Ралица Абрашева : Мечтай и сбъдвай

17/08/2026

Иглика, Подбел и Теменужка – великолепното трио на доверието

Понякога природата ни показва точно това, което имаме нужда да си припомним.

🌼 Иглика – лекота
Тя идва с първите знаци на пролетта. Напомня ни, че новото не винаги се случва с усилие. Понякога е достатъчно да създадем пространство и да позволим на живота да разцъфне.

🌿 Подбел – смелост
Той се появява рано, дори когато времето още не е напълно пролетно. Носи смелостта да направим първата крачка, преди да имаме всички отговори.

💜 Теменужка – нежност
Тиха, нежна и често скрита сред тревата, тя ни напомня, че не е нужно да бъдем шумни, за да бъдем забелязани. Истинското проявление може да бъде меко и естествено.

Лекота. Смелост. Нежност.

Три цветя, които ни връщат към доверието в нашето време на случване.

16/08/2026

“Ти живееш през НейроГрафика…“ — възкликна една дама по време на групово рисуване.

„Така е!“ — признах си, защото това изречение всъщност описва много точно връзката ми с метода.

НейроГрафика отдавна не е само инструмент, който използвам в работата си като инструктор. Аз я интегрирах в ежедневието си и я използвам в моменти, в които имам нужда да подредя мислите си, да погледна от друг ъгъл на дадена ситуация, да успокоя ума си или да премина през страх и вътрешно колебание.

Понякога имам много идеи и не знам откъде да започна. Друг път стоя пред решение, което изглежда сложно, или усещам, че някакъв страх ме задържа. Тогава вземам листа и започвам да работя. Не търся веднага готов отговор. Давам си пространство да видя какво се случва вътре в мен, какви възможности има и къде всъщност искам да насоча вниманието и енергията си.

Това е едно от най-ценните неща, които НейроГрафика ми даде — възможността да превръщам вътрешния процес в нещо, с което мога да работя. Вместо само да мисля за проблема, започвам да го изследвам. Вместо да се въртя в един и същ сценарий, създавам възможност да видя нови връзки и решения. А когато посоката стане по-ясна, идва и най-важната част — действието.

Защото моята мисия като инструктор по НейроГрафика не е просто да науча хората да рисуват определени алгоритми. Искам да използвам силата на метода, за да ги вдъхновявам да не се отказват от мечтите си, да си позволяват да опитват, да се доверяват повече на себе си и на знаците по пътя и да превръщат големите намерения в малки, реални стъпки.

Не е необходимо да сме сигурни какъв ще бъде крайният резултат, за да направим първата крачка. Понякога имаме нужда просто да започнем и да оставим пътят да ни покаже следващата посока.

И може би именно това е най-голямата промяна — да спрем да отлагаме живота за момента, в който всичко ще бъде подредено и сигурно. Да се научим да вървим, да пробваме, да коригираме посоката, когато е необходимо, и в същото време да не пропускаме радостта от самото преживяване.

НейроГрафика за мен не е просто метод. Тя е начин да се срещам със себе си, да виждам възможностите си и да се движа напред.

Ако усещаш, че и ти имаш тема, мечта или посока, която искаш да погледнеш по нов начин, каня те в курс „НейроГрафика – Базово ниво“.

Не е необходимо да умееш да рисуваш. Не е необходимо да познаваш метода. Нужно е единствено любопитство и готовност да опиташ нещо различно.

В Базовото ниво ще се запознаеш с основите на НейроГрафика и ще преживееш метода чрез практическо рисуване, така че след курса да можеш да го използваш самостоятелно и в своето ежедневие.

Може би точно това ще бъде твоето първо малко движение към една мечта, която отдавна чака да ѝ дадеш шанс.
Свържи се с мен на лично съобщение или направи запитване през сайта: www.ralitsaabrasheva.com

09/08/2026

Жива Билка: Демирбозан, мента и розмарин.

Няма как да объркаш посоката.

Интуицията работи.
Мозъкът е охладен.
Мислите са ясни.

Старите модели отпадат.
Излизаме извън рамката.
Виждаме нови възможности.
Искрата е запалена. И действаме.

Не се лутаме.
Огънят гори.
Отпадат старите модели.
Няма път назад.
Не търсим разрешение отвън.

Посоката е ясна.
Изборът е мой.
Действам. 🌱

07/08/2026

07/08/2026

Живи корени: Когато родът тръгне на път

Когато говорим за рода под Османската власт, често си представяме истории за хайдути, свещеници, учители, занаятчии, преселвания и бягства.

Но зад всяка такава история стоят хора. Хора, които са оставяли дома си, тръгвали са към непознатото и са започвали живота си отначало.

По майчина линия моят прадядо е бил преселник. И до днес не знаем със сигурност откъде е дошъл – дали от Македония или от друго място. Историята му все още е една от нишките, които търся.

