 касетатата и XX1 Eagle веригата, златистият цвят не е просто козметика. TiN покритието осигурява по-висока твърдост на повърхността, по-ниско триене между веригата и зъбите, по-добра устойчивост на износване и по-добра защита от корозия.

З апример, твърдостта на TiN достига около 2000–2500 HV по Викерс, което е няколко пъти повече от тази на закалената стомана, която се използва при конвенционалните вериги.

Спирачките...

Shimano XTR BR-M9000 Race с ротори Shimano SM-RT76 180 мм отпред и 160 мм отзад. Това е същата философия, по която е изграден целият велосипед – максимална ефективност при минимално тегло. XTR M9000 са състезателните XC спирачки на Shimano, известни с отличната си модулация, ниско тегло и директно усещане в лоста. В комбинация с по-големия 180 мм преден ротор получаваме повече спирачна сила там, където е необходима, без да се жертва лекотата на цялата система.

Fox Transfer колчето, състезателна Prologo Zero II TiRox с титаниеви релси и карбоновото кормило Cannondale C-Zero Carbon допълват топ оборудването му.

Всъщност комбинацията Hi-MOD рамка + Lefty Carbon вилка Monarch XX шок + HollowGram CZero карбонови колела с главини на базата на DT Swiss 240s + XX1 Eagle трансмисия покрита с титаниев нитрид + Shimano XTR хидравлика и FOX Transfer колече всъщност е това, което правеше този Scalpel един от най-добрите XC велосипеди между 2019-2020 година.

С две думи, Scalpel е направен така, сякаш инженерите на Cannondale са получили задача да създадат най-бързия XC велосипед на планетата и никой не им е казал колко трябва да струва.

Хирургически инструмент. Само че вместо скалпел в операционна, този реже секунди по трасето.

Директно слиза от сцената на Световната купа по спускане... преди десетина години.

И честно казано, още изглежда така, сякаш е готов да се нареди на старта утре сутрин.

Това е Specialized Demo 8 Carbon:
https://rmaniabikes.com/planinski-velosipedi-down-hill-specialized-demo-8-carbon-world-cup.html

от времето, когато байковете не се сменяха всяка година, а се създаваха легенди. Времето, когато имената Сам Хил, Аарон Гвин, Грег Маннаар и Стив Пит пълнеха стартовите листи, а Demo беше мечтата на половината планински свят.

Върхът на сладоледа. Най-от най. Гледам го и въздишам "Баси машината..."

И ако трябва да си признаем – въпреки че днес има карбонови чудеса за по 15-20 хиляди лева, тази стара школа все още има какво да покаже на пътеката.

FACT карбонова рамка. FSR окачване. Fox 40 Factory Kashima.
Cane Creek Double Barrel. SRAM X0. DT Swiss.

Всичко по него е създадено с една единствена цел – да лети надолу по склона и да оцелява след това.

Няма Bluetooth. Няма приложение. Няма дисплей. Няма AI.

Само 200 мм ход, здрави нерви и много скорост.

Едни велосипеди остаряват. Други се превръщат в класики.

Този е от вторите!

Вечерна велоинженерна мисъл:

Понякога, докато преглежам велосипедите, се чудя дали инженерите от Fox, Shimano и SRAM не са изпуснали нещо много важно.

После попадам на подобни решения и разбирам, че истинската развойна дейност всъщност се случва по мазета, гаражи и работилници, като моята :)

Представям ви най-икономичния протектор за рамка, който съм виждал напоследък:

Износен Maxxis DHR. Ножица. Няколко свински опашки. Желание гумата да изживее още една пенсия

И честно казано... работи. 😄

Докато повечето гуми завършват живота си на боклука, този DHR е решил, че още не е готов да се пенсионира и е започнал втора кариера като бронежилетка за долната тръба.

Разбира се, аз го махнах. Не защото не върши работа.

А защото родната публика понякога е способна да види подобно нещо и да стигне до заключението, че рамката е преживяла поне три световни войни, две ендуро състезания и сблъсък с диво прасе. 😄

Имало е случаи да ме карат да свалям напълно нормален фабричен протектор на верижната стойка, защото някой решил, че под него сигурно се крие пукнатина. (Културно накарах човека, да си го свали сам)

Та този DHR герой също беше пенсиониран предсрочно. Но няма да крия... Малко ми хареса идеята. 😁

P.S. Като видите, че DHR-a ви е износен, не бързайте да го изхвърляте. Никога не знаете дали не мечтае за втори живот като рамкова броня.

