18/09/2018
Конфликтология и конфликтологична култура
(1-ва част)
проф. д.ик.н. Д. Й. Димитров
Българска асоциация на конфликтолозите
Conflictology and conflictolocical culture
prof. D. Y. Dimitrov, DSc
Bulgarian association of the conflictologists
Резюме
Разгледани са ключови въпроси на конфликтологията и конфликтологичната култура. Осветлени са въпросите за същността и обекта и предмета на тази млада наука. Очертани са бъдещите научни проблеми за разрешаване пред конфликтологията. Предлага се насочване на усилията към разработване на синергетична конфликтологична парадигма. Защитава се тезата, че конфликтологичната култура на специалиста е неотменен атрибут на неговата професионална култура. Поставени са основните проблеми пред конфликтологичното образование в България.
Увод
След радикалната промяна през 1989 г. върху българското общество връхлетяха непознати конфликти, които извикаха на живот и придвижиха науката за социалните конфликти (конфликтологията) в предни позиции, като насочиха към нея значим научен и обществен интерес. Българският преход предизвика непознати в историята ни конфликти и противоречия, които доведоха и водят и до социални катастрофи. Научната общност и обществената практика изпитваха и изпитват остра нужда от ново, теоретично конфликтологично знание, с което същевременно да могат да разрешават злободневни проблеми и прагматични задачи. Благодарение на усилията на един немногоброен кръг от български учени и изследователи буквално пред очите ни се формира нова област от научното познание – конфликтологията. Предричаме на тази млада наука бурно и успешно развитие, тъй като то е обусловено от потребностите, интересите и желанията на обществото.
1. Характеристика на конфликтологията
1.1. Същност на конфликтологията
Конфликтологията разглежда и изследва конфликта като социален феномен, а не като технически или природен. Тя изучава конфликта като явление, отнасящо се и свързано с индивида, социалните групи, обществото и тяхното конфликтно взаимодействие. Конфликтологията се занимава само със социалните конфликти. Разбира се, в тези конфликти участват субекти с техните психични и неврофизиологични характеристики, които не могат да се сведат до чисто социални характеристики.
Конфликтът по своята природа е изключително сложно и многообразно социално явление, което не може да се управлява и регулира само въз основа на познанията основани върху повседневното (обикновеното) съзнание и практическия житейски опит. За изучаването му е нужна (тя de facto е вече налице) отделна специфична наука, която да има за свой предмет социалния конфликт. Тук веднага възниква един изключително важен и принципен въпрос от методологично естество – може ли изобщо да се счита конфликтологията за самостоятелна наука, въпреки че притежава чертите на междудисциплинна наука? Според нас отговорът е да, защото тя изучава конфликта от гледна точка на общите му закономерности (предпоставки за възникване, развитие, завършване, ефекти и ситуации след завършването). Такива науки, като например социология, психология и икономика, виждат и изучават в конфликта само отделни негови аспекти (в случая социологически, психологически и икономически), но не и цялостната му природа.
Конфликтът естествено включва в същността си множество аспекти и рефлексии, но в крайна сметка той представлява единно цяло. Съвсем друг е въпросът, че самата конфликтология едва през последните десетилетия постепенно придобива статус на самостоятелна наука.
Конфликтологията се занимава и изучава конфликтологичните отношения, които възникват между индивидите и социалните групи по повод на тяхната дейност, а не фокусира своето внимание върху самите индивиди и социални групи като такива. Тя анализира, интерпретира и регулира конфликтологични отношения въз основа на собствен конфликтологичен научен тезаурус.
Най-развита в теоретичен и практически смисъл е тя в САЩ, където е натрупано огромно количество научна литература по конфликтология. Самата конфликтология е институционализирана, бива преподавана на общо основание в колежите и университетите като специфична учебна дисциплина, освен това има многобройни висши учебни заведения, които подготвят специалисти – конфликтолози. В САЩ съществува и отработена система на национална и международна сертификация на конфликтолози – медиатори (посредници). Що се отнася до точното и времево възникване, познавачи на материята твърдят, че конфликтологията се заражда в САЩ някъде в края на 50-те години на миналия век.
