26/02/2023
(една прекрасна българска приказка)
НЕРОДЕНА МОМА
Един царски син решил, че вече му дошло време да се задоми. Поръчал да направят пред портите на двореца чешма, от която да текат мед и масло. Станала чешма за чудо и приказ. Надошли моми от цялото царство, да си наливат. Царският син ги гледал от прозореца на двореца. Търсил най-хубавата мома и да се ожени за нея.
Веднъж той слязъл долу до чешмата да погледа девойките отблизо. По едно време дошла една прегърбена бабичка. Напълнила си стомничките, а после взела да налива мед и масло в яйчени черупки. Почудил се момъкът и я попитал — Защо наливаш в яйчени черупки, бабо? - старицата била глуха и не го чула. Тогава царския син се пресегнал и бутнал черупките на земята. Бабата погледнала счупените черупки, па му рекла:
— Както маслото и меда изтекоха на земята, тъй изтече късмета ти да намериш мома тука. Момъкът не повярвал на думите, но все пак попитал.
— Че ако я няма тук, къде да я диря?
— Не зная — отговорила бабата — Но ако даде господ синко, търси неродена мома, само за нея можеш да се ожениш!
Минало дълго време. Царският син не харесал нито една от момите, които дохождали на чучурите. Един ден той рекъл на майка си:
— Разбра се то, мамо, че верно късметът ми е изтекъл от черупките на бабата. Трябва да диря неродена мома да се оженя, както ми рече тя. Но къде да я намеря?
— Ще питаш слънцето, чедо — отговорила майка му. — То грее отвисоко и гледа нашироко, то ще знае де има неродена мома.
Царският син тръгнал да търси слънцето. Вървял, вървял, преминал много поля, много реки и планини. Но слънчовите дворци нигде не видял. Изкачил се на висока планина. Намерил стар овчар. Рекал му:
— Добър ден, дядо. Знаеш ли къде живее слънцето?
Старецът го поогледал, па надигнал гегата си на запад:
— Видиш ли ония три планини, дето се редят една подир друга? Като ги преминеш и трите, ще ти се изпречи голяма златна порта, а зад нея безкрайна градина. Там живее слънцето. Ти чакай да се стъмни и щом светне в градините, почукай на портата.
Тръгнал пак царският син. Вървял, вървял, минал първата планина, минал втората, превалил и третата и стигнал до чудни градини с пъстри цветя, нацъфтели храсти и дървета, в които славеи извивали песни. Оградите били от бял камък, а в средата златни порти. Скоро притъмняло, а в градината блеснали прозорците на слънчовите дворци.
Царският син почукал на вратата.
Излязла слънчова майка и го попитала:
— Що дириш, момко?
— Дойдох да ми каже слънцето къде да намеря неродена мома, че да се оженя за нея.
Кой знае защо слънчевата майка му напомняла за бабичката край чучурите. Тя му отговорила шепнешком:
— Слънцето сега е уморено и сърдито и няма да ти отговори. Но аз ще ти дам три ябълки, в някоя може да намериш неродена мома.
— Тъй ли? Че как ще намеря мома в ябълка? — Рекох, че може да намериш...... Но може и да не намериш. Може. От всяка ябълка може да излезе добро, зло или нищо. Зависи само от теб и от туй как гледаш и как се грижиш за ябълките. Ти си им творецът. Ти може да сториш всичко в твоите ябълки. Изборът е твой. Докато царският син се чудел на думите ѝ, слънчевата майка се обърнала и изчезнала.
Замислил се принцът и поел обратния път. Минало ден, минало два нищо не излизало от ябълките. “Ти си творецът на твоите ябълки “ - припомнил си думите на слънчевата царица.
— Май туй са само празни приказки, колкото да ме отпрати — ядосал се момъкът, грабнал една ябълка и я запратил по скалата насреща. Ябълката се пръснала, а от нея със страшен вой изкочил триглав змей. Треви и храсти се долепили до земята, a птиците се разлетели във всички посоки сякаш подплашени от ураганен гръм. От ноздрите му пръскали огнени струи, където капнел нажежения жупел разтапял земя и камък. Момъкът се облещил, тъй че очите му станали големи колкото двете останали ябълки. Машинално посегнал за меча, но ножницата му била празна, оръжието лежало само на няколко крачки, но сега това му се струвало толкова далеч сякаш го бил забравил в двореца. Поне ловджийския нож бил още у него. Извадил го и се спуснал към меча.
