25/08/2026
Във всички нас съществува склонност да бягаме от страданието. В природата ни е заложено да търсим удоволствие и да избягваме страданието. Трябва да научим ума си, че страданието понякога може да бъде много полезно. Можем дори да говорим за „благото на страданието“. Благодарение на страданието започваме да разбираме. А щом разбираме, можем да приемаме и да обичаме. Без разбиране и любов щастие не може да съществува. Следователно страданието е свързано с щастието. Не бива да се страхуваме от страданието. Трябва да се научим да обгръщаме страданието си и да вникваме дълбоко в него – да го държим нежно и да се учим от него. Нужно е да знаем, че можем да се учим от страданието. Благото на страданието е нещо реално. Без страдание не може да има щастие. Без тиня не могат да разцъфнат цветове на лотос. Така че, ако знаеш как да страдаш, страданието е нещо приемливо. И в мига, в който възприемеш тази нагласа, вече не страдаш толкова силно. А от страданието може да разцъфне лотосовият цвят на щастието.
Тик Нят Хан
От “Reconciliation: healing the inner child”
Фотография: Plum Village