Сутрешен велосипеден въпрос 😄

Кое е по-добро – 1х, 2х или 3х при МТБ?

Отговорът е много прост: Зависи къде караме.

И тук започват споровете, особено ако напишеш, че 2х е по-яко 🤣

През последните години 1х системите буквално превзеха пазара. Гледаш нов велосипед и почти всичко е с една плоча отпред. И много хора автоматично приемат, че щом е по-ново, значи е по-добро за всичко.

Само че не е точно така.

1х не се появи защото инженерите са решили да направят живота ни по-сложен, а защото планинското колоездене се промени.

Трасетата станаха по-технични. По-стръмни. По-бързи. По-кални. И там предният дерайльор започна да пречи повече, отколкото да помага.

Още едно жило. Още един механизъм. Още едно нещо за настройване. Още едно нещо, което може да събира кал или да откаже в най-неподходящия момент.

И така се роди модерното 1х.

Просто. Леко. Тихо. Мислиш само за едно нещо – задния дерайльор. И честно казано, в истинската планина е трудно да се спори с предимствата му.

Когато скачаме през корени, камъни и серпентини, последното нещо, което искаме, е да се чудим дали сме на малката или голямата плоча отпред и дали няма да ни забие дерайльора, защото е пълен с кал😄

Но тук идва интересната част.

Много хора си купуват 1х велосипед и след няколко месеца започват да усещат, че нещо им липсва.

Особено ако карат градско, велоалеи, черни пътища, туристически маршрути, дълги преходи с умерен терен. Тогава изведнъж се оказва, че огромният 50 или 52 зъбен венец отзад почти никога не се използва. За сметка на това започват да липсват бързите предавки. И не защото 1х е лошо. Просто защото е проектирано за друга работа.

Все едно да си купиш офроуд джип и после да се чудиш защо харчи повече в града 😄

Точно тук идва силата на 2х системите.

Те са може би най-добрият компромис, който велосипедната индустрия е измисляла.

Имаш леки скорости за баири. Имаш бързи скорости за равни участъци. Имаш малки скокове между предавките. И почти винаги можеш да намериш точно каданса, който търсиш.

Не случайно години наред XC и маратони се караха с 2х.

Тогава трасетата бяха по-дълги, по-плавни и по-близо до това, което днес бихме нарекли downcountry или маратонаджийско каране.

А 3х?

Е, 3х е като швейцарско ножче 🤣

Може всичко. Да качва. Да ускорява. Да караме в града. Да караме на село. Да дърпаме ремарке с картофи ако се наложи 😄

Но ако тръгнем да гоним време по състезателно трасе, започваме да прекарваме повече време в мислене за скоростите, отколкото в самото каране.

Затова и постепенно изчезна от по-високите класове и твърдо се настани в универсалният трекинг клас. И все пак ако не търсим състезателно представяне, а караме умерено и искаме широк диапазон за всичко което може да излезе пред нас, MTB с 3х е супер.

Накратко:

1х е най-доброто решение за истинско планинско каране. Т.е. ако караме предимно в планината 1х е най-добрата система.

2х остава може би най-универсалната система за смесено каране, маратони, туризъм и ежедневна употреба. Разбира се става и за планинско, но много зависи от трасето и условията. (калта и предният дерайльор ама хич не се разбират добре)

3х е най-практичната система за хората, които искат да могат всичко и не ги интересува състезателно представяне.

И най-важното... Няма "най-добра" система. Има система, която е най-подходяща за начина, по който караме!

Защото велосипедите са като обувките. Планинските обувки не са лоши за града.

Просто не са направени за него.

Ето това вече е велосипед от категорията "няма какво повече да искаш" - Specialized StumpJumper Expert:
https://rmaniabikes.com/planinski-velosipedi-s-dvoino-okachvane-specialized-stumpjumper-expert-carbon.html

От онези машини, при които още с първото завъртане на педала усещаме, че всичко е на много високо ниво.

FACT Carbon 11m рамка на Specialized — произведена в Тайван и проектирана в Калифорния. Лека, стегната и изключително изпипана като изработка. Цветът е сатенен translucent smoke carbon — тъмно графитен финиш, през който деликатно се вижда карбоновата структура и слоевете на рамката. Няма шарении и крещящи надписи, само чист high-end стил. От онези велосипеди, които изглеждат скъпи дори когато стоят неподвижно.