За изненада на принца чудовището не гледало към него. Трите му глави се били вторачили в плодовете. Една от тях се протегнала, захапала една ябълка, подхвърлила я нагоре и отворила паст да я глътне. Вече грабнал меча, царският син се завъртял два пъти да събере мощ в замаха си и със страшна сила отсякъл проточения нагоре змейски врат.Камъните наоколо се нацепили от рева на чудовището. Тревите и храстите потреперали сякаш леден скреж смразил въздуха. Мигом зад гърба на момъка втората глава се плъзнала като змия по земята към последната ябълка. Зелените й очи святкали като светкавици, а от тесните цепки на зениците ѝ бликала отровата на смъртта. Издигнала се от земята и отворила уста. Младежът я зърнал с края на окото си и с един скок се озовал до нея. Надвесена над ябълката главата била притворила очи предвкусвайки сладостта на чудния плод, а от уста ѝ течало лепкава слюнка. Юнакът стиснал с две ръце меча, замахнал и разсякъл змейската глава на две. Дочул се звук като от настъпена жаба.
Последната глава спряла да реве, секнали и огнените струи от ноздрите ѝ, легнала на земята и задишала тежко с умиращи вопли. Очите ѝ се обърнали нагоре, а зениците ѝ станали кръгли и бели. Приближил юнака и тъкмо се чудел дали да я съсече или да я остави бавно да умира, когато изневиделица шията се изпружила към небето, зейнала огромната паст над главата на принца. Той само успял да вдигне ръка, та устата захапала ръката заедно с меча вместо главата на юнака. Тогава с другата ръка юнакът замахнал и забил дългия си нож в търбуха на змея. Чудовището раздрало околността с гръмовен рев и изпуснало ръката с меча. Още преди да падне на земята царския син успял да хване меча със здравата ръка и без да му мисли наръгал и него в гърдите на звяра. Но не останала много крепкост в ръцете му, та не сварил да го забие дълбоко. Държал се за меча докато змея се мятал насам-натам като в клетка, фучал и порел въздуха с адски вой. Посъбрал последните си сили момъкът, извадил меча и с юнашки вик го забил до дръжката в сърцето на звяра. Най-после оглушителният рев стихнал и се превърнал в хриптене. Огромното туловище се свлякло на земята в предсмъртни стонове, а опашката му съборила няколко дървета и замряла безжизнено. Настанала тишина. Тревите полека-лека взели да се изправят. От загубената кръв и изтощение царският син се олюлял и паднал възнак на страна. Със сетни сили погледнал към последната ябълка. Тя била непокътната.
Минало що минало. Юнакът се съвзел, понаддигнал се и се огледал. Ръката му още кървяла. Разкъсал ризата си и криво-ляво си направил превръзка. После потърсил ябълките. Прибрал спасената ябълка в торбата си. Намерил и втората, която била захапана от змея, но зъбите му я били наранили с дълбоки следи, които бързо почернявали.
— Такава ябълка не ми трябва, може да е заразена със злото на ламята. - продумал си принца - Ще я изхвърля, но да гледам да не се спука, че кой знае какво страшилище ще излезе от нея - внимателно поставил плода на земята и побързал да се отдалечи. Едва направил две крачки, ябълката се отворила и от нея се разкрила сгушена снага. Когато я поогледал по-добре младежът видял, че това била мома с въз тъмна кожа.
— Бате дай ми водица - с дрезгав глас, като колело на каруца избъбрило момичето.
— Нямам водица - отвърнал царския син и продължил да я разглежда.
— Тогава дай ми ябълка да си разквася устата.
— Извадил ябълката младежа и я подал. Тя посегнала, но той си дръпнал ръката.
— Чакай, ти откъде знаеш че имам ябълка?
— Не знаех, мислех си че може да имаш. - Момъкът се усъмнил нещо, та не ѝ дал ябъката а грижливо, сякаш била писано яйце пак върнал в торбата. Нещо в погледа на момичето му заприличало на изцъклените змейски очи, когато гледали към ябълките.
— Тогава да вървим да намерим вода - поискала тя.
— А защо трябва да вървим заедно?
— Аз съм неродена мома, нали ти търсиш такава.
— Ти ли си неродена?
— Да, никоя майка не ме е раждала.
— И искаш да станеш моя жена.? Не си представях неродената мома точно тъй.
— Е, като се оженим, като сложа царските дрехи ще стана много по-хубава.
