Сладки думи

Сладки думи Онлайн общност за родители на Ели Мантовска. Сладки думи: курс за проговаряне и общуване с детето.

За мен тези думи са ценна храна за размисъл и затова помолих авторката да ги споделя тук, в нашата общност, за да обсъди...
17/08/2026

За мен тези думи са ценна храна за размисъл и затова помолих авторката да ги споделя тук, в нашата общност, за да обсъдим.

Как мислите Вие?

Наскоро гледах сериал, който беше забавен и приятен. И в една от сцените имаше този диалог между порасналата дъщеря, май...
14/08/2026

Наскоро гледах сериал, който беше забавен и приятен. И в една от сцените имаше този диалог между порасналата дъщеря, майка на 3 момчета-тийнейджъри и нейния баща, вече вдовец в напреднала възраст.

Замислих се колко сложни са отношенията ни с родителите ни, особено когато самите ние станем родители. И колко много разлики има в поколенията. Не е лесно да сме поколението "сандвич" - чиито родители остаряват и деца растат...

Как мислите Вие - по-скоро като дъщерята или по-скоро като бащата?

Преди време бях на представяне на метода на психолозите и терапевти д-р Виола Шалай и д-р Тамаш Мартош, наречен „емоцион...
12/08/2026

Преди време бях на представяне на метода на психолозите и терапевти д-р Виола Шалай и д-р Тамаш Мартош, наречен „емоционална карта на дома“. И от тогава, в работата и в личния живот, една част от мен бди и събира места на радост. Има места, на които просто ни е хубаво, нали?

И днешните идеи са вдъхновени от това да забележим къде ни е по-леко. Да се запитаме защо и може би да помислим, как можем да носим това кътче навсякъде с нас.

🌿 „Къде у дома ми е хубаво?“
Какво би било да огледаме собствения си дом с малко по-различен въпрос: „Къде най-често усещам спокойствие, лекота или радост?“
Оказа се, че у нас това не е най-подреденото място, а мястото, където всеки остава своя следа – диванът. Мдаа, включително и следи от шоколад, нищо, че само на кухненската маса се хрнаим.

🌿 „Моето място около дома“
А навън? Има ли пейка, улица, градинка, дърво или просто определено място по ежедневния ни маршрут, където почти винаги се чувстваме добре?

🌿 „Какво има там?“
Опитваме се да разберем защо едно място ни действа така. Дали е от всичко (или нещо), което усещаме със сетивата? Или може биспомен? Усещането, че никой не иска нищо от нас?

🌿 „Мога ли да си взема малко от него?“
Ако обичам място, което не мога да посещавам често, мога ли да донеса частица от него у дома? Д-р Лари Коен често ни кани на „разходка за радост“, на която да идем без телефон или фотоапарат. Но да си вземем нещо за спомен, камъче или ментална снимка. За мен такова място е морето. Наскоро четох за състоянието „син ум“ – начина, по който мислим, когато сме близо до море или океан.

🌿 „Да си направим място“
Можем ли да превърнем някое съвсем обикновено кътче у дома в място, което ни радва? Като сменим източника на светлина с по-мек или като добавим възглавница или одеало? По мое настояване оставихме 3 от коледните лампички целогодишно.

Или може да направим някакво (непоискано) добро, като например, да разчитим детската площадка от боклуци, и това място да ни напомня за това, че сме създаи радост.

🌿 „Място в джоба“
Снимаме любимото си място и оставяме снимката в телефона. И в някой особено шумен ден я отваряме за половин минута. Може да си напраивм нещо като визуализация и да се пренесем там – в мислите си или на глас, заеднос децата.

🌿 „Картичка от мястото“
Може да си направим или купим картичка, която ни напомня за място, на което сме били щастливи. А отзад да напишем само едно изречение: „Тук изпитах радост.“

🌿 „Мястото, което още не съществува“
А можем и да си го измислим: „Ако можех да седя сега където поискам, къде щеше да бъде?“ Струва ми се, че и преди съм писала, че играем подобни игри, особено когато чакаме нещо (неприятно).

🌿 „Карта на радостта“
А ако ни хареса идеята, можем да започнем да събираме тези места в своя семейна карта на радостта 😊 Това ще се превърне в лична карта на местата, на които светът е бил добър с нас или сме си подарили миг на радост и лекота. Аз бих вписала на тази карта и места, където съм видяла или получило добро. Като мястото в Годеч, където синът ми си забрави любимия суичър, но собственикът ни го изпрати. И ето, Годеч е такова място на моята карта, в което съм усетила чуждата грижа.

Кои са местата, които Ви носят радост?

Как разбирате тази "молитва"? Какво предизвиква у Вас?
10/08/2026

Как разбирате тази "молитва"? Какво предизвиква у Вас?

Ще се опитам да намеря линк към оригиналната песен на английски език, за да я споделя в коментар. Много ми допадна тази ...
07/08/2026

Ще се опитам да намеря линк към оригиналната песен на английски език, за да я споделя в коментар.