Напоследък конфликтологията бурно се развива в Европа и в Русия. В България конфликтологията е все още в процес на формиране. Ние обаче сме убедени, че конфликтологията има неоспоримо право на собствено развитие, тъй като от съществуването й има насъщна обективна потребност. Обществото като цяло и отделните негови субекти се нуждаят от научно познание за конфликта като социален феномен, както и от създаване на принципи и прийоми за научно управление и регулация на конфликта.
В последните години на български бяха публикувани основополагащи работи по конфликтология от чужди и наши автори: например класическите монографии на Йохан Галтунг „Разрешаване на конфликти”, на Ралф Дарендорф „Съвременният социален конфликт”, на Урсула Маркхам „Управление на конфликта”, на Джоузеф Най „Международните конфликти”; монографиите на български автори като С. Христова „Моралните конфликти”, Ст. Николов „Политически средства на разрешаване на конфликтите”, Т. Дронзина „Разрешаване на конфликти”, Б. Георгиева „Конфликтите в социалната политика”, Д. В. Димитров „Социалният конфликт”, В. Проданов „Насилието в модерната епоха”, монографията на Д. Й. Димитров „Конфликтология” и др.
Безспорен е фактът, че конфликтологията (особено в настоящия момент) е в неразривна връзка с множество науки: философия, социология, политология, психология, изкуствознание, педагогика, история, синергетика, икономика, право, биология, математика, военни науки. Колко дълго ще продължи пълното „еманципиране” на новата наука е много трудно да се определи, но несъмнено този процес вече е започнал и се е придвижил доста напред.
1.2. Проблемът за обекта и предмета на конфликтологията
Всяка наука започва с изучаването на своя обект и предмет. Тя постига това трудно с помощта на междудисциплинно систематизиране на стари и нови емпирични и теоретични факти, принципи и закони, притежание (най-често) на съседни науки.
Използването на тази евристична процедура цели да очертае и завладее оная част от социалната реалност, върху която се гради новата наука – конфликтологията. Овладеният социален обект има онтологичен характер, т.е. той е със значение на логика на вещите.
Един от най-съществените признаци на тези вещи е, че те са обективни, а иманентната им същност има системен и структурен характер, изграден от много качествени взаимосвързани противоречиви елементи, със собствена йерархична подреденост и самоорганизираност. Тук, в тази система, чрез визираните обективни качества протичат процесите на функциониране и развитие. Пак тук действат обективните закони и съдържащите се в тях неумолими причини на противоречията – носители на конфликта.
Конфликтологията започва с разкриването на онтологичната същност на своя обект и предмет. Това означава разкриване на социалната природа на обекта, неговия качествен състав, неизчерпаемата сложност на йерархичната му структура, уникално сложните му връзки, собствените му исторически и генетични особености. Там се формират сложните противоречиви закономерности – принцип, който има значение на парадигма при формирането на понятията, категориите, принципите и законите на науката конфликтология.
Изследването на предмета на конфликтологията е свързано с евристичния принцип за отношението между емпиричното и теоретичното знание. Този важен принцип не е намерил място в конфликтологията, с което се обяснява лутането на конфликтолога – от единичния факт, който е без познавателна стойност, до същността на всеобщата цялостна система. Лутане от такъв характер поражда безпорядъчна теория за конфликта.
Отразяването на този принцип в предмета на конфликтологията очертава границата между теоретичното и повседневното конфликтуване, т.е. теоретичното равнище и емпиричното равнище на конфликта.
На емпирично ниво конфликтът е наблюдаем.
Конфликтът на теоретично равнище е идеален. Теоретичният конфликт е резултат на логическа обработка на емпиричните конфликти, на тяхното осмисляне.
Понятието емпиричен конфликтен факт е водещо в конфликтното емпирично познание. Емпиричният конфликтен факт е отражение на конфликтното събитие и има атрибутивни свойства.
