Магистърска програма "Реторика"

👉🏻Прием в Магистърска програма "Реторика"

✅Регистрацията за участие в приема за МП "Реторика" започна на 01.07.2025 и ще приключи в 17:00 ч. на 10.09.2025 г.

💻Кандидат-магистрите следва да се регистрират онлайн на адрес: https://ma.su-phls.info

#ретомеме

ПРОПАГАНДА (от лат. propagare – разпространявам): съзнателно въздействие върху големи групи от хора с цел повлияване на тяхното мислене/мнение в желаната от пропагандиста насока чрез създаване и/или промяна на убеждения, нагласи, ценности, поведение, формиране на възгледи и пр. Терминът се появява за пръв път във връзка с мисионерската дейност на католическата църква, която в началото на XVII век основава Congregatio de propaganda fide – конгрегация на кардинали, натоварени с пропагандиране на вярата…

За постигане на целите си пропагандата използва всички способи за въздействие: убеждаване, внушаване, подражаване и заразяване (виж)… Обикновено най-малък е делът на убеждаването… Така се оформя традиционното схващане, според което пропагандата е неизменно обвързана с манипулацията на общественото съзнание и укриване/ изопачаване на истината посредством атаки към емоциите и замъгляване на рационалното мислене. Трябва обаче да се отбележи, че пропагандата не е a priori неморална и невярна. По своята същност вид пропаганда е всяко мощно рекламиране, разпространяване и налагане на някакъв търговски продукт. Традиционната негативна представа визира основно пропагандата с политически знак, доколкото тя най-често се използва с манипулативни цели.

Относно реторическите особености на пропагандата се изтъква първостепенната роля на езика и стила на политическите оратори пропагандисти. Препоръчва се използването на езиковия стил на майката, на учителя, на свещеника, на полицая, на любимия човек като целта е да се задейства механизмът на идентификация с онези хора, на които всички имаме доверие…
(в Стефанова, Нели „Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика“, УИ „Св. Климент Охридски“, София 2015)

ДЕЗИНФОРМИРАНЕ: преднамерено разпространяване на фалшиви или неверни сведения с цел ответната страна да бъде заблудена и като резултат да предприеме погрешна стратегия или тактика на действие. Доколкото дезинформацията е „враждебна“ дейност, тя е несъвместима с официалната политика на държавата. И макар официално да няма място в политическата дейност и дипломацията, прояви на феномена могат да бъдат констатирани както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. Установяването на действия по дезинформация е предпоставка за разпалване на политически или дипломатически конфликти. Ерата на студената война предоставя достатъчно примери в тази насока.

Обикновено до дезинформация се прибягва в ситуации, основани на остро съперничество. Използва се най-често по време на военни конфликти, при подготовката на бойни действия. В тази си роля тя става важна част от арсенала на черната пропаганда (виж)…
в Стефанова, Нели „Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика“, УИ „Св. Климент Охридски“, София 2015
#реторечник

ДВУСТРАННА АРГУМЕНТАЦИЯ (среща се и като „многостранен избор“): процес на аргументация, при който ораторът провежда едновременно доказателство и опровержение. Говорещият формулира няколко различни тези по един и същи въпрос, като едновременно доказва една от тях и опровергава останалите… Такъв вид аргументация е наложителен в случаите, когато съществува вероятност аудиторията да застъпи позиции, различни от тези на оратора, или когато последният очаква постановките му да бъдат атакувани. В такива случаи двустранната аргументация служи за „имунизиране на аудиторията“ – подготовка на публиката за критично възприемане и дори отхвърляне на последваща чужда аргументация.
Подчертава се, че положителната страна на двустранната аргументация се състои в нейната обективност, в безпристрастния анализ на всички възможности, в активното въвличане на аудиторията в обсъждането на всички „за“ и „против“…
Препоръчва се двустранната аргументация да се използва винаги при по-високо интелигентна аудитория, тъй като вероятността последната да знае за наличието на други тези и контрааргументи е много висока… Тя следва да се избягва в случаите, когато съществува вероятност слушателите да се объркат от излагането на множество тези и аргументи. Не може да бъде избегната тогава, когато аудиторията поддържа друга теза или поне знае за съществуването на такава…
(в Стефанова, Нели „Кратък терминологичен справочник по обща и политическа реторика“, УИ „Св. Климент Охридски“, София 2015)
#реторечник