Много ми допадна тази идея и я споделих с децата. А на Вас?

Смях на абсурда - да!🤡 "Абсурдните въпроси"- Какъв вкус има розовото? А зеленото?- Ако се запознаеш с дракон, коя би бил...
05/08/2026

Смях на абсурда - да!

🤡 "Абсурдните въпроси"
- Какъв вкус има розовото? А зеленото?
- Ако се запознаеш с дракон, коя би била любимата му приказка?
- Как се усмихва водата? А въздухът? Небето?
- Кога е именият ден на обувките?

🤡 "Най-зле справящият се..."
В това съм особено добра! Рисувам най-кривата къща, строя най-кривата кула, дялкам най-срамежливия Съчко...

За сметка на това съм най-добре справящият се "разливач" на кафе, готвач на пържени варени яйца*, автор на ужасни вицове...

🤡 "Предметите са радостни днес"
- Асансьорът празнува новите си лампи
- Леглото има рожден ден
- Хладилникът има шест по математика
- Крачолите на панталона спорят

🤡 "Глупавото правило"
Тук много идие съм черпила от д-р Лари Коен и Теодора Паунова, Да си майка - нищо ново, но нещо лично
- Днес всички ходят назад до банята.
- Не може да се говори без усмивка.
- В кухнята се влиза само като пингвин.
- След 18:00 ч всички казват "мяу" след всяко изречение.
- Молбите към децата се отправят само в оперно пеене, а към родителите - с хълцане.

Кои са Вашите любими абсурди, на които се смеете?

*пържени варени яйца* - това си е съвсем истински сучай, при който варях яйца, но говорех и по телефона...

Наскоро в учебната ни група с д-р Лорънс Коен, той спомена за своята идея за "възли на напрежение". Много се свързах, за...
03/08/2026

Наскоро в учебната ни група с д-р Лорънс Коен, той спомена за своята идея за "възли на напрежение". Много се свързах, защото аз често имам "възли на напрежение" по врата и раменете. Които се получват от стягане на мускулите, напрежеие, което се разнася по цялото тяло. За мен това е нагледен и убедителен пример как работи "емоционалното тяло", т.е. емоциите като усещания в тялото.

За много от нас, експерти в когнитивното "чувстване" - да дадем думи на чувствата през етикети е по-достъпно. Но да се свържем с усещанията в тялото, които понякога действат като похитител, е почти недостъпно. И много от нас, сякаш изведнъж, повишават тон, реагират рязко, стряскат дори себе си от реакцията си, която сякаш от нищото се появява. А всъщност, тялото ни е подсказвало много по-рано, че напрежението се надига, просто ние го складираме във "възлите на напрежеие" и не го забелязваме, докато не ни похити и отвлече в света на бурните реакции.

Замислих се - кои са моите "възли на напрежение" по тоношение на ежедневието с децата:
🧡 вечерното приспиване
🧡 сутрешното събуждане
🧡 посрещане от училище/градина
🧡 изпращане към училище

А кои са техните? Ами... същите...

И се изненадах, че всъщност това са и 4те момента, в които знам, че е най-важно да сме свързани. Нямам готова рецепта как да подобрим нещата у дома. Особено докато сме в преход. Реших, че ще си позволим експерименти. Няма да правим договорки. За да не се разочароваме после: "ама защо още не си се облякъл, нали се договорихме, че се обличаш и идваш за закуска! Имаме само 7 минути преди да излезем!"

Както шеговото напомни д-р Коен - неслучайно на лица под 18 г. не е разрешено по закон да сключват договори. Но пък всички обичаме експерименти (да, това излезе от семейната Венн диаграма на играта).

Как е при Вас? Кои са Вашите и на децата "възли на напрежение"? Мисълта за кой момент от деня води до физическо стягане?

От години си мечтая да направим една работилница, в която семейството да дестилират своите ценности. И докато го организ...
31/07/2026

От години си мечтая да направим една работилница, в която семейството да дестилират своите ценности. И докато го организирам, Ви предлагам една практика-игра, която можете да направите с партньора. Зная я от д-р Лари Коен.

💡Нека всеки партньор запише на 10 листчета своите ценности за семейството, по една за всяко листче.
💡Все още не ги споделяйте и не ги коментирайте, работете всеки за себе си.
💡След това, започнете да махате едно по едно листчетата, така че да останете с двете ценности, с които не можете да се разделите. Не коментирайте още 🙂
💡Накрая отделете още една, така че да остане само последната и най-важна ценност. Ако някъде много се затрудните (знам, трудно е), действайте интуитивно.
💡Споделете с партньора коя ценност е останала като най-важна, нека и той/тя Ви покаже неговата.
💡След това, започнете да добавяте едно по едно листче, като се редувате - единият слага своето последно листче, после другия, след това отново първия и така нататък, докато направите общо 10, т.е. по 5 от всеки. Това означава, че за целта на упражненеито всеки ще се наложи да с еоткаже от половината на своя списък. Разбира се, много вероятно ще имате и еднакви или много близки ценности.
💡Обсъдете как направихте своя избор, кое Ви беше трудно, за кое не се поколебахте и всички въпроси, които се появяват

Нека това е само една покана за разговор по игрив и предразполагащ начин, а не повод за напрежение и съревнование, надявам се. Всяка ценност е валидна и ни подсказва какво е важно за нас. И това е есенцията на практиката - споделеност, радост, общуване.

