29/08/2025
Как става така, че на едно място Господ казва не съдете, а на друго - с праведен съд съдете?
Някой може да помисли, че тук възниква разногласие. Наистина “не съдете” особено задължава човека, защото той няма способността на види нещата такива, каквито са в действителност.
Бидейки несъвършен, човек винаги носи сам отговорност за своите грешки и заблуждения, за погрешните си и едностранчиви изводи. Само на всесъвършения Бог подобава да съди по право. Той, виждащият не само външната страна, но и целта, заради която се извършва нещо, безгрешният и съвършен Бог, Който знае всичко, преди то да се извърши, знаещ и помислите на човека, може да проведе безпогрешен съд.
Когато човек осъжда ближния си, той е виновен още и защото нарушава заповедта на любовта. В същото време, когато ние сме длъжни да полагаме душите си за братята (1 Иоан. 3:16), ние, виновните за по-тежки грехове, ги осъждаме. Господ ни повелява: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък (Иоан. 8:7). Кой обаче сред тези, които осъждат, е без грях?
Другото изречение на Господа с праведен съд съдете в действителност има отношение към осъзнаване на нашето състояние от нас самите, за да избегнем безразсъдството и високомерието. Сам Бог казва: отмъщението е Мое. Аз ще отплатя (Рим. 12:19). Наистина, праведният съд е признание на нашата лична вина. Как може да осъжда другите този, който е виновен много повече от тях? В този случай подхожда изречението: извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Мат. 7:5).
Старец Йосиф Ватопедски