История на България и Света

Въпреки че повечето учени са приели, че потоп наистина е имало, фактите около него остават неизвестни. Геологическата и историческата реалност продължават да довеждат до многобройни научни дискусии свързани с мащабите, темповете и различни детайли около събитието.

Всеобщо познатата теория е, че в късни геологически времена (от порядъка на преди около 10 000 – 20 000 години) там, където днес се намира Черно море е имало сладководно езеро. За жалост при покачването на водите в Световния океан и Средиземно море, солената вода преляла през Босфора – това води и до няколко теории, свързани с библейския мит за потопа, дори и с разселването на индоевропейските народи...

Ако искате да знаете повече, вижте цялата публикация тук: https://iskamdaznam.com/fakt-ili-izmislica-imalo-li-e-potop-v-cherno-more/

Когато говорим за робството в Османската империя, често попадаме между две крайности. От едната страна стои опростената представа за роба като напълно обезправена вещ, обречена до живот на труд и унижение. От другата страна стои романтизираният образ на пленници, които се издигат до високи длъжности, стават военачалници, държавници или част от султанския двор. Истината е по-сложна, по-мрачна и по-противоречива. Османската система на робство е била едновременно жестока, икономически важна, социално гъвкава и дълбоко свързана с войната, религията, администрацията и международната търговия.

В продължение на векове милиони хора от Източна и Централна Европа, Кавказ, Средиземноморието и Северна Африка попадат в плен чрез войни, пиратски нападения и татарски набези. Някои са отвеждани към Константинопол и продавани на пазари. Други умират по пътя от глад, изтощение и болести. Една част са използвани в домакинства, работилници, кораби и хареми. Друга, значително по-малка част, влиза в държавната система и понякога достига забележително високо положение...

Ако искате да знаете повече, вижте повече тук: https://iskamdaznam.com/robstvoto-v-osmanskata-imperija/

Няма протести. Няма големи заглавия. Няма парламентарни дебати, които обикновеният човек да следи вечер по новините. И все пак, в един сравнително тих швейцарски град – Базел – се вземат решения, които влияят върху почти всяка банка, всеки кредит, всяка ипотека и всяка финансова криза в съвременния свят. Именно там се оформят базелските критерии – набор от международни правила, които определят колко риск могат да поемат банките и колко собствен капитал трябва да държат, за да оцелеят при загуби.

На пръв поглед това звучи като суха техническа тема за банкери, регулатори и счетоводители. В действителност обаче става дума за много повече. Тези правила решават дали банките ще кредитират бизнеса или ще предпочетат да купуват държавни облигации. Те влияят върху цената на кредита, върху стабилността на финансовата система и върху това кои държави ще бъдат смятани за „надеждни“ от глобалните пазари...

Разберете повече в тази публикация: https://iskamdaznam.com/bazelskite-kriterii-kak-bankite-prenapisaha-globalnite-finansi/

В началото на XVIII век Карибите изглеждали като свят, в който старата власт временно е изгубила контрол. След Войната за испанското наследство хиляди моряци, бивши капери и хора без препитание останали без работа, без кораб и без ясна перспектива. Много от тях били свикнали да живеят от война, грабежи и морски риск. Когато мирът настъпил, държавите вече нямали нужда от тях. Така част от тези мъже избрали черното знаме.

Насау, на остров Ню Провидънс в Бахамите, се превърнал в естествено убежище за такива хора. Пристанището било удобно, властта била слаба, а близостта до търговските маршрути превръщала района в идеална база за нападения. Около 1715 г. там вече се говорело за „Пиратска република“ – не държава в истинския смисъл, а сборище от капитани, екипажи, контрабандисти и авантюристи, които споделяли една цел: да печелят от морски грабеж.

Тази пиратска общност обаче не била толкова стабилна, колкото изглеждала. Част от капитаните искали да запазят плячката си и да се върнат към законен живот. Други смятали, че пиратството е не просто работа, а бунт срещу свят, управляван от богати търговци, корони и колониални чиновници. Именно в този момент започнал процесът, който щял да сложи край на златната епоха на пиратите.

Ако искате да знаете повече, вижте цялата публикация тук: https://iskamdaznam.com/kak-nadviha-chernata-brada/

На пръв поглед те изглеждат като противоречие. Били монаси, но носели мечове. Давали обет за бедност, но управлявали огромни богатства. Заклевали се в послушание, но с времето се превърнали в организация, с която дори крале трябвало да се съобразяват. Рицарите тамплиери започнали като малка военна общност, създадена да пази християнските поклонници по пътищата към Йерусалим. Само за няколко поколения обаче се превърнали в една от най-влиятелните институции на Средновековието.

