Сладки думи

Честит празник! Нека всички деца са свободни, здрави и щастливи, заобиколени от добро и обич!

Нека днес празнуваме като се насладим отново на работата на Scott Stuart! Той е австралиец, баща и съпруг, автор и илюстратор на няколко детски книги. Профилът му в Инстаграм е scottcreates (тук не намирам профил).

Позволих си да преведа няколко негови стихотворения, в коментар ще оставя връзка към оригинала на английски език.

Тази поема (в превод не можах да създам рима, за жалост) е предложение на Скот за разговор с детето как то да разбере, че някой е мил и добър с него. Скот е създал и пощенски клуб по темата, може да научите повече в профила му.

"Как разбираш дали някой наистина е добър към теб?

Когато кажеш „не“,
трябва ли да го казваш два пъти?

Казва ли човекът „Съжалявам“,
когато е сгрешил?

Позволява ли ти понякога
ти да водиш играта?

Или всичко е състезание,
в което само той трябва да победи?

Подиграва ли се с нещата,
които обичаш да правиш?

Или ръкопляска най-силно,
когато показваш най-истинското си "аз"?

Опитва ли се понякога
да направи деня ти по-светъл?

Слуша ли те, когато говориш?

Оставя ли място и за твоя глас?

Радва ли се, когато ти успяваш?

Остава ли до теб,
когато нещата се объркат?

Намира ли начин да ти покаже,
че наистина принадлежиш
и си важен?

Когато някой е истински добър,
това се усеща във всичко, което прави.

А най-лесният начин да разбереш
е да си зададеш един прост въпрос:

Как се чувстваш, когато си просто себе си до този човек?"

С какво Ви докосна тази негова творба? За какво Ви вдъхнови? Бихте ли съчинили своя версия?

Да 🙌

Хайде да съберем идеи с детски книги за перфекционизма, фокуса върху отличото представяне, състезателността, сравнението с другите...

Книги на български език:
🧡 „Господин Подреди всичко“, поредица „Малкият Рунти“, книга №4
🧡 „Най-хубавият рожден ден“, Издателство Клевър Бук
🧡 „Един хубав ден, един лош ден“ - Една книга с две истории
🧡 „Франклин се учи да кара колело“ и „Франклин играе футбол“
🧡 „Детективът Кръстьо“
🧡 „Коледата на Лиска“
🧡 „Умната бисквитка“ и „Доброто яйце“
🧡 „Тролът Сърдитко иска да е пръв“
🧡 „Засега. Една история за грешките, постиженията и израстването"
🧡 „Слончето от цирка“
🧡 „Роузи Ревер, инженер“

Книги на английски за перфекционизъм, страх от грешки и устойчивост:
🧡 The Girl Who Never Made Mistakes – Mark Pett and Gary Rubinstein
🧡 The Girl Who Makes a Million Mistakes – Brenda Li
🧡 The Book of Mistakes – Corinna Luyken
🧡 Not Perfect – Maya Myers
🧡 Mao Mao's Perfectly Imperfect Day – Laan Cham
🧡 Programmed to Paint – Mauricio Abril
🧡 The Brand-New, Never-Used, Perfect Crayons – Leanne Hatch
🧡 Leila, the Perfect Witch – Flavia Z. Drago
🧡 Everything Will Be OK – Anna Dewdney, illustrations by Judy Schachner
🧡 Most Perfect You – Jazmyn Simon
🧡 Nobody’s Perfect – David Elliott
🧡 Bluey: Perfect – Penguin Young Readers
🧡 Imperfectly Perfect – Perry Emerson
🧡 Gaga Mistake Day – Emma Straub and Susan Straub
🧡 The Creatrilogy Box Set: The Dot, Ish, Sky Color – Peter H. Reynolds

Някои от тези истории може да чуете в подкаста с аудио приказки за деца „Лисиците четат".

Мнения за книгите може да Ви дадат библиотекарите или хората от близката Ви книжарнициа, както и да видите отзиви и идеи за игри и разговори при:
Блога на
групите:
@Нито ден без книжки
@Детето препоръчва книжки 🙂
@Какво четат децата
@Читателски клуб Детето и ние
Детски книги / Detskiknigi.com
Диляна Пеева - психолог
Книжните класации и отзиви (на английски език) на Мария Попова

Кои книги е добре да добавим?

