Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ при БАН

На 6 февруари 2026 г. се навършиха 130 години от основаването на Националната художествена академия в София. През 1896 г. с Указ на княз Фердинад I и с голяма обществена подкрепа е учредено Държавно рисувално училище по идея на възрожденския художник и общественик Николай Павлович. Важна роля в изграждането на първата българска специализирана образователна институция в областта на изкуствата играят Константин Величков, Антон Митов, Иван Шишманов, Борис Шатц и др. За първи директор е назначен проф. Иван Мърквичка. След заслужено признание на усилията на преподавателите и успехите на първите възпитаници в страната и в чужбина – Златни отличия от Световните изложения през 1900 г. в Париж, Франция и през 1905 г. – в Лиеж, Белгия, Държавното рисувално училище последователно се преобразува през 1909 г. в Художествено-индустриално училище и през 1921 г. – в Художествена академия. През 1951 г. приема името на Николай Павлович. В периода 1954–1995 г. е Висш институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“. От 1995 година е Национална художествена академия „Николай Павлович“. Днес това е най-старата и авторитетна българска институция за подготовка на художници и преподаватели в областта на изящните и приложните изкуства, дизайна, консервацията и реставрацията, историята и теорията на изкуството.
Висшето училище има два факултета в София, където обучението на студентите се извършва в три образователно-квалификационни степени по 18 специалности, разделени на изящни и приложни изкуства. На 5 февруари 2018 г., с Постановление на МС, е открит Филиал на Националната художествена академия в гр. Бургас със 7 специалности. Обучението във всички звена на Академията се осъществява чрез теоретична подготовка, практически занимания по отделните художествени дисциплини в специализирани ателиета и изпълнение на самостоятелни творчески задачи. Наред с развитието на художествените умения и практиките за педагогика на изкуствата, в Академията се работи по значими научни направления и се разгръща полезна изследователска дейност. Тя става възможна благодарение на усилията на специалистите, които работят в институцията, но и чрез ползотворните партньорства с редица други висши училища в България и чужбина.
През годините обучението на студентите и културно-просветната дейност на Академията се развиват и чрез богата специализирана библиотека, музей и галерия за временни експозиции, творчески резиденции в страната и в чужбина. В сътрудничество със Съюза на българските художници, художествените и частните галерии в цялата страна, с други партньори, пред българската и чуждестранната общественост се представят постиженията на студентите и преподавателите.
В навечерието на 130-годишнината от основаването на Националната художествена академия, на 3 февруари 2026 г. Националната художествена академия и Българската академия на науките подписаха Меморандум за сътрудничество, чрез който двете институции официално потвърдиха волята си за съвместна дейност за повишаване на постиженията в българските образование и наука.
Екипът на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ – БАН от дълги години си сътрудничи с множество автори и консултанти от Националната художествена академия, включително за оформлението на 12-томната енциклопедия „България“ (2011 г.), а също и в работата по Проект № BG-RRP-2.017-0023-C01 „Българската онлайн енциклопедия. Свързани и достъпни енциклопедични знания“. Пожелаваме им творчески успехи и на многая лета! #националнахудожественагалерия #годишнина #изкуства #Сътрудничество #България #българскаенциклопедия #онлайненциклопедия

Демоверсия на българската онлайн енциклопедия бе представена на Втория информационен ден по проекта - Научноинформационeн център "Бълг Демоверсия на уебсайта на българската онлайн енциклопедия бе представена по време на Втория информационен ден по проекта, който се проведе на 26 ноември 2025 г. в Инст...

Екипът изследователи от Института по информационни и комуникационни технологии и Научноинформационния център „Българска енциклопедия“ – БАН Ви кани на
Втори информационен ден за дейностите по Проект „Българската онлайн енциклопедия. Свързани и достъпни енциклопедични знания“ № BG-RRP-2.017-0023, Договор № ПВУ – 45 от 06.12.2024 г. /BG-RRP-2.017-0023-C01/ Финансиране на научноизследователски проекти в областта на зелените и цифровите технологии – Процедура BG-RRP-2.017.
Събитието ще се проведе в сряда, 26 ноември, от 14:00 часа, в зала 228, ет. 2, блок 2 (ИИКТ), София, БАН – IV км, ул. „Акад. Георги Бончев“ 2. #онлайненциклопедия #българскаенциклопедия #събития #зеленитехнологии #цифровитехнологии

За работата по проекта „Българска онлайн енциклопедия. Свързани и достъпни енциклопедични знания“ разказа проф. Кирил Симов, ИИКТ, БАН по време на деня на отворените врати на Електронната инфраструктура за българското езиково и културно наследство КЛаДА-БГ, който се проведе на 24.10.2025 г. Той анонсира, че проектът разработва иновативна онлайн академична енциклопедична платформа, чрез която да бъде дигитализиран и предоставен за обществено ползване богатият ресурс от научни енциклопедични статии на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“.
Софтуерни системи, услуги и база данни, разработени в областта на социалните науки и хуманитаристиката (СН&Х) бяха представени също по време на събитието. Текущото състояние на КЛаДА-БГ включва имплементиране на ключови услуги ресурси, идентифициране на техни разширения, работа с потребители и др. Предстои да се имплементират пълни версии на услугите и ресурсите и да се подкрепи изследователската работа в областта на СН&Х. Постиженията и развитието в работата с езикови ресурси и употребата на 3D технологии презентираха учени от Института по информационни и комуникационни технологии, както и техни колеги от института по математика и информатика, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института по балканистика с Център по тракология и Шуменския университет „Епископ К. Преславски“. По проект КЛаДА-БГ те са работили върху събиране, изследване и дигитализиране на българското езиково и културно наследство. Продължава и интересния проект „Исторически хамелеони“, в който се обсъждат разнообразни ключови за българския език понятия.

