Храмът "Св. Архангел Михаил" се намира в благоевградското село - Крупник. Селището е едно от най-старите в Югозападна България, било е духовен център през средновековието. Заселилите се крупничани от близки и далечни места били с големи традиции в християнската вяра. Затова след построяването на прогимназията се започва изграждането на божия храм. Дотогава поп Григор и поп Здравко Бозаджийски са отслужвали литургиите в основното училище и частни домове, като най-много е ползвана стаята на Лазар Чакалски, която имала външни стълбици, а понякога и богослужението се извършвало под временната дървена камбанария на мястото на сегашната църква.
При по-големи празници и при причастие, богомолците били принуждавани да се черкуват в Горна Сушица, Симитли, Сърбиново (Брежани).
На общоселско събрание се коментирало, в чест на кой светия да носи името бъдещият храм.
Заровци настоявали храма да носи името Свети апостоли Петър и Павел, но със същото име била Сърбинската църква. В крайна сметка се съгласили бъдещият храм да носи името Св.Архангел Михаил. За това име настояли и търговците, защото това е бил последен ден в годината, на който се правят събори.
В началото на 1935г. Църковното настоятелство с председател свещеник Александър Чакъров и членове: Григор Иванов, Тодор Топалски, Никола Новаков и контролна комисия Георги Кюпов и Никола Теов свикват общоселско събрание, на което се избира строителен комитет. С пълно единодушие биват избрани за председател: свещеник Александър Чакъров; секретар – Георги Ангелов (учител); касиер – Димитър Карвузов и членове: Георги Хаджиангелов; Григор Иванов; Златко Качев; Костадин Величков; Петър Беджов; Спас Неврокопски; Петър Благов (Черниче); Йордан Новаков; Георги Амов; Дончо Караджов; Васил Рунтев; Вангел Полимиров – общо 15 души.
На 15 юли 1935г. Строителният комитет за построяване на нова църква, изпраща молба до министъра на вътрешните работи и изповеданията. Макар в молбата да са пропуснати някои исторически факти, този документ показва готовността на жителите на село Крупник за строеж на Божия храм.
Тръжен лист, подписан от Петър Попов, Никола Ковачев, Михаил Новоселски, Ангел Герински, Йосиф Чакъров и Стефан Попниколов се казва, че църковната нова в местността „Виро” от 5,3 дка е дадена под наем за 5 години и ще се получи доход от 80 000 лева. С протокол № 193 от 30 юли 1933г. Общинския съвет одобрява и предоставя сегашния парцел за държавата.
Наема се арх. Владимир Весов, който да изработи плана на църквата и художника Желязков от църквата Св.Александър Невски – София.
След завършване строежа на училището през май 1934г. Започва и строежа на църквата. При полагане основите на църквата се провежда специална литургия в служение на поп Аврам и свещеници от съседните села. В присъствиета на множество жители на с.Крупник и околните села.
В началото на 1935г. Когато за кмет на Крупник е назначен Иван Стефанов , започва решително строежът. Стефанов се оказва много деен и решителен човек и заедно със свещеник Александър Чакъров и бирника Кирил Пейчев, успяват да подсигурят допълнителни средства и да мобилизират обществеността за включване на всички работоспособни хора в различните трудови дейности.
Полагане основите на църквата
С протокол № 5 от 20 декември 1934г. Църковното настоятелство на свое заседание взима решение да се свика общоселско събрание, на което се взима единодушно решение, на стопански начала да се набавят грубите строителни материали като камъни, пясък, дървен материал, тухли и други, поради настъпилата стопанска криза. На всеки трудоспособен селянин било определено да достави съответно количество от посочените по-горе материали. Направена била много добра организация – камъните били извозени от притежателите на волски и конски коли, като към тях били прикрепени товарачи и стоварачи. Пясъкът се доставял дори от малолетни в сандъчета, натоварени на магарета, мулета и коне. Определено количество било приемано и отчитано от Димитър Карпузов, който стриктно държал за качествени материали. Организирало се е и направата на тухлите с отговорници братя Георги и Стефан Бахамови, братя Методи и Илия Вескови със съответните помощници.
Грубият дървен материал бил набавен от нашия балкан. Определени били майсторите делачи: Димитър Попов; Глиго Павлов; Атанас Кълбов; Миле Гърков, които подбирали най-хубавите дървета за греди.
Изпълнението на строежа е било под контрол на техническите власти към Околийския управител и проектанта арх. Весов.
На 22.09.1935г. строителният комитет изпраща молба – искане до новоизбрания митрополит Борис да бъдат отпуснати 25 000 лева. В писмото е заявено:
„Ваше Високопреосвещенство, както Ви е известно, в селото ни се строи църква. Похарчили сме 400 000 лева, допълнително 46 183 лева от популярна банка за материали, без вложения доброволен труд.
Тези 25 000 са необходими за:
1. За стъкла на прозорците – 6 000 лева.
2. Покривка от цинк на калкана – 4 000 лева.
3. За два свещеника – 8 000 лева.
4. За престолна плоча – 2 000 лева.
