Монтесори ключ

❓🎯Търсиш работа, кауза, смисъл? Търсиш удовлетворение, колективност и място, където си ценен?
❤Имам предложение за теб! Поднесено с цялата ми отговорност и искреност.
🏡Монтесори детска градина в град София, която обожавам и съм избрала със сърцето си като място, на което да помагам. Градина, в която имам приятели, хора, от които се вдъхновявам и уважавам. Хора, на които имам доверие, както и те на мен. Двупосочност в най-позитивния смисъл. Щастлива къща, в която всеки член от екипа оставя своето добро, което носи - всекидневно.
👉Това райско кътче търси позитивни, любящи, отговорни и свежи педагози. Хора, които искат да се учат, не се страхуват от отговорност и са готови да се потопят в детския свят. Общността е ценност тук, така че ако това липсва в живота ви - сте добре дошли. Всяка седмица ухае на нещо прясно изпечено, сутрин на кафе, гледките от терасите са зашеметяващи и определено не липсва чувство за хумор.
🔔Ако сте педагог, ако сте студент, ако обичате децата и това е ваша кауза и искате да се развивате като специалист в Монтесори философията (дори и да нямате педагогическо образование) - 🙏изпратете ми лично съобщение или звъннете на посочение в страницата ми телефон.
🎁Обещавам лично да ви разведа из щастливата къща и да се запознаем (ако не се познаваме).
🧠П.П. Някога едно подобно решение промени завинаги живота ми!

⚡⛈За мълниите са изобретени гръмоотводи. За нежеланите входящи повиквания съществува "пренасочване на разговора". Но за детската истерия или така наречените "tantrums", които връхлитат именно толкова неочаквано - няма пренасочващ сигнал.
🧨Когато родителите ме попитат: "Как да спра кризата докато се случва?", често се шокират от отговора ми: "Тя не се е появила, за да я спирате. Оставете я да се преживее от детето." Потискането или отричането на емоциите в ранна детска незрялост, се превръща в модел, заради който 80% от вече възрастните страдат от неприемане на собствената си личност, както и от редица психологически неясноти и болки.
🎯Истерията е начинът на детето да сподели, че е претоварено. Отново често ме питат: "От какво толкова може да е претоварено дете на 2г.?" Тогава откровено ми става мъчно. Имам приятелка, чието куче бе силно стресирано от факта, че смениха жилището си. Но тя предвиди това и реши да се нанесат в новия си дом, взимайки отпуска. Не за да подреди къщата си, а за да даде достатъчно време на кученцето си да се адаптира спокойно в нейно присъствие. Не е особено развито в България, но дори и тук вече работят зоопсихолози. Та, разбирате ли какво имам предвид, казвайки, че ми става мъчно? Малкото дете се претоварва, защото мащабите на неговия свят са много по-различни от тези в нашия.
🔔Причина за криза може да бъде дори приятната изненада. Случвало ли ви се е да направите парти за празника на детето си, а то да не спира да плаче или хвърля играчки, или да бута други деца? Причина може да е това, че сте обещали палачинки за закуска, но на следващия ден предлагате филийка. Тоест, всичко, което излиза извън малките мащаби на познатия свят, към който детето е привикнало.
🤷‍♀️Знам, че често това да валидирате емоциите на детето не помага в тези ситуации. Но въпреки всичко, вашата стабилност му казва, че до себе си има сигурен човек и дори емоциите му са в защитена зона. А това е като медът върху филийката с масло.
👉За по-малко подобни кризи - залепнете с познатото; спазвайте думата си; обяснявайте предварително на детето какво ще се случи (без сложни изречения); елиминирайте екранното време и му давайте сигурност.

👩Родител към учител в частна ясла: "Как се случва ходенето до тоалетна/гърне тук?"
🤷‍♀️Учител: "Слагаме децата под час на гърне."
👩Родителят: "Но моето дете сигнализира, че има нужда, когато има нужда (логично, нали)."
🤷‍♀️Учител: "Ами ако наоколо има учител, може да отидат..."
🧨Така започва и както може да се досетите завършва евентуалното кандидатстване за частен детски център/градина на семейство, което консултирам. Не през 1980г., а през 2023г. Попитах близки приятели дали си спомнят това от техните детски години и почти всеки сподели, че липсата на интимност го е смущавала. Огромната разлика между онези години и сегашното време, е, че в момента има неограничени ресурси, книги, лекции, консултанти и свобода, отнасящи се до детската психология. Но тази практика продължава.
❓Питам ви сериозно като загрижен човек, вие представяте ли си една стая, пълна с 15/20 или 30 различни деца, на които задължително трябва да им се ходи до тоалетна в определеното за тази цел време? Невъзможно е.
🔔Има деца, които се нуждаят от пространство и усамотение, за да използват тоалетна. Такива, които се смущават или се нуждаят от повече време. Работила с такива, които са ме молили да ги оставя сами в тоалетната. Други - искат помощ, за да се събуят, седнат или обуят. Понякога просто им е приятно да си поговорят с теб, дори и да не умеят да комуникират на съвсем разбираем език.
🔔Съществуват донякъде универсални методи за toilet learning, но въпреки това, всяко дете иска индивидуален подход - в сложността на изреченията, с които го каним, с интоанцията ни или степента на подкрепа, която оказваме. С честотата на подканване, която избираме за него и готовността ни да реагираме подобаващо на всяка различна детска психика.
❤Като финал мога да кажа, че много неща изискват реформи. Но те започват от вътрешното съзнание на всеки. А ако вие се нуждаете от препоръка или съвет за адекватна, нормална и подкрепяща детето ви детска градина - пишете ми. Винаги ще ви насоча.