Конфликтният факт е наблюдаем, но смисълът му е по-широк, защото миналите събития не се повтарят. Ето защо конфликтологията изучава не индивидите и техните качества, а отношенията между тях в процеса на участието им в социалната дейност.
С това се обяснява защо емпиричната основа на конфликтологията е противоречивата социална дейност на хората. Конфликтологът „произвежда” първия теоретичен факт, когато разкрие конфликтното взаимодействие между отделните субекти в социалната дейност. Той прави теоретична обработка, осмисля конфликтното отношение, разкрива начина на конфликтуване, извлича конфликта от причините, търси закономерност в неговото протичане, изгражда теория за него.
Направеният анализ и използваната процедура осигуряват разкриването на обекта и диалектическите отношения, които се формират в него, чието ядро се изразява чрез противоречието. Затова между обекта и субекта на конфликтуването е налице съвпадение и различие, т.е. единство и борба. Тъкмо в това противоречиво пространство се формира и развива конфликтът. Тук се свързват в противоречиво единство обектът и предметът на конфликтологията. Социалният обект, отразяван от конфликтологията, формира нейното познавателно съдържание.
Безкрайно многообразната и необхватна предметна област, където протичат конфликтните процеси, се изучава от много други науки: философия, социология, психология, икономика, история и т.н. Всяка от тези науки се стреми да завладее свое обективно пространство като част от обективната социална реалност. Между тези науки възниква не само спор за „територия”, но и необходимост от взаимодействие и взаимопомощ. Интеграцията на научното познание като страна на неговата диференциация е евристично средство в случаите, когато се определят обектът и предметът на нова научна дисциплина.
Обект на конфликтологията
Разкриването на обекта на конфликтологията е свързано с „мястото”, където протичат конфликтните процеси в обществото. По принцип за конфликтологията няма забранени теми и зони. Противоречието като ядро на диалектиката има всеобщ и обективен характер. Ето защо обект на конфликтологията може да бъде всяка микро- и макросоциална система, където протичат обективните противоречия. С други думи, обект на конфликтологията е протичането на обективните диалектически процеси. Това може да бъде изразено на философски език така – изучаване на онтологичната същност на противоречието в социалната система. В случая конфликтологията сама не е в състояние да реши тази задача. За целта тя е в пълното си право да използва резултатите на всички науки, които изучават онтологичната същност на противоречията. Става дума за: философията, антропологията, социологията, психологията, педагогиката, политологията, икономиката, историята, науката за управление и др.
Конфликтологията може да реализира своята познавателна дейност чрез създаване на собствена система от закони, принципи, категории и методи на събиране, систематизиране и преработване на информация, произведена от изброените по-горе науки и целенасочено преработена от конфликтологията съобразно нейните цели, задачи и технологии за опредметяване.
Въпреки наличието на изброените по-горе науки, които изучават противоречията и конфликтите в микро- и макросоциалните системи, нито една от тях сама, със своя категориален апарат, не е в състояние да предложи напълно адекватна технология за предотвратяване, управление и разрешаване на конфликтите. В съвременния усложнен глобален свят съществуването и развитието на конфликтологията като самостоятелна теоретична и практическа наука е безспорно. От тук нататък може да се мисли за създаване на абстрактен модел на обекта на конфликтологията.
Предмет на конфликтологията
Породена от действието на противоречията в социалните структури, конфликтологията акумулира в собствения си предмет разнокачествена информация и технология за изработване на собствени принципи, категории и закони за изследване на природата на социалните конфликти, за тяхното предотвратяване, управление и разрешаване. В конфликтологията се слива в единство творческото мислене с творческото действие и управление. Тя събира, обработва, систематизира, колерира, интегрира и приспособява знания, методи и технологии (социални и управленски) за разрешаване на противоречията. Конфликтологията съпътства както социалното управление, така и социологията на управлението, повишава тяхната ефективност, оптимизира функционирането и развитието им. Улеснява действието на диалектическите, социологическите и икономическите закони.
Конфликтологията има евристично значение за формирането на технология за вземане на решения за управление, формира мярата на отношенията между противоречащите си страни. Тази наука предлага принципи за адаптирането до степен на сходство и хармония между структурите на теорията и структурите на социалната дейност и ситуации.