Не му се вярвало на младежа, но щом тя е неродената мома, нали такава му била орисията. Ще не ще - ще се жени.Вървели , вървели и най-подир намерили кладенец.
— Тук ще нощуваме, а утре продължаваме по пътя за двореца - уморен промълвил младежът, проснал се на тревата и заспал.Жената това чакала, тихичко бръкнала в торбата, извадила ябълката и я хвърлила в кладенеца.
На сутринта, момъкът разбрал, че торбата му е празна и веднага се обърнал към спътницата си.— Не си ли виждала ябълката ми?
— Не. Може да си я загубил по пътя. За какво ти е тая ябълка, скоро ще бъдем в двореца ще имаш много плодове - не бил съгласен юнакът, но си замълчал и все повече усещал, че тая жена не е за него. Но какво да прави, такива уж били предсказанията. Мрачни мисли му се въртели през целия път докато стигнали двореца.
Пред чешмата все така се редяли моми да си наливат мед и масло. Стражите били известени вече, че царския син пристига и отворили широко портите. Докато младежът още гледал към момите, спътницата му побързала да се шмугне в двореца. В туй време принцът мярнал при чучурите бабичката с яйчените черупки. Върнал се, а тя направо го заговорила.
— Е виждам че си намерил неродена мома. - Царския син въздъхнал - намерих, но не съм я търсил такава. Не е за мене тази жена.
— Тогава защо си я довел?
— Ами нали, ти тъй ми думаше. Нали ми думаше, че късмета ми изтекъл, та реших, че друга мома няма да намеря.
— Думах ти аз, че късмета ти изтекъл, а пък то май ти бил изтекъл ума. - усмихнала се хитро бабата и запитала
— Да не би да съм ти рекла да се жениш за първата неродена мома коя срещнеш, а? Къде я намери тази?
Тогава момъкът разказал за трите ябълки, които слънчевата майка му дала.
— Е добре - избъбрила старицата - останала ти е още една ябълка, къде е тя?
— Загубих я.
— Загубил си я !?!? - плеснала с ръце жената — А се вайкаш, че не си намерил истинската мома за теб. Тичай да търсиш ябълката си и да не си посмял да се оплачеш повече.
Събрал царския син свитата си и тръгнал обратно по пътя да търсят последния плод. Стигнали до кладенеца, където нощували с момата. Пили вода, напоили конете и когато пак били готови да тръгнат царския син вече бил жаден отново - толкова жаден, като че ли не бил пил от 3 дни. Навел се пил, а водата му се сторила тъй вкусна, че не искал да се отделя от кладенеца. Само щом понечил да стане и отново ожаднявал. Зачудил се момъкът каква ще да е тая вълшебна вода. Наредил на хората си да изгребат кладенеца, искал да види от що ще да е туй чудо.
Изгребали кладенеца и намерили златна рибка в него. Младежът хванал рибката с ръка, а тя не бягала, само го гледала с големи тъжни очи. Пуснал я той в едно ведро с вода и я отнесъл със себе си в двореца. Вечерта сложил ведрото точно под прозореца си.
На сутринта като се събудил надникнал навън и що да види. На мястото на ведрото било поникнало ябълково дърво. Тънко и високо то стигало прозореца на принца, а клоните му го милвали по лицето. Когато погледнал нагоре, точно над главата му се полюшвала ябълка досущ като изчезналата край кладенеца. Пресегнал се момъкът, а ябълката сама се откъснала и паднала в ръцете му. Зарадвал се принца, че любимата му ябълка била отново при него. Доближил я до устните си и я целунал. Тутакси от нея излязла ненагледна хубавица, сякаш слънце разтворило сърцето си. Смаян царският син я загледал невярващ на очите си. Птици накацали на прозореца да се любуват на неземната ѝ красота.
Девойката тихо запяла песен: “Имало едно време един царски син. Той направил чудна чешма. От нея мед и масло текли. …” Така, без да прекъсва, момичето разказало всичко, каквото било преживяло, докато стигнало там, където спътницата хвърлила ябълката в кладенеца. Тогава царския син скочил, прегърнал неродената хубавица и възкликнал.
— Разбрах всичко. Ти ще бъдеш моята невеста.
Той се оженил за красивата мома, вдигнали царска сватба.
Натрапилата се спътницата пропъдил през девет села в десето.
А за бабата заповядал всеки ден да ѝ носят по една стомна с мед и масло.
Край