Би ли Ви било полезно това упражнение?

Крайно беше да се върнем на основната тема, нали :) Преди да обменим идеи за радост за нас, родителите, ми се ще да си п...
29/07/2026

Крайно беше да се върнем на основната тема, нали :) Преди да обменим идеи за радост за нас, родителите, ми се ще да си поговорим за една теденция, която понякога забелязвам - игривостта и закачките да се превръщат в метод за печелене на сътрудничестовото на децата. Което малко измества фокуса от "радост напук" към "радост като инстурмент" и май се превръща в работа. Поне по определението на д-р Стюарт Браун, изследовател на играта. Той твърди, че играта е всичко, кеото правим заради процеса, а работата - заради резултата. И хич не ми се ще тук да си създаваме още работа, достатъчно много си имаме вече, нали?

Известно време събирах идеи за "само-закачка", оказа се, че има профили в Инстаграм посветени на това. Няма сега да ни заливам, но ни каня да си споделим подобни идеи.

💜 „Световното първенство по оправяне на легло“
Наскоро в бюлетина си, Ашли Вернер сподели, че е слушала подкаст с гост дама на име Блу, която всяка сутрин си оправяла леглото все едно се състезава с най-големият майстор в света. И Блу няма деца, прави го за себе си.

💜 „Битката с чаршафа с ластик“

Вместо да въздишаме, започваме спортен коментар: „Десният ъгъл е овладян… остава последната решаваща атака…“

Преди години си дадох сметка, че слагането на чаршаф с ластик е добра метафора за родителството - отстрани изглежда лесно, но на всеки му е трудно по собствен начин и става най-лесно с помощ.

Също така - с времето тези чаршафи свиват ли се? Или леглата растат?

💜 „Да си говоря като на любим човек“

Докато върша нещо, си казвам: „Браво. Това беше трудно.“ Или: „Благодаря ти.“ Или: „Спокойно, няма нужда да бързаш.“

Същите думи, които толкова лесно казваме на децата.

💜 „Аплодисменти“

Приключила съм нещо досадно? Или още по-добре - започнала съм го! Ръкопляскам си. Покланям се. Потривам длани. все едно захващам нещо рекрасно.

💜 „Петзвезден хотел“

Докато си правя чай или кафе, за две минути се държа така, сякаш съм гост в прекрасен хотел. Навремето на големи празнци ходехме с баба ми, майка ми и сестра ми в една ВИенска сладкарница (имаше и жива музика на пиано). Ето това е картината, към която се връщам :)

💜 „Благодаря, тяло“

Докато се качвам по стълбите или нося покупки, вместо да се ядосвам, понякога си казвам: „Благодаря ти, че можеш.“ Или: "Ехааа, преди месец на този етаж вече щях да съм изпелзила език". Не винаги ми идва отвътре. Но когато успея, ми става едно такова мило.

💜 „Любимата песен“

Пускам си една песен. Ама за истинско слушане. Три минути, в които не върша нищо друго.

💜 „Мини празник“

Намерих изгубен документ. Изпратих отлаган неприятен имейл. Смених чаршафите.
Ами че това си заслужава да празнувам!

Понякога с едно: „Юхуууу!“ Понякога с победен танц. Да, колкото и нелепо да изглежда :)

И дали пък, все пак, не са именно малките моменти на радост това, което ни помага да стигнем до края на деня с малко повече сили?

А Вие какво правите само за себе си, не защото е полезно, а защото Ви носи усмивка?

Преди години чух тази метафора от Естер Перел, семеен терапевт от белгийски произход, която има няколко книги, издададен...
27/07/2026

Преди години чух тази метафора от Естер Перел, семеен терапевт от белгийски произход, която има няколко книги, издададени и на български език.

Много ми допадна и прпознах този образ - и в личния, и в професионалния ми опит.

Ако и за Вас тази метафора работа, Ви каня да я разлистите със свои въпроси. Ето някои от моите:
🪷 Кога и как се случва това превръщане?
🪷 Ако това е история, която си разказвам за нашата партньорска връзка, кои са героите в нея? Как аз и партноьра ми се отнасяме към орхидеята? А към кактуса?
🪷 От кого и как зависи поливането на кактуса?
🪷 Как от кактус може пак да имаме орхидея?

Как бихте ползвали Вие тази метафора?

Address

Sofia

Website

,

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Сладки думи posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The School

Send a message to Сладки думи:

Shortcuts

Share

Category