22/07/2026
За срещите с хора и аромати 💙
Дойдох тук, за да се скрия и избягам, но никой не може да избяга и да се скрие от себе си.
Дойдох на морето, за да се усамотя и да говоря с ароматите, но където и да отивах, срещах хора, с които по някакъв начин ни свързват ароматите.
Каква е вероятността да отседнеш в къща, чиито собственици не познаваш, но да се окаже, че собственичката не просто обича, а обожава парфюми и да потекат едни разговори.
Колко невероятно може да бъде да се загледаш по ръчно правени бижута и един от пръстените да бъде под формата на капка като капката етерично масло.
А когато последната вечер реших да се разходя по здрач на кея и там накрая да срещна любима моя ученичка, и заедно да споделим разговори за аромати и още нещо.
Целият Ахтопол ухае...
На натежали смокини и нарове, които от време на време замерят с плодовете си минувачите
На розмарин, който непокорно излиза извън оградата и закача преминаващите
На лаврово дърво, което те кара да отправиш поглед нагоре към светлината
На маслини, приютили волни пеперуди, напомнящи за свободата да се отпуснеш
На пасифлора и олеандри, защото животът е като парфюмите... Не можеш да го затвориш в един миг.
На клематис и море - моята любима комбинация за бягство. 💙
Там където и облаците на небето приличат на вълните в морето... Обичам! 💙