А в работата си срещам много хора, които сякаш трудно се установяват на едно място.
Хора, които често сменят работа, град, дом. Някои изминават стотици километри, за да стигнат до работното си място. Други постоянно имат импулс да тръгнат – да стегнат куфарите и да започнат отново някъде другаде.

И аз познавам това усещане. Винаги бързам. Често имам чувството, че няма време, че трябва да стигна, да направя, да не изпусна нещо. Когато знаеш, че преди теб в рода е имало човек, който е трябвало да остави мястото си и да започне отначало, започваш да гледаш на някои повтарящи се теми с други очи.

🏠 Къде е моят дом?
🚚 Защо толкова лесно тръгвам?
💼 Защо постоянно търся следващото място?
✈️ От какво бързам да стигна?
🌱 Какво ме кара отново и отново да започвам?

Това не означава, че всяко преместване или смяна на работа е родова травма. Но може да бъде въпрос за изследване, защото зад движението понякога има история. А зад способността винаги да започваме отначало може да има и сила.

Моят прадядо е тръгнал с малко, но е успял да създаде нов живот. Създал е голямо семейство и е отгледал 9 деца. А ние, неговите потомци носим в себе си не само неговата неизвестна история, но и може би нещо от неговата способност да продължи напред.

И точно това искам да правим в „Живи корени“ – не да търсим виновници и да обясняваме всичко с рода, а да задаваме въпроси. Да търсим фактите, да събираме историите и да виждаме повторенията.
Да откриваме както болката, така и силата, която предците ни са оставили.

Има ли във вашия род история на преселване, бягство или ново начало? И виждате ли в своя живот повтарящи се теми около дома, преместването, работата, пътуването или постоянното започване отначало?

Споделете в групата „Мечтай и сбъдвай“.

Понякога пътят към себе си започва с пътя на тези преди нас.

05/08/2026

Живи корени: Защо историята на рода има лечебна сила

Историята на нашите предци има много по-голямо значение, отколкото често осъзнаваме. Преживяванията им, трудностите, загубите, изборите и неизразените емоции оставят отпечатък не само върху техния живот, но и върху семейната история. В родовата система се приема, че преживяванията, които не са били осмислени, признати или оплакани, могат да оказват влияние върху следващите поколения. Това се случва по силата на природни закони за реда, емоциите, лоялността…

Дори когато определени събития са били премълчавани, пазени в тайна или забравени, техните последици често продължават да се проявяват чрез повтарящи се модели на поведение, взаимоотношения, страхове или житейски избори. Не защото наследяваме самите събития, а защото израстваме в семейна система, която носи техния емоционален отпечатък.

Когато започнем да опознаваме историята на своето семейство – живота на бабите, дядовците и по-далечните ни предци – ние придобиваме нова перспектива. Започваме да разбираме причините зад техните решения, виждаме човека зад постъпките му и се срещаме с неговата болка, надежди и ограничения. Това разбиране често носи облекчение, състрадание и вътрешен мир.

Познаването на родовата история има терапевтичен ефект, защото поставя преживяванията в контекст. Когато видим какво са носили предците ни, можем по-ясно да разграничим кое принадлежи на тях и кое е наше. Така постепенно отслабва несъзнаваната лоялност към техните съдби и се освобождава пространство да живеем собствения си живот – с уважение към миналото, но без да бъдем несъзнателно водени от него.

Ралица Абрашева
Родонавт от “Задругата на родонавтите”

02/08/2026

Жива Билка: Маточина, Жълт кантарион и Леска – в търсене на интуицията и светлината

Интуицията е тихият вътрешен глас, който ни води към правилния път. Когато сме свързани с нея, усещаме спокойствие, яснота и увереност, че се движим в посоката, която е истинска за нас.

По време на срещата ни днес изплува един спомен от детството. В двора на баба и дядо растеше леска. Често се катерех по клоните ѝ и прекарвах там часове. Дядо ми стоеше отдолу и ме викаше да сляза, а аз бях спокойна. Знаех, че няма да падна. Там се чувствах защитена. Това беше моето място.

Днес разбирам, че този спомен не е случаен. Леската отдавна се свързва с мъдростта, прозрението и интуицията. Тя ми напомни, че доверието в себе си не се изгражда изведнъж – то често живее в нас още от детството.

Маточината успокоява ума и създава пространство да чуем вътрешния си глас. Обожавам присъствието в билковия чай!Жълтият кантарион носи светлина, надежда и увереност да продължим напред. А леската ни приканва да се доверим на вътрешната си мъдрост.

Понякога най-важните отговори не идват отвън. Те се събуждат чрез един аромат, една билка или един спомен. И тогава си припомняме, че интуицията не е нещо, което трябва да открием – тя е нещо, което винаги е било част от нас.