Ето я и следващата идея в нашата рубрика „Радост напук“!

Миналият път темата беше семейното радио, а днес темата е… технологиите оживяват.

Понякога в ежедневието се чувстваме като устройства на ръба: батерията пада, системата забива, прцесорът се протоварва (нали се сещата - 11 таба са отворени, а от някъде се чува и музика :), гласът става прекалено сериозен. И точно тогава технологията може да ни спаси… но в много по-(за)бавен режим :)

Ето идеи:

😊 „Робот с критично ниво на обич“ (тази идея съм я споделяла май и преди, но напоследък станах още по-нагла и я разбих в няколко игри):
Родителят започва да говори с роботски глас:

„Внимание… внимание… батерията на мама е на 2%…“
„Критично ниски нива на Иван-обич…“
„Системата се нуждае от спешно зареждане.“

Детето трябва да зареди робота с прегръдки, целувки, гъделчкане, танц или за каквото има желание. Моите деца понякога започват да с епротивпоставят на робота и се опитват да го изтощят тотално като бягатот мен :)

Понякога съм още по-нахална:
„Само една прегръдка няма да е достатъчна. Този модел работи с поне шест.“

😊 „Резервоарът за любов“
Освен батерия, Роботът има специален резервоар, който детето трябва да напълни. Може да е с прегръдки, смешни физиономии или „магическо гориво“.

„О, не… още малко и ще спра напълно! Пълно изтощение на батерията И резервоара!“ Понякога изпозлвам и идеята, ако усещам, че наближава нервен срив и тогава резервоарът се пълни с... мълчанка :)

😊 „GPS към детето“
Започвам да говоря като навигация:

„След 3 метра завийте наляво към Иван.“
„Засечена е цел за гушкане.“
„Преизчислявам маршрут.“

Понякога нарочно се блъскам леко в дивана, стола или вратата:

„Грешка в системата. Открит неочакван стол.“ Пробвала съм да го изпозлвам и като игра за подреждане (да се сблъсквам с разхвърляни играчки) - понякога се получава весело и води до разтребване, друг път децата ме разкриват и смао сумтят :)

😊 „Навигация за деня“
Говорим с GPS глас и описваме какво предстои:

„След 2 минути ще достигнете банята.“
„Следваща дестинация: обувки.“
„Очаквано време до миене на зъби: 45 секунди.“

😊 „Алекса, помогни“
Родителят влиза в ролята на домашен асистент:

„Алекса, къде са чорапите?“
„Открити са под дивана.“

Детето също може да задава абсурдни въпроси.

😊 „Гласова команда“
Само определени смешни команди работят:

„Алекса, включи гъдел режим.“
„Алекса, активирай танцуващи пижами.“

😊 „Системен срив“
Родителят драматично „забива“:

„Грека в системата, грешка в системата... Не мога да намеря мотивация за подреждане.“

Детето предлага решение. Това почти винаги работи, защото е съвсем искрено от мен :)

😊 „Рестарт“
Ако всички са преуморени:

„Устройството се изключва за 10 секунди.“

Лягате на дивана/пода, затваряте очи и после се „рестартирате“ с нов звук. В часовете по психомоторика кукуригаше петел и си пожелаваха "добро утро", аз пробвах да съмч асовник с кукувичка - още нещо, което е непонятно за съвременните деца.

Понякога просто имаме нужда да признаем: „Да, батерията ми е на 3%. Донесете прегръдки и някоя книга да си четем.“

Вие какви технологии използвате у дома? 😄

На дъската пише "Благодарим ти, че ни виждаше"

Автор на илюстрацията е Лиса Айсату. "Цветовете на живота", книгата с тази илюстрация е преведена на български език.

Помните ли филма "Аватар'? Имаше една ключова реплика, мисля, че беше поздрав към всяко създание: "Виждам те!".

Благодарна съм на всички педагози и специалисти, които виждат децата ни!

Колко хора около Вас виждат децата Ви?

От няколко години издирвам това стихотворение на български език. Адаптирах превода на Кристина Стамова. Съвсем скоро ми го напомниха Listen to the Children, които последвах по препоръка на Анита от Осъзнати родители. Прекрасната илюстрация е на Лиса Айсату.

