ОМК консултиране - образование, мениджмънт, кариера

10/05/2026

НАМЕРИХ ГО ИЗ МРЕЖАТА И ПРОСТО НАПОМНЯМ ЗА НЕЯ......един малко известен разказ от Петя Дубарова - поетеса на България, която завинаги остава на 17 . (1962-1979)
Влюбих се в швед. Такъв един – висок и рус, хладно-лъскав и пресметлив. Когато ме целуваше, устните му бяха някак изопнати и все ми се струваше, че ме докосва само с ръбовете им. Тогава яд ме обземаше. Забивах нокти в раменете му, дерях ръцете му, хапех зверски устните му, а той си оставаше същата порцеланова кукла. Не дочаках края на почивката и си тръгнах от Боровец внезапно.
Много дни се дотъркаляха от изток и потънаха в морето на моя град. Аз престанах да уча и намразих всичките си приятели само защото бяха тъмни и не приличаха на него.
Но една сутрин някой ми позвъни, когато още спях. Излязох полугола, сънена. Дръпнах рязко дръжката и вратата се отвори пред едно високо момче, което нощем сънувах, а сутрин заставах пред огледалото – мрачно, рошава, гледах черните си коси и си представях как руси красавици гушат глави на раменете му…
Започна диво екзотично лято. С него скитахме, той ме научи да пея шведски песни, една нощ в синя хотелска стая се увери, че през тези години съм чакала само него. Накрая се запозна с родителите ми и ме поиска за съпруга.
Сега се казвам Карлсън и бродирам кърпички срещу заплащане. Отиде по дяволите и висшето ми образование, и всичко. Разни русоляви муцуни ме наричат черна дива котка. А вечер, когато Пер се върне от работа и загасим лампите, казва, че очите ми светели в тъмното и се плаши от мен. Тук е студено, студено ми е не до костите, а чак вътре в тях. И сто слънца да изгреят над Швеция, пак трудно ще се стопля.
Но вчера срещнах българин – изпечен, тъмен, върви и се усмихва. Отдалеч го познах по походката, по смелата извивка на раменете, по свободното движение на ръцете. Спряхме на ъгъла – стоим и се гледаме. После аз усетих нещо познато в кръвта си, пръстите ми конвулсивно се свиха и се хвърлих срещу му с разперени ръце. Забих нокти в раменете му, стиснах го за ревера от страх да не си тръгне. Сякаш цяла България беше дошла при мен. Разбрахме се без думи. Когато вдигнах лице, сълзи се търкаляха по скулите му към устните.
– Да бягаме, да бягаме в България! – крещях. Беше страшно. Прилоша ми. Когато се свестих, бях у дома, а над мен – Пер, хладно-лъскав, както всякога. Той ми се усмихна и зъбите му студено блеснаха. По-късно разбрах, че ще имам дете.
След месец получих писмо. Разтворих го без сили, а вътре в бял плик лежаха стрък трева и цвете. На листа пишеше със заострен мъжки почерк: “От България”. Очите ми се замъглиха. Хванах с две ръце главата си и закрещях, затичах, заизмъквах куфари, дрехи. Помъчиха се да ме спрат, но аз бях обезумяла.
– Отивам си! – викът ми ставаше дълбок, потъмняваше, превръщаше се в дълъг стон.
Но внезапно спрях като пресечена. Нещо се откъсваше от мен със свирепа болка. Паднах…
Моето дете се роди мъртво – далеч от моята и своята родина. Ето ме сега – руина – пътувам за България. Зад мене гробища, пред мен…
Петя Дубарова

15/01/2026

...и да не забравяме историята си

По същото време /632 г./ господарят на уногундурите Кубрат, племенник на Орган, въстанал срещу хагана на аварите. Той се отнесъл много зле с войската,...

15/01/2026

Не губете време и тренирайте-

Безплатни тестове - национално външно оценяване, тестове за интелигентност, занимателни тестове, психометрични тестове

13/01/2026

Наближава края на срока за всички ученици и не само:) затова е време да започнете да управлявате времето си и да бъдете по-активни, за да може да постигнете желаните резултати сега, а не в края на втори срок, когато ще изникнат и други задължения и времето отново няма да ви стига. Напомням, че края на месеца завършва първи учебен срок, а за 12. клас това е последната година с последен първи срок. Дайте максималното СЕГА!🫶

13/01/2026

https://www.facebook.com/reel/24812596808381983

10/01/2026

Започна нова година и пред една голяма част оъ учениците предстои важен избор
Ето едно тестче, което намерих за вас:

Тест за ученици

21/12/2025

Идва време за размисъл...