🎆Честита Нова година, приятели.
❤Нека през 2023г. откриете всички важни ключета, които водят там, където искате да бъдете. Това е вашето ново парче от голямата история, в която не забравяйте, че:
🎯Винаги има време да се поспрете
🎯Позволено ви е да легнете на пода и да се смеете
🎯Тези, които ви обичат не искат от вас да сте перфектни
🎯Простотата е красота и цялост
🎯Имате право да се потупате по рамото
🎯Грешете като себе си и продължете като себе си

❤Мили и любими приятели,
В тези светли дни ви пожелавам заедност. Дълги години назад, моята баба ме научи, че празникът е в прегръдката. Тя бе всичко друго, но не и суетна. В живота ни има едни хора, които без да правят нещо специално, озаряват пространството и душите ни с любов и топлина. Със спокойствие и знание, че всичко е наред. Най-личният ми спомен от Коледа е присъствието на баба. Просто седнала на топло с плетка в ръка, а около нея аромат на вълна и цялата й житейска мъдрост. Обичах това и обичах смирението, което ми носеше. Перфектностите около празниците винаги са ме напрягали. Точните празнични салфетки, подредбата на масата, скритите неравностите в опакованите подаръци, припряното пазаруване и готвене - все излишни за мен неща. С нетърпение чаках оплетените от нея чорапи под елахата и да я видя как си сърба ошав.
През изминалата година бях социално по-малко активна и повече вървях към себе си. Доволна съм от пътя си, наистина. Вчера едно детенце ми подари камъче и за пореден път ми напомни за простотата на съвършенството. Най-ценните подаръци през тази година бяха: листенце, пръчка, камъче, кестен. Когато ги получавах, отново знаех - "Всичко е наред".
Това научих от децата през изминалите 12 месеца. "Аз съм тук, ти си тук и всичко е наред". ❤❤❤
❓А вие? Вие към какво се върнахте и научихте през детето си?

🎯"Наградите и наказанията са...най-лошите врагове на естественото развитие на детето. Жокеят дава захар на коня си преди състезанието, но прилага шпори и камшик, когато има изоставане. И все пак, някой от тези методи кара ли животното да тича толкова бързо и превъзходно, колкото конят в свободните равнините?" - Мария Монтесори
👉Празните фрази като "Браво"; "Отлично се справяш"; "Ще получиш награда"; "Да сложим усмивка на таблото ти", които се използват с цел мотивация на детето, много често са вид манипулация. Тя цели похваленото дете да се справи толкова добре и следващия път. Гарант е и вид условност.
👉Ентусиазмът на децата скоро стихва, а контролът на действията им липсва ако до тях няма оценител (очаквана награда).
👉Скоро попадат в капана на емоционалната зависимост, от нуждата за потупване по рамото.
👉Все по-често преобладават откази да направят това, което се желае от тях (ако няма материална или емоционална облага). В речника има се появява "ако" или "ти какво ще ми дадеш?"
💣👶Но детето трябва да знае за приноса си, за усилията и успеха, както и, че не е само. Затова мотивираме чрез Окуражаване. 👇👇👇
✅Виждам колко много се постара.
✅Разбирам, че е трудно, да.
✅Каквото и да се случи, те обичам.
✅Ти доволен/а ли си?
✅Радваш ли се, че успя да направиш това?
✅Вярвай в себе си.
✅Благодаря ти, че се постара толкова много.
✅Забелязах, че беше много търпелив/а.
✅Знам колко си смел/а, за да опиташ....

🔥Често децата нямат нужда от разсейване на страховете си, но от разбиране и "не си сам/а". Инвестирането на минута от времето ни е важно, за да им помогнем да разберат истината.
🎯Страшните неща са част от живота и страхът от тях е естествена съставка в развитието на всяко дете. Какво още 👇

Страховете на малките деца. Как да им помогнем? | Новини Пандемията промени изконно методиката, по която се грижим за семействата. Или поне в това искам да вярвам. Ако преди три години давахме единствено съвети на родител...

🧠„Ръката е връзката на мозъка със света около нас. Тъй като културата ни се движи към това да бъде до голяма степен базирана на екрана, ние се борим как да помогнем на децата, които имат лоши фини двигателни умения и двигателно планиране. Трябва да ангажираме децата с материали, които изискват фини движения и ги насърчават да използват ума и ръката си едновременно"
🪡👶Децата, с които работя обожават да шият. Защото те знаят кое е полезно за тях. Шиенето 👇
🧨Засилва сръчността на пръстите, фина моторика.
🧨Повишава фокуса и концентрацията.
🧨Е уникално интерактивно умение.
🧨Началните форми и шевове са изключително опростени, но в по-късен етап децата могат да следват фигура. Това им дава възможност да се самокоригират.
🧨Подтиква към критично мислене докато детето обмисля как да поправи грешно движение.
🧨Усъвършенства координацията око-ръка.