12/02/2023
Селям Алейкум приятели!Аллах(Т) да приема ибадетите и добрите ни дела през хаирните месеци и да ни напътства по пътя към съвършенството(съвършенния иман,съвършенната вяра),Именно този път представлява "Сирата-л-мустаким"
(صراط المستقيم),пътя на тези,които Аллах(Т) е благословил.Това е пътя на тези които тръгват по пътя на самоусъвървенстването и постепенното изграждане на своя характер и вяра до съвършенство и изминавайки този път да присригнат и се потопят в океана на лубовта и единството на Великия Творец.Именно те са благословените,те са тези за които Великия Творец споменава в сура "Алфатиха" и това е пътя към истинската свобода.Именно затова тази сура е толкова велика защото посочва пътя към истинската свобода,свобода,която се крие в друг айет от същата сура (اياك نعبد و اياك نستعين) - "Само на Теб правим ибадет и само на Теб се осланяме".Това означава че благословените за които Аллах(Т) говори в тази сура осъзнават какво значи (الحمد لله رب العالمين الرحمان الرحيم)- "Слава на Аллах(Т) Управляващият,Аранжиращият,Подреждащият всичко във Вселената- Всемилостивият Всемилосърдният".Благословените осъзнават и са убедени че единственият достоен за ибадет и че именно Той е Единственият достоен за нашето истинско доверие и представлява обекта на който можем напълно да се осланяме.Той единствения ни истински безкористен приятел,който в приятелството си към нас не очаква никаква полза или възнаграждение.Това е истинският път по който Великият Творец очаква да се движиме и пътя за който сме създадени да извървим от началото до края на живота си,пътя на истинскаа свобода и пътя на святостта.Защото движейки се по този път осъзнаваме че Той е единстженият,който е достоен за нашето пълно доверие и покорност и че никое творение сътворено от Него било то владетел или началник не ни превъзхожда освен ако няма по силна от нас вяра.И това осъзнаване ни прави истински свободни и отговорни единствено пред Негово Величество Твореца.Но за да заплуваме в океана на Единството и Лубовта на Великия Творец,както бе споменато в предишнире публикации трябва да се освободим от негативните качества присъщи на творенията като завист,алчност,надменност и др. и да ги заменим с такива качества,които са присъщи на Твореца като милосърдие,щедрост благородство и др.
Следващото от негативнит качества,които ни пречат да се движим по пътя на светостта е алчността,алчността е чувството което кара човек да се стреми да натрупва имущество повече от колкото му е необходимо за да поддържа нормален живот това качество е едно от разклоненията на любовта към света.Стремежа към придобиване на все повече и повече неща,които в повечето случаи са неужни за поддържане на живота.Това качество е една безкрайна пустиня която води неиния притежател към самоунищожение защото колкото повече получава толкова повече иска и това няма край човека притежаващ това качество е болен но не разбира.Мохаммед(СААС) е казал: "Винаги когато на алчния син на Адем(А) му се дадат две реки от злато той иска трета" .разбира се това изклучва стопанската инициатива и предприемачеството и търговията,когато този който печели повече носи полза на много хора и дава хляб на много семейства и развързва ръцете на печелещия да върши много добри дела.Тогава,когато не му пречи да си изпълнява законите на Аллах(Т).Има се в предвид тогава,когато притежателят на това качество трупа само за себе си дори с цената на заграбване на чуждото имущество в противовес на Аллаховия Закон...Следва продължение