Струва ми се, че сега е добър момент за него 💜

❤️ Не искам да сея тъга ❤️

А да отлича, че ние се грижим да отгледаме деца, които ще създадат свой свят. Където въображението, индивидуалността и зачитането на различията ще се използват за мир и хармония.

Вярвам силно в това! И го виждам всеки ден във Вашите коментари, лични съобщения и в разговорите ни…

~~~
Едно малко момче тръгнало на училище.
Една сутрин учителката казала:
„Днес ще рисуваме!“
„Добре!" помислило си малкото момче.
То харесвало да рисува всякакви неща:
лъвове и тигри, пиленца и крави, влакчета и лодки;
Извадило своята кутия с моливи и запознало да рисува.
Но учителката казала, „Чакайте!"
„Не започвайте още!"
И зачакала, докато всички вперили поглед в нея.
„Сега," казала учителката, "ще рисуваме цветя."
„Добре!" помислило си малкото момче,
То много обичало да рисува красиви цветя
със своите розови, оранжеви и сини моливи.
Но учителката казала, „Чакайте! Аз ще ви покажа как."
И нарисувала червено цвете със зелено стъбло.
„Ето така," казала учителката, „Сега може да започвате."
Малкото момче погледнало цветето, нарисувано от учителката. След това погледнало своето цвете.
То харесвало своето цвете повече от това на учителката.
Но си замълчало, обърнало листа наопаки и нарисувало едно цвете като показаното от нея.
То било червено със зелено стъбло.
На другия ден учителката казала:
„Днес ще работим с глина."
„Добре!" помислило си малкото момче;
То харесвало глината.
Можело да прави всякакви неща от глина:
змии и снежни човеци, слонове и мишки, коли и камиони.
И започнало да мачка и оформя глината.
Но учителката казала, „Чакайте!"
„Не започвайте все още!"
И изчакала, докато всички я погледнали с готовност.
„Сега," казала учителката, "ще направим чиния."
„Добре!" помислило си малкото момче,
То харесвало да прави чинии.
И започнало да прави някакви свои чинийки с всякакви форми и големина.
Но учителката казала: „Чакайте! Аз ще Ви покажа КАК."
И показала на всички как да направят дълбока чиния.
„Ето ТАКА," казала учителката, „сега можете да започвате."
Малкото момче погледнало чинията, направена от учителката, после своите чинии.
Харесвало своите повече от тази на учителката. Но не казало нищо.
То просто смачкало своите чинии на една голяма обща глинена топка и от нея оформило чиния като тази на учителката.
Това била една дълбока чиния.
И съвсем скоро малкото момче се научило да чака
и да гледа
и да прави нещата точно както учителката.
И съвсем скоро то вече не правило свои собствени неща.
Тогава се случило така, че малкото момче и семейството му се преместили да живеят в нова къща, в друг град.
И момчето започнало ново училище.
Новата учителка казала:
„Днес ще рисуваме."
„Добре!" помислило си момчето.
И зачакало учителката да му каже какво точно да прави.
Но новата учителка не казала нищо.
Тя просто се разхождала из стаята.
Когато стигнала до малкото момче, тя го попитала, „Не искаш ли да рисуваш?"
„Искам," казало малкото момче. „какво ще рисуваме?"
„Не знам, докато не го нарисувате," казала учителката.
„А КАК ТРЯБВА ДА ГО НАРИСУВАМ?" попитало малкото момче.
„Както ти искаш," казала учителката.
„В каквито искам цветове?" попитало малкото момче.
"В каквито искаш," отвърнала учителката.
И то започнало да рисува ЧЕРВЕНО ЦВЕТЕ СЪС ЗЕЛЕНО СТЪБЛО.
~Хелън Бъкли, Малкото момче

Понякога ежедневието започва да звучи като развалена плоча (помните ли предизвикатеслтвото да обясните този израз на децата - как Ви се получи? При мен не стана...):
„Обуй се.“
„Измий си ръцете.“
„Не пипай това.“
„Хайде, закъсняваме.“

Добре дошли в семейното радио :)

Ето идеи:

😊 „Песни с грешен текст“
Вземаме позната песен и напълно разваляме текста според ситуацията. Специално за почитателите на Лили Иванова: „Не, не ме докосвай както предиии…“ става: „Не, не ме докосвай с тез шоколадови пръстиии…“