Историята на ордена на тамплиерите често се разказва през легенди: тайни съкровища, скрити ритуали, мистериозни символи, проклятия и заговори. Но истинската им сила не се крие само в битките или в митовете. Тя се крие в нещо далеч по-практично – доверието. Тамплиерите изградили мрежа от имоти, крепости, командерии, хранилища и счетоводни системи, която им позволила да правят нещо почти немислимо за времето си: да прехвърлят стойност през граници, да пазят богатство, да кредитират владетели и да действат като международна финансова институция.

Точно затова ордена на тамплиерите може да бъде разглеждан не само като религиозно-военна организация, а и като първата реална форма на международно банкиране в Европа...

Ако искате да знаете повече, вижте цялата публикация тук: https://iskamdaznam.com/mashinata-za-pari-na-tamplierite-parvite-mezhdunarodni-bankeri/

Годината е около 1250. Някъде в Южния Пасифик нощта е плътна, вятърът е силен, а вълните се издигат като тъмни стени. По водата се движи двойно кану - две дълги дървени тела, свързани с платформа, въжета и човешка увереност. В него има хора, храна, вода, растения, животни и надежда. Няма компас. Няма карти. Няма метални инструменти. Има само навигатор, който гледа звездите, усеща вълните и чете знаците на океан така, както друг човек би чел пътни табели...

Ако искате да знаете повече, вижте повече тук: https://iskamdaznam.com/kak-malki-lodki-prekosjavat-naj-golemijat-okean/

Историята на Виетнам е история на постоянна съпротива срещу по-големи сили. Народите, живели в земите на днешен Виетнам, неведнъж са били изправяни срещу могъщи империи, които са притежавали по-големи армии, повече ресурси и по-високо самочувствие. В края на XIII век една от най-страшните сили в света насочва поглед към региона – монголската династия Юан, управлявана от Кубилай хан. Именно тогава започва един от най-забележителните епизоди в средновековната история на Югоизточна Азия: монголската инвазия на Виетнам...

Ако искате да знаете повече, вижте цялата публикация в коментар

Интересна, а и обхваната в мистерия история за най – дълбоката дупка изкопана от човек някога. Кое ли е истина и кое не е, сигурно на тези въпроси няма скоро да получим отговор, но в крайна сметка историята на тази дупка е наистина повече от интересна.

Работата по този проект, който ще направи истински разкрития свързани със строежа на Земята започва през1970г. Този проект бил една от гордостите на съветите по онова време наред с космическата им програма и до известна степен подводният им флот.

Твърди се, че хората работещи на този обект били избирани много стриктно и не било никак лесно да започнеш работа там. Като възнаграждение освен апартамент в центъра на Москва, те получавали и месечна заплата, която по това време се равнявала на годишната заплата на който и да било преподавател в университет.

Ако искате да знаете повече, вижте цялата публикация тук: https://iskamdaznam.com/misteriyata-na-kolskiyat-svrahdalbok-sondazh-stigna-li-sssr-do-ada/

Когато днес чуем въпроса "какво е алхимия?", често си представяме тъмна стая, свещи, стъклени съдове, мистериозни прахове и старец, който се опитва да превърне оловото в злато. В популярната култура алхимиците са представяни като магьосници, окултисти, измамници или мъдреци, които пазят тайни знания от древността. Истината обаче е по-сложна и много по-интересна.

Алхимията не е просто магия, но не е и наука в съвременния смисъл на думата. Тя е ранна, преднаучна система, чрез която хората са се опитвали да разберат природата, веществата, живота, болестите и преобразяването на материята. В нея се преплитат наблюдение, експеримент, философия, религия, символика и понякога истинска заблуда. Затова, ако искаме да обясним какво е алхимия, трябва да я видим като мост между древното мислене и модерната химия.

Ако искате да знаете повече вижте цялата публикация тук: https://iskamdaznam.com/kakvo-e-alhimija/

В края на 1946 г. адмирал Ричард Е. Бърд, опитен полярен изследовател, получил задача да ръководи научна експедиция в областта Земя Кралица Мод на Антарктида. Експедицията имала кодово название „Висок скок“. Съставът на „научната“ експедиция обаче бил доста странен: 1 самолетоносач, 13 бойни кораба от различни видове, 25 самолета и вертолета, 4100 морски пехотинци, войници и офицери – но само 25 учени! Скоро в американските вестници излязла информация, че истинската цел на експедицията била да намери тайната нацистка „База-211″.

Мнозина днешни историци стигат до извода, че нацистите са започнали създаването на база на ледения континент през 1938 г. Към бреговете на Антарктида бил изпратен изследователски кораб. Неговият хидроплан снимал почти 1/4 от територията на континента и пуснал върху леда метални вимпели със свастика. Германия се обявила за собственичка на огромна територия в района Земя Кралица Мод, наречена „Нова Швабия“. После към Антарктида се отправили подводниците с морските вълци на адмирал Карл Дьониц.

Ако искате да знаете повече, вижте цялата публикация тук: https://iskamdaznam.com/tajnata-natsistka-baza-211-na-antarktida/