LIMITLESS - Епизод 33, Сезон 5🔖Последни билети за събитието "ИЗВИСЯВАНЕ от хаос към смисъл": 👉 https://neobiatno.com/Чрез вашия абонамент в PATREON помагат...

21/12/2025

Щях да подмина, но стигнах до края. Благодаря за споделянето, Гери!
Нейното име е Тили Смит. Тя доказала, че един училищен урок може да бъде границата между живота и смъртта.
На 26 декември 2004 година Тили се разхождала с родителите си по плажа Май Кхао на остров Пукет в Тайланд. Това била първата им съвместна чуждестранна екскурзия — коледен подарък.
Плажът бил прекрасен. Времето — идеално. Но нещо не било наред.
Тили забелязала, че морето се държи странно (плажът Май Кхао се намира на брега на Андаманско море, което е част от Индийския океан).
„Не беше спокойно, не се отдръпваше и не се връщаше, — спомня си по-късно тя. — То просто идваше все по-близо.“
Водата станала пенлива, „като пяна от бира“, — казва тя. „Тя сякаш съскаше.“
Всяко друго десетгодишно дете вероятно би се учудило. Но Тили със сигурност знаела точно какво означава това.
Само две седмици по-рано на урок по география в училище „Дейнс Хил“ в графство Съри техният учител Андрю Кърни показал на класа черно-бели кадри от цунами през 1946 година, което разрушило Хавайските острови. Той обяснил какви са признаците за наближаващо цунами: необичайно поведение на океана, рязко отстъпление на водата, пяна от мехурчета.
Точно тези признаци Тили видяла пред себе си.
Тя започнала да крещи на родителите си: „Идва цунами!“
Не ѝ повярвали. Нямало видими вълни. Небето било ясно. Плажът изглеждал спокоен.
Но Тили не се отказвала. Ставала все по-настоятелна и по-уплашена.
„Аз тръгвам, — казала тя. — Ще има цунами.“
Баща ѝ, Колин, чул тревогата в гласа ѝ и решил да се довери на дъщеря си.
Наблизо се оказал японец, който говорел английски. Той чул думата „цунами“ и си спомнил, че наскоро в новините са съобщили за земетресение в Суматра. „Мисля, че дъщеря ви е права“, казал той.
Колин незабавно уведомил персонала на хотела. Плажът започнал спешно да се евакуира.
Майката на Тили, Пени, била една от последните, които тръгнали. Тя трябвало да бяга — водата вече се движела към нея.
„Бягах, — спомня си тя, — и си мислех, че сега ще умра.“
Успели да се качат на втория етаж на хотела буквално няколко секунди преди вълната да удари.
А после дошло цунамито.
Високо около девет метра.
Всичко на плажа — шезлонги, палми, отломки — било отнесено в басейна и нататък. „Дори ако не се бяхте удавили, — казва по-късно Пени, — непременно щяхте да бъдете ударени от нещо.“
Цунамито в Индийския океан през 2004 г. отне живота на над 230 000 души в 14 страни. Цели плажове на Пукет били унищожени. Загинали хиляди хора.
Но на плажа Май Кхао не загинал нито един човек.
Защото едно десетгодишно момиче слушало внимателно в часа по география.
Тили е наречена „Ангелът на плажа“. Тя получава специалната награда „Томас Грей“ от Морското общество, обявена е за „Дете на годината“ от френско списание, изнася речи в ООН и се среща с Бил Клинтън.
Днес нейната история се изучава в училищата по целия свят като пример защо образованието по безопасност е жизненоважно.
Баща ѝ Колин все още мисли за това какво е можело да се случи онзи ден. „Ако не ни беше казала, просто щяхме да продължим разходката“, казва той. „Сигурен съм, че щяхме да загинем“.
Днес Тили е на 31 години. Живее в Лондон и се занимава с отдаване на яхти под наем.
И до днес тя казва, че дължи всичко на своя учител по география Андрю Кърни.
„Ако не беше г-н Кърни“, сподели тя в ООН, „най-вероятно щях да съм мъртва. И семейството ми също.“
Един урок. Един шанс. Стотици спасени животи.

08/10/2025

Споделям нещо, което ми споделха

Теодосии Теодосиев - храна и начин на хранене. Вижте кожата на лицето на това 77 годишно същество, което с "дългия масур"/чухте го/ продължава да разпалва о...

15/09/2025

Честит празник! 15 септември е ден като всеки друг, но това не е така за всички, които са в сферата на образованието - учители , ученици и родители. Бъдете успешни в работата си и добри във взаимоотношенията си !