Или:
„Облаче ле бяло“ се превръща в „Пижамке ле синя, 'що си ощ' на пода?“

Колкото по-нелепо, толкова по-добре :)

😊 „Магическото копче за звук“
Имам невидимо копче и започвам драматично да намалявам или усилвам звука на детето:

„Ооо, нещо е много силен звкут днес… я да намалим малко.“
или
„Не те чувам… май трябва да увеличим звука!“

Децата често искат и те да въртят копчето, предупредени сте :)

😊 „Дистанционно управление“
Имам въображаемо дистанционно, с което управлявам скоростта:

„О, натиснах свръхзвуков режим!“
„Сега сме на режим "(за)бавен охлюв".“
„Опа, пауза!“

😊 „Радио хороскоп“

„Днес в хороскопа пише, че Иван ще си измие косата.“
„Следобед звездите показват прием на зеленчуци.“
„А вечерта има висок шанс за три допълнителни прегръдки.“

😊 „Радиоводещ на деня“
Един човек става водещ и коментира всичко като по радио:

„Добро утро, уважаеми слушатели. В момента наблюдаваме рядко явление: дете, което само си слага чорапите.“

😊 „Рекламна пауза“
„А сега кратка реклама: Тази баня е спонсорирана от сапун „Измий-зад-ушите", който премахва дори следи от шоколад!“

😊 „Новини на живо“
„Извънредни новини! В кухнята е забелязан човек, който доброволно прибира чинията си в миялната.“

😊 „Поздрав за слушател“
„Следващата песен е специален поздрав за Мими, която успя да обуе обувките си сама.“

Вие какво бихте пуснали по Вашето семейно радио?

Още една любима книга, която се надявам скоро на имаме и на български език.
"The Dot" е също част от детската трилогия с картинни книги "Creatrilogy". И като "Ish" също се явява една покана да поиграем с перфекционизма на нашето (вътрешно) дете.

„Точката“ от Питър Рейнолдс

Часът по рисуване беше свършил, но Вашти още стоеше залепена за стола си. Листът ѝ беше празен.

Учителката се наведе над него.
„Ах, полярна мечка в снежна буря,“ каза тя.
„Много смешно,“ отвърна Вашти. „Просто не мога да рисувам.“
Учителката се усмихна.
„Просто направи една следа и виж накъде ще те отведе.“

Вашти грабна маркер и бодна силно листа.
Готово.

Учителката взе листа и го разгледа внимателно.
„Хмм.“
После го бутна обратно към Вашти и тихо каза:
„А сега се подпиши.“

Вашти се замисли за миг.
„Е, може и да не мога да рисувам, но мога да си напиша името.“

На следващата седмица, когато влезе в часа по рисуване, тя се изненада от това, което видя над бюрото на учителката. Там висеше нейната малка точка - нейната точка - поставена в красива рамка със златни завъртулки.

„Хмм… мога да направя по-добра точка от тази.“

Тя отвори комплекта си с акварели, който никога досега не беше използвала, и започна да рисува.
Вашти рисуваше и рисуваше - жълта точка, зелена точка, червена точка, синя точка.
Смеси синьото с червеното и откри, че може да направи лилава точка.

Продължи да експериментира.
Много малки точки в различни цветове.
„Щом мога да правя малки точки, мога и големи.“

Тя започна да пръска боите с по-голяма четка върху по-голям лист и да създава още по-големи точки.
Дори направи точка… като не нарисува точка.

Няколко седмици по-късно, на училищната изложба, многото точки на Вашти направиха силно впечатление.

Тогава тя забеляза едно малко момче, което я гледаше възхитено.
„Ти си наистина страхотен художник. Иска ми се и аз да можех да рисувам,“ каза той.
„Обзалагам се, че можеш,“ отвърна Вашти.
„Аз? Не, не мога. Дори права линия не мога да начертая с линийка.“

Вашти се усмихна. Подаде му празен лист.
„Покажи ми.“

Ръката на момчето трепереше, докато рисуваше линията си.
Вашти се вгледа в кривата му черта и каза:
„Моля те… подпиши я.“

Как Ви въздейства тази история?

Мoже да си поръчате книгата от чужбина, надявам се някой ден - и на български език.

Това си го нпомням често. СПоделям го и с моите деца. С родителите, с които работя. Споделям го и тук. Съгласни ли сте?