18/12/2023
Здрасти!
Искам да ви разкажа за най-честите грешки, които правят българите (учениците ми) като говорят английски.
За когото е по-удобно, можете да изгледате писмените ми обяснения под формата на видео (което съм прикачил към този фейсбук пост) :)
В този пост ще изписвам звуците със специална азбука, наречена "транскрипция" (или "IPA"). Щото това е единствения начин да предадам в текст точно кой е звукът. Примерно гласния звук "æ" (между "а" и "е") се използва в английския в думи като "thanks", но английската буква "a" се произнася и по други начини (например като "ъ"), в зависимост от конкретната дума.
Та така; нека започнем с произношението!
Защо то е толкова важно? Няма ли да ме разбират и ако не го спазвам? Ами ще ви дам пример. Ако не внимавате, вероятно ще произнасяте следните думи напълно еднакво (като "бет"):
- bet (облог)
- bat (бухалка, прилеп)
- bed (легло)
- bad (лош)
- Beth (съкратено от Елизабет)
- bath (баня)
Може да си представите че англоговорящия ви слушател ще е доста объркан от това :)
Английският език има доста звуци, които ги няма в българския.
1. Звуците [θ] и [ð]. Те се произнасят като "т" и "д" съотвено, само че с езика между зъбите. И двата се изписват като "th" в английския - например в думите "think" и "that". Забавен факт: символът θ е взет от гръцкия език, а ð - от норвежкия!
2. Звукът [h]. Той е подобен на българското "х" (като в "хоро"), но много хора не знаят че между двата звука има разлика. Английското h се произнася с най-задната част на гърлото - почти като едно "издихание". А българското х e доста по-напред в гърлото - с тази част на устата, с която казваме и звука К.
3. Звукът [l]. Той се среща например в началото на "list" и "love", но за разлика от българското "л" в "листо", е малко по "приглушен", защото се произнася като върха на езика докосва зъбите.
4. Звукът [æ], който се произнася между "а" и "е". Например в думата "dance" ("танцувам").
5. Звукът [ɪ], който е като българско "и", но по-"отпуснато", вместо да е "тънко" като българското. Например в думата "rip" ("късам"), която не трябва да се бърка с "reap" ("жъна"). В "rip" имаме този "отпуснат" гласен звук, а в "reap" имаме "тънкия" звук който е като в българския (но пък по-удължен).
6. Звукът [ʌ] ("колибка"). Той е близък до българското "а", но челюстта е по-отпусната - малко в посока на "ъ". Например в думата "pub" (кръчма).
Други чести грешки, които българите правят в произношението си:
1. Почти винаги обеззвучават съгласните в края на думите. Например произнасят "bed" (легло) като "bet" (залог) или пък "bring" (нося) като "brink" (ръб). Това изключително много обърква англоговорящия събеседник. ;)
2. Произнасят "L"-то в думи като "half", "palm", "talk", "walk" (то въобще не трябва да се произнася :) ). По същия начин, "b"-то в "debt", "climb", "bomb", "subtle" не трябва да се произнася.
3. Произнасят комбинацията "au" (и "aw") като "ау": "Аустрæлия" ("Australia"), "Лау" ("Law") и т.н. Всъщност "au" в почти всички случаи се произнася като дълго "o" - "Оострæлия", "Лоо".
Отделно от произношението, има и граматически грешки които често се правят. Основната е че се изпуска спомагателната дума "a" (и "an" която е подобно). В българския език няма техен точен аналог, макар че могат да се преведат като "един/една/едно". Например:
"I bought a picture" (Купих си "една" картина).
В българския обикновено пропускаме думата "един" в такива случаи. Просто казваме "Купих си картина". В английския обаче не може така. Не можем да кажем "I bought picture" - трябва да го има "a"-то.
Впрочем, когато искаме да кажем "картинаТА", думата "a" се замества със "the":
"I bought the picture." (Купих си картината)
Думата "the" не е толкова трудна за българите, защото директно съответства на българския "определителен член", тоест буквите "та" в края на "картинаТА".
И така, надявам се че днес научихте по нещо интересно за вас! Хубав ден! :)
