07/08/2026
С какви думи ще открия учебната година?
Не знам.
Вдъхновението ми се топи безвъзвратно с всеки изминал ден от лятната ваканция.
Как се усука човешкият свят!
Все по-трудно успяваме да подредим нишките на ценностите, върху които би трябвало да се крепи едно общество.
Всеки ден ставаме свидетели на потресаващи събития. Новините отдавна не са просто информационни емисии. Те се превърнаха в хроника на ужасите. Не като сцени от филм, а като болезнената реалност, в която живеем.
Именно за този реален живот се опитваме да подготвим учениците. Преподаваме знания, развиваме умения, учим ги да мислят, да анализират, да бъдат успешни в света, който ги очаква.
Но какъв е този свят?
Свят, в който все по-често стойността на човека се измерва с цената на автомобила му, квадратните метри на дома му, марката на дрехите му и показния начин на живот. Материалният успех все по-често се превръща в критерий за обществено признание, а нравствените качества остават незабелязани.
В разгара на лятото не се задушаваме само от августовската жега. Задушаваме се от ежедневните, дори ежечасни, новини за поредното престъпление, поредния жесток побой, поредната жертва на пътя, поредната измама, поредния случай на агресия.
Четем за убийство, извършено от непълнолетни.
За млади хора, които наблюдават и заснемат насилието, без дори да трепнат.
За образовани възрастни, които с едно безотговорно решение зад волана отнемат човешки живот.
Това не са хора, израснали извън обществото.
Това са хора, които са ходили на училище.
Хора с образование.
И тогава неволно си задавам въпроса:
Къде се скъса нишката?
Защо училищата съществуват?
Защо съществуват университетите?
Защо съществуват държавните институции, законите, министерствата, всички онези органи и структури, които би трябвало да пазят обществения ред и човешкия живот?
Как е възможно всичко това да се случва почти ежедневно, а обществената ни реакция да трае не повече от няколко дни?
Как спокойно заспиват онези, които имат властта и отговорността да предприемат навременни и решителни мерки?
И после отново слушаме познатите фрази:
„Училището...“
„Учителите...“
„Подкрепата...“
Да, училището има огромна мисия.
Но нека бъдем честни.
Училището не може само.
То не може да замести семейството.
Не може да замести държавата.
Не може да замести личния пример.
Не може да възпита ценности, ако детето ежедневно вижда обратното в обществото.
И тогава си задавам още един въпрос.
Какво значение има отличният резултат на НВО, ако години по-късно същият този ученик се превърне в безскрупулен, жесток човек?
Каква е цената на знанията, ако зад тях не стоят съвест, състрадание, уважение към човешкия живот и чувство за отговорност?
Защото знанията могат да направят човека успешен, но само ценностите могат да го направят човек.
С какви думи да открия учебната година?
Да говоря ли за успехите?
За високите резултати?
За отличните оценки?
Да. Ще говоря и за тях.
Но тази година бих искала преди всичко да говорим за добротата.
За уважението.
За честността.
За съвестта.
За отговорността.
Защото обществото няма нужда само от отличници.
То има нужда от добри хора.
А ако всички ние – родители, учители, институции и държава – не осъзнаем, че възпитанието е споделена отговорност, няма училище, което само да успее да спаси бъдещето на децата ни.
С тревога:
И. Чолакова
7 август, Денят на надеждата