FOX 36 Performance Elite отпред и FOX Float DPSX2 Performance отзад или окачване, което спокойно може да влезе в много по-агресивна категория велосипеди. 36-ката отпред дава сериозна твърдост и увереност, а DPSX2 шокът прави велосипеда едновременно ефективен при педалиране и изненадващо стабилен надолу. Точно онзи модерен downcountry/trail характер - лек и бърз, но без да ни плаши по техничното.

SRAM X01 Eagle 1x12 е едно от най-добрите MTB задвижвания правени някога. Бързо, тихо и брутално прецизно. А Truvativ Descendant курбелът подсказва ясно, че този велосипед не е правен само за каране по алеята пред блока.

Спирачките Magura MT7 са сериозна история, четирибутални апарати с огромна мощност и отлична модулация. От онези спирачки, при които използваме един пръст и просто знаем, че велосипедът ще спре когато поискаме.

Колелата Roval Traverse са с алуминиеви шини, много здрав и разумен избор за истинско каране, комбинирани със Schwalbe Racing Ralph гуми за ниско съпротивление и бързо ускорение. Велосипедът буквално подканя да натиснем още малко.

SQlab кокпит, Ergon седалка, телескопично колче абе всичко по него показва, че е сглобяван с идея, а не "по каталог". Това е от онези велосипеди, които не просто изглеждат скъпи, а се усещат специални още в първите 100 метра, даже без въобще да разбираме от велосипеди.

Понякога ми се сърдят 😄

Разпитват ме за някой велосипед, харесват го, обсъждаме дали ще пасне, състояние, говорим понякога час… и после: "Ще си помисля."

Добре 😄 Няма проблем.

Само че докато се мисли… някой друг идва, качва се, усмихва се и: "Взимам го."

След това класиката: "Еххх… ако излезе нещо подобно, пиши ми."

И аз какво правя? Пиша 😄

Пращам снимки още преди да съм публикувал велосипеда. Цена. Описание. Размер. Компоненти.

И отговорът: "Супер е, благодаря… ще си помисля."

На следващия ден качвам велосипеда и има няма ден някой си тръгва с него.

И така… първи път, да речем нормално. Втори път, лош късмет, случва се. На третия път вече започват да ми се сърдят 😄

Е кажете ми… какво да направя аз?

Да кажа на следващия човек: "Не го взимай, че Пешо още мисли от миналия вторник"? 😄

Истината е, че хубавите велосипеди рядко чакат дълго. Особено когато са правилен размер, хубав клас, поддържани на реална цена и навън пече ярко слънце.

И хората, които карат повече и знаят какво искат, много бързо ги разпознават.

Винаги съм си мислил, че понякога най-скъпото нещо не е велосипедът.

А прекаленото мислене 🤣

П.С. Има хора над два месеца четат, гледат, разпитват и карат велосипеди... ама скролирайки по сайтовете...

Бас държа, че в днешно време на всички понякога ни се иска да можем да отидем с DH велосипеда си за хляб 😄

И честно казано… вероятно можем. Особено ако сме решили да си направим тренировка за крака по някой лек баир 🤣

Само че вижте тая Kona…

Това не е просто велосипед.

Това е машина от ерата, когато freeride-ът беше религия, а маркетингът още не беше открили думите: “downcountry”, “compliance” и “light trail” 😄

Тогава DH велосипедите тежаха колкото малък мотор, имаха по три плочи отпред, лапи като водопроводни фитинги и гуми с тегло колкото днешна капла.

При тази Kona, всичко направено с една идея - да оцелява.

Масивното Marzocchi Bomber отпред. (Все още италианско и не под шапката на FOX) Fox Vanilla RC coil отзад.
Shimano Saint M800… и то 3х 😄

Да, точно така. DH / freeride велосипед с три плочи отпред 🤣

Тогава никой не се интересуваше колко тежи. Интересуваше ги дали ще издържи след 3-метров дроп към flat.