5. За електроматериали – 5 000 лева.
6. За разни покривки – 1 000 лева.”
Митрополит Борис е удовлетворил това искане и били преведени 25 000 лева.
В същото време майстори от Молеровската школа от град Банско изработват резбата на Иконостаса, който отделя науса (църковния салон).
В разговора на строежа на църквата изниква и друга належаща необходимост – построяване на удобен шосеен път.
През 1922г. се построява черен коларски път до гара Крупник, но се оказва много стръмен и неудобен. Останалите пътища са били за товарен добитък, за балкана, за полето и обратно. И за Сушица – Горна и Долна и обратно.
След отварянето на спирка „Орловец” на теснолинейната жп линия, се налага построяването на шосейно отклонение от главния път, годен и за автомобилен транспорт. В разгара на строежа на църквата, кметът Стефанов свиква общоселско събрание и се взима решение да се построи нов път в чест на освета на Новата Църква. Отклонението е определено почти по днешен път в размер на 2 километра.
Един месец преди 21 ноември – денят на „Св. Архангел Михаил”, започва подготовка на тържественото освещаване на новия храм. Кметът Стефанов, свещеникът Александър Чакъров, всички учители, служители и общественици, активно се включват в подготовката на настоящето тържество. Издигнати били две арки – едната пред училището, а другата при Стоян Чакалски и Владо Костов. По повод освещаването на храма била изпратена покана на официалните гости от името на строителния комитет. Наред с официално поканените се стекло хилядно множество от близки и околни села, а и от по-далечни места. Народът масово се включва във всички ритуали от духовенството и се спазил подобаващ обществен ред. Срещу новия храм край Кметството били наредени десетина котли (казани) с курбан – ястие за здраве на гостите и на местните хора. Точно в 12 часа Митрополит Борис в съсложение с много свещеници, благослава гозбите и хляба и след това започва всенародно тържество. Обявено било, че занапред 21 ноември ще бъде денят на Крупнишкият храм „Св. Архангел Михаил” – ежегоден събор.
Освета на църквата, 21 ноември 1935г.
Организиран бил църковен хор от младежи и от Ученическото християнско просветно дружество, който хор е вземал участие при богослуженията и при големи християнски празници, като е придавал по-голяма тържественост на богослуженията и се е укрепвал християнския дух сред населението.
Много хора правили дарения за църквата, но най-голям дарител била баба Иванка Лазарова, която платила сумата за направата на малкото кубе на църквата и купила големия полилей в памет на починалата й дъщеря Мария Маркова.
В новата си история храмът продължава високопросветното си дело. Към него са изградени два параклиса.
Първият се намира на около два километра от село Крупник в Малешевска планина. Той носи името на Свети Йоан Рилски и е построен през 1991 година. На върха на местността Градище, където са намира параклиса е съществувал манастир. През тежките години на робство там процъфтявал монашески живот. Трудно достъпен за турците и отлично място за богоугоден живот, каляваш вярата и смирението на монасите. От някогашния манастир не е останало почти нищо освен каменни руини и ненамерени съкровища. Безспорно мястото е свято и чудотворно. Преди шест години се случи чудо, което докосна сърцата на много хора и просия за пореден път името на Светеца, чието име носи.
На 19 октомври се чества паметта на Рилския чудотворец. По този повод група мъже, седмица преди празника, се качват на върха, за да почистят пътя и параклиса.
Когато отварят вратата, която по традиция не се заключва, остават без дъх. Целият параклис е опожарен. Само иконата на Светеца свети недокосната от пламъците. Простата дървена икона спряла огъня до себе си, а всичко друго било черно и унищожено. Всеки човек може да направи извод; вярващият ще се разплаче от умиление, а атеистът ще каже “нагласено”. Оставам избора във ваши ръце. Всяка година параклиса посреща богомолци, като новата чудотворна иконата на Йоан Рилски е още там.
Другият параклис е посветен на Света Троица той е осветен през 1996 година. Намира се югоизточно от храма в края на селото. Мястото не е избрано случайно. Преди години, турските войски разрушават храма и митрополията, която е съществувала.
По настояване на църковното настоятелство през 1995 година започва строежа на параклиса. Гледката е неописуема, от малкия китен двор се разкрива входът на Кресненското дефиле, Пирин и Рила планина. Като пъстра цветна градина, посадена сякаш от Божиите ръце, а именно от тях!
През последните десетилетия храмът не престава да се развива. Дворът е малък оазис, храмът посреща богомолци всяка неделя и на всеки празник. Влияе на всички сетива на човешкото възприятие. Иконите спомагат за зрителното разбиране, църковното пеене води душата на човека към молитва, а литургията те прави част от най-голямата радост. Достижението е неделното училище, което отвори врати на 10.10.2010г. Днес около двадесет деца на възраст от седем до четиринадесет години учат основите на православната вяра. Под формата на игри, песни и беседи те научават безценни житейски уроци.
Днес в църквата с дълголетна история отец Величко Христов отслужва празнична литургия, а миряни се молят за здраве и благоденствие.
