20/06/2022
ПРОПАГАНДА (от лат. propagare – разпространявам): съзнателно въздействие върху големи групи от хора с цел повлияване на тяхното мислене/мнение в желаната от пропагандиста насока чрез създаване и/или промяна на убеждения, нагласи, ценности, поведение, формиране на възгледи и пр. Терминът се появява за пръв път във връзка с мисионерската дейност на католическата църква, която в началото на XVII век основава Congregatio de propaganda fide – конгрегация на кардинали, натоварени с пропагандиране на вярата…
За постигане на целите си пропагандата използва всички способи за въздействие: убеждаване, внушаване, подражаване и заразяване (виж)… Обикновено най-малък е делът на убеждаването… Така се оформя традиционното схващане, според което пропагандата е неизменно обвързана с манипулацията на общественото съзнание и укриване/ изопачаване на истината посредством атаки към емоциите и замъгляване на рационалното мислене. Трябва обаче да се отбележи, че пропагандата не е a priori неморална и невярна. По своята същност вид пропаганда е всяко мощно рекламиране, разпространяване и налагане на някакъв търговски продукт. Традиционната негативна представа визира основно пропагандата с политически знак, доколкото тя най-често се използва с манипулативни цели.
Относно реторическите особености на пропагандата се изтъква първостепенната роля на езика и стила на политическите оратори пропагандисти. Препоръчва се използването на езиковия стил на майката, на учителя, на свещеника, на полицая, на любимия човек като целта е да се задейства механизмът на идентификация с онези хора, на които всички имаме доверие…
(в Стефанова, Нели „Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика“, УИ „Св. Климент Охридски“, София 2015)
