Преподобни старци

Как става така, че на едно място Господ казва не съдете, а на друго - с праведен съд съдете?
Някой може да помисли, че тук възниква разногласие. Наистина “не съдете” особено задължава човека, защото той няма способността на види нещата такива, каквито са в действителност.
Бидейки несъвършен, човек винаги носи сам отговорност за своите грешки и заблуждения, за погрешните си и едностранчиви изводи. Само на всесъвършения Бог подобава да съди по право. Той, виждащият не само външната страна, но и целта, заради която се извършва нещо, безгрешният и съвършен Бог, Който знае всичко, преди то да се извърши, знаещ и помислите на човека, може да проведе безпогрешен съд.
Когато човек осъжда ближния си, той е виновен още и защото нарушава заповедта на любовта. В същото време, когато ние сме длъжни да полагаме душите си за братята (1 Иоан. 3:16), ние, виновните за по-тежки грехове, ги осъждаме. Господ ни повелява: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък (Иоан. 8:7). Кой обаче сред тези, които осъждат, е без грях?
Другото изречение на Господа с праведен съд съдете в действителност има отношение към осъзнаване на нашето състояние от нас самите, за да избегнем безразсъдството и високомерието. Сам Бог казва: отмъщението е Мое. Аз ще отплатя (Рим. 12:19). Наистина, праведният съд е признание на нашата лична вина. Как може да осъжда другите този, който е виновен много повече от тях? В този случай подхожда изречението: извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Мат. 7:5).
Старец Йосиф Ватопедски

СВ. ЛУКА КРИМСКИ: „КАКВО ПРАВИТЕ, ЗАБРАВЯЙКИ, ЧЕ ГОСПОД ВИ Е СЪЕДИНИЛ В ЕДНА ПЛЪТ С ВАШАТА ЖЕНА?!“ (ЗА ПРЕЛЮБОДЕЙСТВОТО)

Колко много са сред нас днес нещастните прелюбодейци! Колко много станаха безмилостните мъже, които, за да удовлетворят своята похот с друга нечиста жена, оставят жените и децата си на произвола на съдбата. Вие, нещастни прелюбодейци, ще давате страшен отговор пред Бога за кръвта, обливала сърцето на вашата жена, изоставена заради прелюбодейката.

Нали Бог ви е съчетал с жените ви

..

Те са очаквали и очакват да бъдете техни пазители, да им помагате да вървят по пътя на светостта и целомъдрието.

С тях бяхте длъжни да вървите заедно цял живот по трудния каменист път, водещ към Царството Божие. С тях бяхте длъжни да вървите заедно цял живот

А вие отидохте в къщата на блудницата. Нима никога не сте чували думите на св. апостол Павел: „Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“ (Евр. 13:4).

Как въобще смеете да тъпчете с крака чистотата на женското сърце!?

Какво правите, забравяйки, че Господ Бог ви е съединил в една плът с вашата жена!?

Какво правите вие, който сте поставен от Бога за глава на семейството?

Нима не виждате ужаса, който се случва с вашите деца, когато изоставяте жените си!?

Нима самите вие не виждате тъжно сведените към земята детски очи, не виждате ли страданията на детското сърце: „Как може баща ми да изостави моята майка?“
https://www.globalorthodoxy.com/bg/2017-09-03-17-27-24/72711-sv-luka-krimski-kakvo-pravite-zabravajki-ce-gospod-vi-e-s-edinil-v-edna-pl-t-s-vasata-zena-za-prelubodejstvoto

