26/05/2026
С гордост споделяме, че нашата ученичка Лъчезара Кирилова от 6 б клас завоюва второ място в Националния конкурс „На учителя с любов“, в направление „Разказ“.Ментор на нашето момиче е г-жа Айсел Бекирова 🙂
Със своята творба тя развълнува журито, като ни потопи в живота на едно българско дете далеч от родината - сред улиците на Лондон, където разстоянията са големи, но силата на родния език остава още по-голяма. Разказът ѝ докосна сърцата с искреността, носталгията и обичта към българското слово.
Чрез емоционалния си разказ Лъчезара показа, че българският език не е просто средство за общуване, а памет, принадлежност и връзка с корените - независимо на колко километри от България се намираме.
Наградата беше връчена на тържествена церемония във Военния клуб в София лично от министъра на образованието Георги Вълчев, в присъствието на популярните радио водещи Богдана Трифонова и Симеон Колев - признание за таланта, труда и силното послание, което носи творбата ѝ.
А ето и самия разказ☺️
"Откакто се преместих да живея в Лондон, започнах да използвам все повече английски думи и постепенно общувах почти само на английски език. Българският ми оставаше единствено вечер, докато вечерях със семейството си — но и там, малко по малко, всичко се променяше. Английските думи се промъкваха между хапките, между смеха, между „Лека нощ, мамо".
Вече шеста година съм в Лондон. Не съм се прибирала в родната България от три години и усещам как българският език ми бледнее — като стара снимка, оставена твърде дълго на слънце. Липсва ми вкусът на бабината гозба, мирисът на ароматните рози в градината, хубавите гледки в планината, гледката към хоризонта над вълнистото море и най-важното — спомените, които живееха там.
Минаваха години — първо една, после втора. Опитвах се да си спомням български думи, но някои от тях сякаш бяха отлетели. Понякога вечер шепнех на себе си стихчета, които баба ме беше учила, само и само да не ги забравя.
Едно лято майка ми влезе в стаята и каза тихо, почти на шега:
— Връщаме се в България.
Очите ми заблестяха от щастие, сърцето ми промени ритъма си, усетих крилете, които ми поникнаха от новината. Цяла нощ не можах да заспя — броях часовете, после минутите, а накрая и ударите на собственото си сърце.
Денят настъпи. Бяхме на летището в България. Въздухът миришеше различно — на лято, на прах, на нещо познато, което не можех да назова, но което тялото ми помнеше. Изведнъж чух познати гласове, които викаха моето име. Да чуеш името си без английски акцент, на родна земя — това е безценно. Името е едно и също, но чувството е различно. Сякаш някой най-сетне го изговаряше правилно, така, както то наистина звучи.
Обърнах се към медените гласове — сякаш мед капеше от устите на леля, чичо, братовчедите, бабите и дядовците ми. Усмивката ми се разшири, пулсът ми се ускори и веднага извиках:
— Здравей, любимо семейство!
На български. На родния ми език.
И в този миг усетих как думите, за които мислех, че съм забравила, се връщат сами — като птици, които знаят пътя към дома. Прегърнах баба, а тя ме помилва по косата и каза:
— Колко си пораснала, рожбо моя.
„Рожбо" — дума, която на английски просто няма. Дума, която само на български може да те прегърне.
Същата вечер седнахме около голямата маса в двора. Розите наистина миришеха така, както ги помнех. Бабината гозба беше още по-вкусна, отколкото в спомените ми. Братовчедите ми се смееха и ме закачаха, че говоря със смешен акцент, а аз се смеех с тях — защото за пръв път от дълго време не се срамувах от думите си, а ги обичах.
Тогава разбрах нещо важно: езикът не е само начин да говориш. Езикът е дом. Той е вкусът на гозбата, мирисът на розите, гласът на баба, името ти, изговорено правилно. Можеш да живееш на хиляди километри, можеш да учиш десет други езика, но има един — единствен — който знае сърцето ти наизуст.
Когато се върнах в Лондон, вече не се страхувах, че ще забравя българския. Защото разбрах, че той не живее само в учебниците или в думите, които използвам всеки ден. Живее в мен. И всеки път, когато някой ме повика по име — истинското, българското — крилете отново ще ми поникват.
И ще полетя към дома."
