ОИТ "Кирчо Митев", Минерални бани

22/02/2026

Банският огън Ви чака!

25/12/2025

13/10/2025

Чак когато пораснеш и станеш родител започваш да разбираш всичко, което твоите родители са казвали и правили.

"Нямаме пари" за някоя играчка, която си искал, наистина е значело, че нямат. "Облечи се, че ще настинеш" е нещо, което и ти сега постоянно казваш и знаеш, че не са празни приказки. "Учи, за да имаш добра работа някой ден" значи, че са се грижили днес наистина да си добре. А ти знаеш, че са били прави и сега си благодарен. "Прибери се навреме" не е било опит да ограничат свободата ти, а да те предпазят от всичко лошо, което се крие в сенките навън.

Изричаш същите думи, имаш същите тревоги и се надяваш твоите деца да чуят повече от това, което си чувал ти. Чак когато влезеш в нечии обувки, осъзнаваш колко стягат и колко неудобни могат да са те. ❤️

Яж, чети, обичай и пътувай

07/10/2025

МОЛИТВА
Господи,който все още си в мене,
дай ми кураж да остана
неотмъстителна, неозлобена,
както съм рана до рана!
И свободата - последния залък,
с гладен на две да разчупя.
Само душата, щастлива от малко,
никой не може да купи.
Господи Боже, недей ме наказва
да съм със лошия лоша.
И да платя за омраза с омраза
и за обида - с непрошка.
И запази ме от жалката участ
на толкова лъжепророци -
на добродетели всички да уча,
а да затъвам в пороци.
Може би искам безгрешна да бъда,
Господи Боже, от корист...
Грешните бил си наказвал с присъда -
своя живот да повторят...
/ Н . Захариева - Молитва /

26/09/2025

“Защо днес виждаме тийнейджъри, които не зачитат родителите и учителите си, и реагират рязко заради дребни и абсурдни причини?
Може би отговорът е в онова, което изгубихме по пътя.

Аз израснах с разбирането, че на масата се яде това, което има – не каквото искаш.
Научих се да уважавам родителите и по-възрастните – никога не би ми хрумнало да им повиша тон.
Телевизията имаше два канала, а за да гледам анимации, първо трябваше да си напиша домашните.
Нямах телевизор в стаята си, още по-малко телефон, таблет или компютър.

В училище давах клетва пред знамето и уважавах авторитета.
Имах два чифта обувки – едни за всеки ден и едни за „навън“. Маркови дрехи не съществуваха в речника ми.
Добрата оценка беше задължение, а не повод за награда. Лошата носеше наказание – без драми и оправдания.
Помагах у дома, защото това беше естествено, а не „експлоатация“.

Спях достатъчно, пиех вода от чешмата и знаех, че послушанието също е форма на любов.
Бяхме поколение, което разбра, че животът не е само права, а и задължения.
Че уважението, дисциплината и благодарността са част от израстването.

Днес, повече от всякога, светът има нужда да се върне към онова:
Ред. Уважение. Дисциплина. Доброта. Възпитание. Послушание. Любов.

Едно поколение, което може би няма да се върне… но все още може да бъде научено.”

От интернет

15/09/2025

12/09/2025

Защо днес виждаме тийнейджъри, които не зачитат родителите си, учителите си… и често реагират по рязък начин заради дребни и абсурдни причини?
Може би отговорът се крие в онова, което беше изгубено по пътя.

Аз израснах с това, че на масата се ядеше каквото има, а не каквото исках.
Научих се да уважавам родителите и по-възрастните, никога не би ми хрумнало да им викам.
Телевизията имаше два канала, и ако исках да гледам анимации, първо трябваше да си напиша домашните.
Нямах телевизор в стаята си, камо ли телефон, таблет или компютър.

В училище давах клетва пред знамето и уважавах авторитета.
Имах два чифта обувки – едни за всеки ден и едни за „излизане“. Маркови дрехи не съществуваха в речника ми.
Ако изкарвах добри оценки, никой не ме награждаваше – това беше мое задължение.
Ако се справях зле, имаше наказание… и това не се превръщаше в „драма за цял живот“.

Помагах у дома, защото това беше нормално, а не експлоатация.
Спях достатъчно, пиех вода от чешмата и знаех, че послушанието също е форма на любов.

Ние бяхме поколение, което разбра, че животът не е само права… а и задължения.
Че уважението, дисциплината и благодарността са част от израстването.

Днес повече от всякога светът има нужда да се върне към онова:
Ред, уважение, дисциплина, доброта, възпитание, послушание и любов.

Едно поколение, което може би няма да се върне… но все още може да научи.

А ти как мислиш – какво най-много ни липсва днес: уважението, дисциплината или благодарността?
От нета