Веднъж дошъл при Макарий Египетски някакъв еретик. Той смутил със своето красноречие твърде много братя пустинници, накрая дръзнал да се яви при Макарий и да го обвини в неправомислие. Старецът започнал да го опровергава. Еретикът възразявал, на простата реч на стареца отговарял с хитри извъртания. Светията видял на каква опасност се подлага чистотата на вярата на братята. "Защо да се препираме за съблазън на слушателите? - казал Макарий. - Да отидем при гробницата на братята, които вече си отидоха при Господа, и на когото от нас Господ даде да възкреси умрял, нека всички узнаят: вярата на този е угодна на Господа." Това предложение било прието с радост от братята. Дошли при гробовете. Макарий предложил на еретика да възкреси умрял в името на Господа. "Не, господине! - възразил този. - Ти предложи това, ти пръв и възкреси". И Макарий паднал на земята и започнал да се моли. След продължителна молитва, издигайки очи към Господа, възкликнал: "Господи, яви ни, кой от нас двамата вярва правилно, възкреси този умрял!" И изрекъл името на един неотдавна починал брат. Веднага се чул глас от гроба. Братята се хвърлили да го разкопават. Сваляйки от умрелия погребалните повивки, те го извели жив от гроба. Виждайки това, еретикът избягал поразен от ужас...

Старецът Зосима разказваше: "Веднъж моят ученик беше ухапан от змия и умря, като му изтичаше кръвта. В голямата мъка аз отидох при отшелниците Теодор и Павел. Преди да успея да им кажа за случилото се, те ме попитаха: "Какво ти е, авва Зосима? Брат ти ли умря?" И идвайки с мен го видяха разпрострян на земята и ми казаха: "Не тъгувай, авва Зосима, Бог е милостив!" И се обърнаха умрелия: "Брат Иоан, стани! Нужен си на стареца." И той веднага стана от земята."

СВ. ТЕОФАН ЗАТВОРНИК: НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК. ГОСПОД Е В НАС! ДА СЕ ПОГРИЖИМ ДА ГО ЗАДЪРЖИМ ЗАВИНАГИ В СЕБЕ СИ

Слава на Тебе, Господи! Какъв светъл ден е днес! Колко много причастници със Светите Христови Тайни! Радвайте се, блажени души! Господ е с вас! Господ е във вас! Защото Той Самият е казал: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан. 6:56).Да се радваме всички с обща радост. Мисля си, че няма семейство, в което да не е имало причастници. Следователно няма и дом, който да е бил лишен от особената Божия грижа.

Така целият ни град стана жилище на Бога, и не само нашият, но и всеки друг град и селище, цялата страна, целият православен свят. Сега при Господа има велика Вечеря. Той ликува с душите и е навсякъде всичко у всички (1 Кор. 15:28), и като Извор на блага, и като Владика на човешките сърца. Ето я същността на царството, което Той е основал на земята - като изпълва всички със Себе Си, им внушава подобаващи мисли и желание, като им дава сили и ги ободрява в трудовете им, всички и всичко да благоустроява. Да ни помогне Сам Господ никога да не се лишаваме от Неговото присъствие в нас! Тогава, насочвани от Него, всички ние ще вървим неотклонно по спасителния път, според Неговите промислителни предначертания за нас във вечността.

Продължава: https://www.globalorthodoxy.com/bg/2017-09-03-17-27-24/72851-sv-teofan-zatvornik-na-veliki-cetv-rt-k-gospod-e-v-nas-da-se-pogrizim-da-go-zad-rzim-zavinagi-v-sebe-si

@последователи

СВ. СОФРОНИЙ САХАРОВ: ЗАЩО ПРИНЦИПЪТ НА АВТОКЕФАЛИЯТА НА ПОМЕСТНИТЕ ЦЪРКВИ Е ТОЛКОВА СКЪП ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО?!

От гореизложеното, смятаме, става ясно, че извън принципа на автокефалността, т.е. без изповядването на единосъщието и РАВНОДОСТОЙНСТВОТО на поместните църкви и на целия епископат въобще, изчезва истинската съборност на Църквата по образа на съборността на Божественото Битие. Елиминирайки свободата на ЕДИНОСЪЩНАТА и РАВНОДОСТОЙНА съборност, вие неизбежно губите пътя към познанието на истината, която се отваря само за единството в любовта, а не за който и да е отделен йерарх, отделен от този закон.

