29/08/2026
❗❗❗ „Не искам на детска градина!“ 😢
С наближаването на новата учебна година тези думи започват да звучат в много домове.
📍 Но има една важна разлика.
🌱 За едни деца това е първият път.
Ново място.
Нови възрастни.
Нови деца.
Нов режим.
И най-трудното – раздялата с мама и татко.
Тяхното „Не искам!“ често означава:
„Не знам какво ме очаква.“
„Ще се върнеш ли за мен?“
„Ще се справя ли без теб?“
На тези деца им трябва най-вече предвидимост и сигурност.
Не обещания от типа „Ще бъде страхотно и ще си играеш цял ден“, а спокойното:
„Ще те заведа, ще се сбогуваме, ти ще останеш с децата и госпожата, а аз ще се върна да те взема.“
☀️ За други деца градината не е нова. Но ваканцията беше дълга.
Те вече знаят какво е детска градина. И въпреки това също могат да кажат:
„Не искам да ходя!“
Защото са свикнали отново с мама и татко наблизо.
С по-бавните сутрини.
С повече свобода.
С друг ритъм.
📍 И връщането към режима също изисква адаптация.
Тук можем да помогнем, като върнем познатото:
„Кого ще се радваш да видиш?“
„Помниш ли любимата си игра?“
„Какво обичахте да правите с децата?“
❤️ И нека не измерваме адаптацията само по плача на вратата.
⁉️ По-важният въпрос е:
Какво се случва, след като мама и татко си тръгнат?
Успокоява ли се детето?
Играе ли?
Търси ли учителя?
Има ли моменти, в които се смее и се чувства добре?
А понякога детето влиза без нито една сълза… и показва напрежението чак вечер вкъщи.
Затова в началото на учебната година нека гледаме не само как детето влиза в градината, а и как преживява целия ден.
🌿 За едни това е първа среща с непознатото.
За други – завръщане след дълга пауза.
И на едните, и на другите може да им бъде трудно.
❤️ А вашето дете тази есен за първи път ли прекрачва прага на детската градина, или се завръща след ваканцията? ❤️
Н. Феимова
