Пловдивската гимназия е уникално явление в българската история.Тя е създадена в най-критичния момент от Възраждането, когато протича мъчителният процес на раждане на българската нация, за да участва успешно в ускоряването на този процес.
Когато на 1 септември 1850 г. училището е открито, едва ли някой е могъл да предположи, че само за една учебна година то ще порасне, съзрее и докаже, че дава по-високи знания от прочутото Елинско средно училище в града. Бурното възходящо развитие на пловдивското епархийско класно училище "Св. Кирил и Методий", обявено през 1868 година за гимназия, и неговите изключителни учебни резултати разрушават градените с векове гръцки митове, че българите не са способни да упражняват интелектуален труд и че на български език не могат да се преподават научни познания.
Под ръководството на нейните директори Найден Геров, Константин Геров, Йоаким Груев,Атанас Беляев, Христо Стоянов, Христо Павлов, Димитър Николов Благоев и Васил Попович гимназията се утвърждава не само като най-голям просветен център в България, но и като своеобразна школа, в която се възпитават борците за осъществяване на висшите национални идеали. В това училище Любен Каравелов се учи на дълг и вярна служба на народа, Васил Левски замисля създаването на революционната организация, обричат се на жертва за свободата на своя народ бъдещите ръководители на Априлското въстание Стоян Заимов, Тодор Каблешков, Петър Бонев, Никола Караджов, Найден Попстоянов, Нешо Попбрайков, Искрьо Мачев, Георги Нейчев, Христо и Георги Търневи, Стоян Попов, Христо Благоев, Никола Беловеждов, Сава Попевстатиев и Георги Чолаков.
Пловдивската гимназия взема активно участие в борбата на своя народ за национално обединение. Питомците на училището са най-пламенните участници в съединистките акции, повече от половината ученици защитават Съединението, като се сражават геройски по фронтовете на Сръбско-българската война. Възпитаниците на гимназията Михаил Герджиков, Гьорче Петров, Пере Тошев и Христо Татарчев са талантливи ръководители на македоно-одринското движение.
Дълги години след Освобождението Пловдивската гимназия продължава да бъде водещо учебно заведение в страната. Показател за солидната подготовка на випускниците на Пловдивската гимназия е фактът, че до двадесетте години на века много европейски университети признават дипломите на училището без изискваната консулска заверка.
През есента на 1885 г. всичко е било подготвено за откриване на юридически факултет към гимназията, но проблемите на държавата около Съединението и обстоятелството, че почти всички кандидати за постъпване в този факултет заминават за фронта, осуетяват идеята за превръщането на Пловдив в пръв университетски град на България.
Стремителният възход на Пловдивската гимназия "Александър І" и неугасващият стремеж на нейния колектив за достигане на върховете на световната наука са обусловени от наличието на ентусиазиран и изключително силен учителски състав и интелигентни и жадни за знания ученици. През този период в училището работят много високообразовани учители чужденци, между които личат имената на чехите Добруски, Лукаш, братя Шкорпил, Мърквичка, Шоурек и Сплитек,на словенеца Безеншек, на руснака Доброволски и французина Марти. Българските учители не отстъпват в своята научна и методическа подготовка на колегите си от чужбина. Висока е ерудицията на Григор Караджов, Минко Бракалов, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков, Иван Славейков, Димитър Благоев, Никола Габровски, Райчо Каролев, Иван Плачков, Димитър Агура, Андрей Тошев, Тодор Самодумов, Асен Златаров, екзарх Стефан, митрополитите Максим Пловдивски и Методий Кусевич Старозагорски. Учители по музика са Ангел Букорещлиев, Георги Байданов и Светослав Обретенов, а по рисуване - Георги Данчов, Христо Станчев, Антон Митов и Златю Бояджиев.
От посочените учители Петко Каравелов и Андрей Тошев са оглавявали министерски кабинети, а Петко Рачов Славейков, Иван Славейков, Райчо Каролев, Иван Плачков и Димитър Агура са били министри на народното просвещение. От учителския колектив на Пловдивската гимназия България получи способни държавници и политици, а Софийският университет - подготвени професори и преподаватели.
Авторитетът на едно учебно заведение се определя до голяма степен от участието на неговите възпитаници в културния и политически живот на страната и в осъществяването на народните идеали. Заслужава да се отбележи, че в Пловдивската гимназия са получили образование и възпитание много от духовните първенци на нацията, като Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Цанко Церковски, Людмил Стоянов, Георги Бакалов, Димитър Страшимиров, маестро Георги Атанасов, Панайот Пипков, проф. Асен Златаров и академиците Любомир Чакалов и Боян Петканчин.
Пловдивската гимназия е дала на страната много изтъкнати държавници и политици, между които се открояват имената на министър - председателите Иван Евстатиев Гешов, Константин Стоилов, Андрей Ляпчев и Георги Кьосеиванов.
Безспорен е приносът на Пловдивската гимназия в процесите на формиране на българската нация и изграждането на съвременната българска държава. Безспорен е и фактът, че това училище създава и утвърждава един от най - красивите културни празници на България, на славянството и на Европа - Деня на св. Кирил и Методий.