За трета поредна година Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ взе участие в конференция на Европейската енциклопедична мрежа (European Encyclopedia Network, EEN), която се проведе в Рим, Италия. Началото бе поставено от генералния директор Масимо Браи, който ни преведе през 100-годишната история на Италианската енциклопедия (Treccani). Имахме възможност да чуем доклади, посветени на работата на различни отдели на енциклопедията и развитието им в съвременните дигитални времена. По случай юбилея на Трекани разгледахме Palazzo Mattei, който днес помещава централата на Институт Treccani. https://bulg-enc.bas.bg/%d0%bd%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%bd%d0%be%d0%b8%d0%bd%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b5%d0%bd-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d1%80-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80/ #конференция #Рим #българскаенциклопедия

Знаете ли, че... първата българска поетеса след Освобождението е Екатерина Димитрова Ненчева (1 май 1885 г., Троян – 9 февруари 1920 г., Пловдив)? Нейни творби са публикувани в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“, „Общо дело“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“. През 1909 г. излиза от печат стихосбирката ѝ „Снежинки“ с елегично-изповедни размисли за преходността на човешкия живот, любовта и смъртта. #поетеса #България #Освобождение

🏖️Черноморски курорти🏖️
~~Приморско~~
Приморско е морски курорт с национално значение (от 1953 г.), разположен на 52 km югоизточно от Бургас. Намира се на малък полуостров на Черно море, край Маслен нос, на височина около 20 m. Северно от Приморско тече река Ропотамо, в близост е Дяволска река. Има обширни плажове край залива Перла и Дяволския залив. Пясъчни дюни. Континентално-средиземноморски климат със силно черноморско климатично влияние.
На брега на залива Стомполо, на 2,5 km северно от града, при разкопки са открити археологически останки (керамика) от халколита. В акваторията на полуострова са намерени каменни котви от втората половина на ІІ хилядолетие пр. Хр., няколко каменни щока (котвени напречници) от началото на I хилядолетие пр. Хр. и от 6–5 в. пр. Хр. Между връх Вълчаново кале и морето има останки от долмен, на върха – развалини от крепост от халщата (ранножелязна епоха) до Късното средновековие. Крепостта е изградена, като е използвана естествената защитеност на скалистата местност, обхваща 3 ha и е едно от укрепленията по крайбрежните разклонения на Странджа. Счита се, че това е средновековната крепост Ранули (спомената в Хамбарлийския надпис). При направени подводни археологически проучвания в акваторията на река Ропотамо (1974 г. и 1982 г.) са открити десетки средновековни амфори. На полуостров Маслен нос е разкрита древната пътна станция и крепост Гера. В османотурски регистри от 16 в. е спомената с името Зонарита. Със същото име е известен разположеният на същото място рибарски далян. Вероятно при по-късно заселване селището е наречено Кюприя (мост – поради близостта със стар мост над Дяволска река; носи това име до 1934 г.).
Според Берлинския договор 1878 г. остава в Източна Румелия, присъединен е към България след Съединението 1885 г. През 1881 г. е открито училище.
#Приморско #черноморе #българскаенциклопедия

На 28 май 1738 е роден френският лекар хуманист Жозеф-Иняс Гийотен, по чието предложение е въведена машината за обезглавяване на осъдени – гилотината. Машината се използва за пръв път по време на Великата френска революция (25 април 1792), а за последен – на 9 октомври 1981, след което смъртното наказание във Франция е отменено. Гийотен предлага да бъде приет закон, налагащ употребата на „машина, която обезглавява безболезнено“ като хуманен метод за екзекуция както на обикновени граждани, така и на благородници. Без допълнителни указания от Гийотен, френският хирург и физиолог Антоан Луис изобретява първата гилотина, но неговото име не се налага като нарицателно за машината. #българскаенциклопедия #история #изобретатели

Честит Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!
"Солунските братя" създават глаголицата между 855 и 862 г. - първата писменост на българите и славянските народи, ключ към духовното им пробуждане. Глаголицата съдържа около 40 букви в зависимост от разновидността й. Всяка буква има име - дума, започваща със съответния звук („Аз“, „Буки“, „Веди“ и т.н.).
Глаголицата се използва в България, Великоморавия, Панония и др. У нас глаголицата постепенно е изместена от кирилицата, която е по-опростена азбука. Глаголицата обаче продължава да се използва в Хърватия за литургични цели дори до 19-и век.
#24май #България #азбука #глаголица #кирилица #култура #литература

Знаете ли, че... първата междуселищна автобусна линия у нас е открита през 1909? Създаването на единна транспортна система обаче започва през втората половина на XX в. с изграждането на пътно-шосейна мрежа, която значително подобрява транспортно-икономическите връзки между отделните икономически райони и селищата. Разширява се мрежата на междуселищни автобусни линии и на градския транспорт. Влизат в експлоатация нови железопътни линии – през 1963 е открита първата електрифицирана железопътна линия София–Пловдив. През 1978 влиза в действие фериботната линия Варна–Иличовск.
От началото на XX в. в българското стопанство започват да се използват и автомобили – през 1902 година е доставен първият автомобил. През 1927 година започва развитието на гражданското въздухоплаване, като е открита първата международна въздушна линия над България – Париж–Белград–София–Цариград. Днес пет от десетте трансевропейски транспортни коридора пресичат България. #транспорт #българскаенциклопедия