Очертаните аспекти на предмета на конфликтологията и нейните задачи обогатяват социалното управление, въоръжават го с евристична технология. За предмета на конфликтологията от съществено значение е изследването на връзките и отношенията в раздвояващата се противоречива структура. Определящо място сред тази мрежа от връзки и отношения се пада на икономическите отношения и интереси.
На тази основа в конфликтологията може да се говори за широк и тесен подход към противоречията и конфликтите. Широкият обхваща цялостната система, а тесният – нейните равнища и елементи.
Това налага използването на системно-структурната методология при изследването и приложението на конфликтологията. С нейна помощ се разкриват противоречията в икономиката, политиката, науката, образованието, здравеопазването, управлението.
Конфликтологията като органична част от социалното управление събира, систематизира, преработва и произвежда информация, предлага методи и технологии за избор на решение за въздействие върху противоречията в структурите на социалната система, в техните равнища и елементи с цел предотвратяване и/или разрешаване на противоречията.
Можем по следния начин да формулираме предмета на конфликтологичната наука. Предмет на конфликтологията са общите закономерности и особености на социалния конфликт, неговата причинност, възникване, развитие и завършване, както и различните средства и начини за въздействие (аналитика, прогностика, профилактика, практика) върху конфликтното отношение на взаимодействащите си страни. В така пределно общо очертания конфликтологичен предмет (съвкупност), всеки конфликтолог, било той теоретик или практик, би могъл да открие за себе си онзи специфичен и обособен обект на конфликтологично изследване, който е обусловен от конкретната му задача или задачи на изучаване.
Не трябва да се забравя обаче, че предметът (и съответно обектът на всяка наука), в това число и на конфликтологията, се изменя в течение на времето, вследствие на множество причини: собственото развитие на науката и общия научен тезаурус на обществото, обективните изисквания на обществото като цяло, субективните особености и характеристики на отделните учени-изследователи и съвкупността им като обща даденост.
2. Бъдещо развитие на конфликтологията
2.1. Научни проблеми за разрешаване
Развитието на конфликтологичните изследвания и обособяването и еманципирането на конфликтологичната наука в България са изправени пред множество уникални обективни и субективни социални предизвикателства. Новите конфликтни предизвикателства заварват конфликтологията в България недотам подготвена. Това налага неотложни мерки за развитие на тази наука, която е призвана да участва в разрешаване на интензивно натрупваните конфликти в българското общество. В тясна връзка с това се намира задачата за създаване на модели на организационното развитие на конфликтологичните структури у нас. Задачите, които са поставени за разрешение пред младата наука, са изключително сложни, широкообхватни и отговорни, но пък от гледна точка на полето за научни изследвания и научния хоризонт потенциалът тук, не е пресилено да твърдим, е необятен. По наше мнение четири са основните задачи, които конфликтологията може и трябва да преследва и да се опита да разреши в обозримо бъдеще.
Първо. Конфликтологията трябва да започне да произвежда оригинална евристична и праксеологична информация, която да тласне развитието на тази наука на нова орбита.
Второ. Да се направи общотеоретичен анализ на конфликта и конфликтното взаимодействие и да бъдат изведени техните (относително) общоприети същностни характеристики, верифицируеми научни теоретични конструкции, теории и понятия (понятия за конфликта, за функциите на конфликта, за динамиката на конфликта, за причините за конфликта), да бъдат създадени собствени конфликтологични методи за изследване.
Трето. Технологизиране на конфликтологичното познание. Конфликтологията не е научна самоцел, тя в крайна сметка трябва да спомогне за разрешаването на проблемите, свързани с конфликтното взаимодействие в отделните етапи: а) прогнозиране на конфликта (субективни и обективни предпоставки за възникване на конфликта, индикатори и симптоми за възникването му и др.); б) предотвратяване на конфликта (институционализация на отношенията, социално партньорство, отстраняване на причините за конфликта и др.); в) практики при разрешаване на конфликта (логика, стратегии и начини за разрешаване на конфликта, преговори в конфликтна ситуация, ролята на ръководителя в управлението на конфликта и др.).