Борейки се против появилия се в недрата на нашата свята църква неопапизъм, ние се борим само за истината в църковния и вечен смисъл на тази дума. Ние отхвърляме всеки "Рим", и първия, и втория, и третия, ако става дума за внасяне на принципа на подчинение в битието на нашата църква. И Римския, и Константинополския, и Московския, и Лондонския, и Парижкия, и Нюйоркския, и всеки друг папизъм, ние отхвърляме като еклезиологична ерес, изопачаваща християнството.

Из: “Единството на Църквата по подобие единството на Светата Троица”

Целия текст можете да прочетете тук https://linkr.it/4fnISR

@последователи

Отец В. посетил едно село по манастирска работа. Едва дошъл, как веднага го обкръжили жителите и започнали неотстъпно да молят да им помогне и защити истината пред един евангелски проповедник. Този не им давал покой, оскърбявайки вярата на Църквата, отхвърляйки почитането на светиите и Божията Майка и привеждайки при това много цитати от Библията. Бивайки прост и неграмотен, бедният монах се оказал в затруднено положение. Замисляйки се за малко и спомняйки си това, което чел често в житията на светиите, той призовал своя противник на дискусия:
- Ето какво, хайде да запалим голям огън на селския площад и всеки от нас нека премине през огъня. Бог сам ще покаже, кой от нас говори правдата.
Рано сутринта народът с голям шум събрал сухи съчки и струпал голям куп на площада. Скоро се появил отец В., но без протестантския проповедник. Този избягал с първия параход. Цялото село приветствало с радостни викове тази блестяща победа на вярата над измамните човешки учения. Когато отец В. се върнал в манастира, го попитали:
- Нима ти беше готов да влезеш в огъня?
Той отговорил с простота:
- Що се отнася до мене, аз въобще не се съмнявах в правотата на нашата вяра и затова си казах: тъй или иначе, ти си безполезен на тая земя и за нищо не си достоен, освен за вечни мъчения. За тебе е по-добре веднъж да изгориш тук, на земята, отколкото да гориш вечно там. Щях да вляза, разбира се!
Така със своето смирение този прост монах защитил своята вяра, както правили това първите мъченици и духоносни отци.
(Архим. Иоаникий (Коцонис) - Афонский отечник)

Веднъж свети Йоан (Шанхайски) бил извикан спешно да причасти умиращ човек в болницата.
Като взел светите Дарове, светецът заедно с друг духовник отишъл в болницата. Когато пристигнали там, те видели млад и весел мъж, малко над 20- годишен, да свири на хармоника.
Той вече се беше възстановил и скоро трябваше да бъде изписан от болницата. Светецът го повикал с думите: „Искам сега да те причастим“. Младият мъж веднага дошъл при него, изповядал се и се причастил.
Учуденият духовник попитал владика Йоан защо не отишъл при умиращия, а се задържал при видимо здравия млад човек. Светецът отговорил много кратко: „Той ще умре нощес, а тежко болният ще живее още много години“

След като пуснахме последния епизод на предаването "70Х7", посветен на Дядо Добри, получихме следния коментар от нашата зрителка Дора Давидова, който бихме искали да споделим без редакции с всички вас:

"Никога няма да забравя първата ми среща с дядо Добри, Бог да го прости. Качи се в тролея, в който се возих, отивайки на работа. Посока СУ. Седна срещу мен и заби поглед в земята. Първо си помислих, че е от хората , които срещам всеки ден, и които ровят по кофите в центъра, така че ми е трудно и неудобно да си изхвърля боклука. В момента, в който седна, обаче ме лъхна една сладка миризма, смесица на вощен мед, восък, тамян. И някакъв глас в мен заговори, усетих се, че си казвам Отче наш, наум. Погледах го известно време. Извадих два хартиени лева и ставайки ги пъхнах в ръката му. А той я стисна, погледна ме в очите и с усмивка ми каза - "Продължавай да се молиш!" Слязох от тролея с напълнени очи. Нито знаех кой е, нито знаех, как е разбрал, че се моля. Но усещането в мен, след тази среща остана още дълго време светло, топло и много любимо. Не мога да го забравя. Бог да го прости! Да имаме молитвите му, пред Всеблагия Бог!"

Целият епизод на "70Х7" за Дядо Добри долу в коментарите.