И честно казано… компонентите по тази Kona са направо за MTB музей: Saint главини, огромен bashguard, външни лагери, RapidRise дерайльор, coil шок, дебели тръби и алуминий в количества, които днес сигурно биха уплашили продуктовите мениджъри 😄

Вижте и гумите, велик детайл 😄
Maxxis.com, от времената, когато тайванците от Maxxis още не бяха превзели MTB света и явно е трябвало леко да подсказват кои са 🤣

А RapidRise-а е черешката на тортата. Навремето Shimano решават: “Абе що пък дерайльорът да не работи обратно?” 🤣

И така се ражда система, при която пружината дърпа към леките скорости. Гениално, странно и типично за онези години, когато MTB индустрията експериментираше с всичко. (Все още децата ми карат с такива, защото обичат да карат на ниските предавки)

Има нещо много яко в тези стари freeride велосипеди.

Да, модерните байкове са по-бързи. По-леки. По-ефективни.

Ама старите Kona-та имат характер.

Като ги погледнеш и все едно чуваш: North Shore видеа, вериги по рамката, скърцащи Bomber-и и някой да крещи “дръж здраво и скачай брат” отгоре на дървен мост 😄

И най-хубавото? Тези велосипеди не са правени да стоят чисти. Правени са да ги караш. Лошо. Шумно. И с много усмивка. А и както каза един карач от миналото поколение "не си спомням да съм правил толкова често ремонт на старата си Kona, даже май не съм, колкото на новият си Sender.

Веднага получава тунинг… защото го заслужава 😄

Честно казано… не бях срещал детски велосипед с triple butted тръби. Не бях срещал и такъв с Truvativ колянов механизъм, касета на шлици вместо обикновен венец на резба, Shimano RM полирани главини и мека вилка с lockout.

И в един момент си казах:

"Чакай малко… този красавец не е направен колкото да има детско колело. Тук някой наистина е мислил."

А и рамката… свети, свети 😄
От онзи бял цвят, който стои чисто, леко състезателно и някак веднага ти става симпатичен.

И точно тогава започва проблемът… защото като видя велосипед с потенциал, не мога да го оставя така 🤣

Първо получи хубави меки накладки Jaguar, защото спират супер и се настройват лесно. И честно казано при детските велосипеди хубавите V-brake често работят по-добре от евтини механични дискове, които в повечето случаи са повече маркетинг, отколкото реална нужда.

После си казах:
"Абе… това 3х отпред на едно дете за какво му е?"
(Трите плочи на Truvativ са с болтове, т.е. лесно се прави 1х)

И хоп - 1х задвижване. 32 плоча отпред, 10 скорости отзад с 11-40 касета и Deore M5120 дерайльор. И изведнъж колелото стана точно такова, каквото е трябвало да бъде още от самото начало.

Леко. Изчистено. Тихо. Истинско.

За капак добавих и водач за веригата, защото днешните хлапета не просто карат… те скачат, скачат много.

И после родителите: "Пак падна веригата… писна ми да се оплаква"

Е, вече няма да пада 😄

И най-хубавото е, че след всички тези малки промени велосипедът не изглежда "преправен". Напротив. Изглежда завършен.

Точно сякаш първоначалната идея на инженера е била: "Хайде да направим едно наистина хубаво детско колело…"

…а аз просто съм доразвил мисълта му 😄

"Ела да ти покажа нещо…"

– Гравел?
– Добре…

– 29 цола.
– Хммм… интересно.

– Титаниева рамка.
– Айде стига бе…

– Под 10 кила.
– ЕЕЕЕ… вече дразниш, брат 😄

И точно в този момент осъзнаваш, че не гледаш просто велосипед, а нещо, което няма много общо с масовото.

Титан – онова усещане за "вечен" велосипед. Лек, еластичен, жив… и някак си различен от всичко останало.

И точно когато си мислиш, че няма накъде повече… забелязваш долната тръба.

Усукана.

И не, не е за красота.

Това е чиста функционалност, коравина там, където трябва, и еластичност там, където има смисъл. Титанът позволява точно такива "игри", които при алуминий или карбон не стоят по същия начин.

Титаниево колче за седло – защото защо не… 😄
Cane Creek чашки – от онези дето просто си работят, с гущерчето, да.
DT Swiss колела на проходни оси с Ratchet, tubeless – въртиш и се радваш.

А гумите… Continental Race King 29. Бързи. Много бързи.
От онези, които като че ли ни казват, "аре настъпи още малко, брат" (щото сте си рода :) )

И тегло под 10 кг… при титаниева рамка…

Това вече не е просто "добре направен велосипед" – това е дразнещо яко😄

Или велосипед, който няма нужда да гo обясняваш, а да гo покажеш...

И после да гледаш реакцията...