Четвърто. Създаване на система за конфликтологично образование в България, както и на концептуални и практически модели за конфликтологични и медиационни структури (организации) за разрешаване на конфликти, съобразени с българската специфика. Институционализация на конфликтологията като обособена научна дисциплина в образованието.
Ще се опитаме да систематизираме и основните проблеми пред конфликтологията в България в три групи.
Първа група. Проблеми на теорията и методологията.
Това са базовите проблеми, които изискват първостепенно внимание и без чието изясняване не може да се говори за наука и научен подход при изследването и разрешаването на конфликтите. Обобщено тези проблеми са следните:
1. Продължаване на проучванията и изследванията по избор на конфликтологична парадигма.
2. Разработване на класификационни системи на конфликтите за нуждите на научните изследвания, обучението и конфликтологичната практика.
3. Разработване на методология на конфликтологичните изследвания. В тази област предстои да се изследват специфични проблеми на конфликтологичната наука.
Втора група. Организационно-технологични проблеми.
1. От гледна точка на прогнозирането и разрешаването на конфликтите на преден план стои въпросът за моделиране на социалните процеси. Проблемът не е нов, но се налага отново да се върнем към него като конфликтологичен инструмент главно за прогнозни и практически цели.
2. Социалните технологии също се нуждаят от адаптиране и развитие за решаване на конфликтологични задачи. Централен въпрос в случая е вземане на управленско решение в конфликтни ситуации.
3. Институционализирането и изграждането на конфликтологичната система в страната е другият проблем, който трябва да се разрешава, за да се създадат предпоставки за ефективна дейност.
Трета група. Образователни и педагогически проблеми.
1. На първо място е разширяването и задълбочаването на обучението на студенти по конфликтология в университетите и специалните академии. Проблемите се отнасят и до съдържанието и методиката на обучението. Стремежът – разработването на национален образователен стандарт, съвместим с европейските изисквания.
2. От специално внимание в методическо, съдържателно и организационно отношение се нуждае осмислянето на досегашния стил в системата на допълнителното обучение на възрастни. Разработването на гъвкави модулни системи на обучение е непосредствена и неотложна задача.
3. Възловият въпрос за подготовката на научни кадри и специалисти конфликтолози стои открит и тепърва се нуждае от научна обосновка и правна регламентация и практически действия.
Ясно е, че разрешаването на проблемите, за които стана дума, не са по силите само на българската научна конфликтологична общност. Както и досега българските учени ще разчитат на съвместна дейност с колегите си от другите страни, които са водещи в изучаването на конфликтологичната проблематика (Европа, Русия и САЩ).
От наукознанието е известно, че всяка нова наука преминава през няколко етапа:
Първи етап – зараждане (появяват се първите трудове на няколко учени, които предлагат определени оригинални идеи; тези учени най-често нямат или почти нямат последователи; новото направление даже може да няма наименование).
Втори етап – създаване (изследователите специалисти се обединяват, издават се списания, провеждат се конференции, излизат колективни сборници).
Трети етап – институционализация (тематиката на изследванията се оформя във вид на специална наука, съответната специалност започва да се преподава в университетите, създават се нови кадри, рязко се увеличава броят на учените и числото на публикациите).
Четвърти етап - стабилизация (науката е призната от всички, намалява количеството на публикациите, науката започва да се разделя на отделни части).
Какво става с конфликтологията в България днес, на кой етап от своето развитие се намира тя в момента? Струва ни се, че е на пътя между своето създаване и институционализация. Днес е важно в какво качество конфликтологията ще се институционализира, каква парадигма и концепция ще приеме? Може да се каже, че идеите на синергетиката (преди всичко на социосинергетиката) могат да послужат за научна основа на конфликтологията.
Център за медиация при Института на вътрешните одитори – стандарти ISO Предлага на Вашето внимание програмата на безплатен модулен дистанционен курс:
