07/05/2016
Заради любовта си към Ботев жена му Венета изоставила охолния живот и приела бедността
Жената на Христо Ботев Венета направила не по-малка са¬можертва от мъжа си, но останала в неговата сянка и до края на живота си през 1919 година пазела спомена за него. Заради любовта си към поета Венета преживяла и бедност, и мизерия, и отхвърля¬не от тогавашното консервативно общество, но въпреки това успяла да отгледа и образо¬ва двете си деца – Димитър и Иванка. Въп¬реки че самата тя не можела нито да чете, нито да пише.
Венета произхож¬дала от богат тър¬новски род. Едва 17-годишна, родители¬те й я оженили за за¬можния търговец Дон¬чо Петров. Година по-късно тя родила сина си Димитър, но още от самото начало на бра¬ка си не била щастлива с първия си мъж. Така през 1870 година пред¬приела немислимата по това време стъпка да на¬пусне мъжа си. Въпре¬ки консервативните раз¬бирания на обществото Венетаполучила под¬крепата на майка си, която я пратила в Бу-курещ при брат си – за¬можния владика Панарет Рашев. Въпреки че бил църковно лице, вла¬диката простил на пле¬менницата си и я приел в разкошния си дом заедно със сина й. Там тя се захванала с до¬макинската работа. Панарет развивал не само църковна, но и общест¬вена дейност. Той бил член на „Добродетел¬ната дружина“, която финансирала образова¬телната дейност в тери¬ториите на Османската империя, населени с българи. Именно срещу тази дружина Ботев из¬ливал гнева си в статии, публикувани в българ¬ски имигрантски вестни¬ци, издавани в Румъния.
Самият Панарет също бил мишена на острото Ботево перо и владиката не криел презрителното си отношение към хъшо¬вете. По ирония на съд¬бата обаче Венета щяла да отдаде живота си не на друг, а на разбунтува¬лия се поет. Тя се запоз¬нала с него в Букурещ, докато той бил учител в българското училище в румънската столица.
Христо Ботев
На един празник, кога¬то владиката по обичай след църковната служба приемал гости от бъл¬гарската колония в Бу¬курещ, дошъл и Ботев. В този ден и самата Ве¬нета поднасяла сладко и кае на гостите. Любовта им пламнала от пръв пог¬лед и не ги напуснала никога. Когато връзка¬та им се задълбо¬чила и Венета нямало как повече да я крие от вуйчо си, Ботев й предло¬жил да се пренесе в бедния му дом. Той из¬рично подчер¬тал, че иска Венета заедно със сина й Ди¬митър. Това дало увере¬ност на младата жена и тя тръгнала след порива на сърцето си. Изос¬тавила охолния живот, тя започнала да върти бедното домакинство на Ботев. Заради постъп¬ката й вуйчо й прекъс¬нал всякакви контакти с нея и дълго не можел да й прости предател¬ството.
В дома на Ботев Ве¬нета перяла и хранела не само мъжа си, но и приятелите му хъшове, които редовно й госту¬вали. Тук често се от¬бивал Стефан Стамболов, който се ув¬личал по пое¬зията, а Бо¬тев бил не¬гов идол. Само де-сетина години по-къс¬но, като председа¬тел на На¬родното събра¬ние, Стамболов щял да откаже на Ве¬нета да увеличи побор¬ническата й пенсия от нищожните 30 лв., а когато я срещнел по ули¬цата, щял да извръща главата си.
Въпреки бедността Венета била щастлива от живота си с Ботев. Буйният му нрав омеквал, когато се прибирал при семейството си. Той се отнасял с доведения си син като със свой, което карало жена му да го обича още пове¬че. И така през пролетта на 1876 година Венета родила второто си дете – Иванка. То било плод на любовта й с Ботев, който само месец по-късно щял да поведе 200 младежи в отчаян опит да доне¬се свобода за България.
Порщалното писмо на Ботев до семейството му от парахода "Радецки"
На 13 май 1876 година Ботев излязъл от дома си. Той казал на съпру¬гата си, че ще пътува за Браила и Галац, а може да отскочи и до Гюргево. Нищо неподозиращата Венета повярвала на думите му. Тя научила къде е тръгнал мъжът й чак след като вестта за неговата смърт стигнала до Букурещ. Сломена от мъка, получила прощал¬ното писмо от Ботев още по-късно и го пазила до края на живота си.
След смъртта на Бо¬тев Венета останала сама с двете си деца и без никакви доходи. Из¬вестно време хъшовете й помагали да оцелява, но и те нямали големи възможности. Така съп¬ругата на поета се при¬нудила да търси прошка от вуйчо си.
Той отказал да й даде такава, но все пак сър¬цето му се смилило и й дал малко пари, за да се върне във Велико Тър¬ново. Там обществено¬то мнение било срещу вдовицата на Ботев за¬ради това, че тя напус¬нала първия си мъж, а с втория нямала сключен брак. Отношението на хората към нея било съчетано с тежка бедност, а Венета на всяка цена искала да спази заръка¬та на Ботев да образова двете деца.
Веднага след Осво¬бождението тя получи¬ла поборническа пен¬сия от 30 лв., която не стигала за нищо. Кога¬то във вестниците се появили публикации, че иска да се възполз¬ва от славата на мъжа си, гордата Венета се отказала от мизерните 30 лв. Това бил оглуши¬телен шамар за тога¬вашните политици.
За да изхранва деца¬та си, музата на Ботев била принудена да ра¬боти като прислужница. През 1886 година вуйчо й й простил и я пока¬нил отново в Букурещ. След смъртта му тя по¬лучила добро завеща¬ние от него, което оба¬че било изпълнено 11 години по-късно. При това тя раздала част от него на бедните и на Църквата. Мъките на Венета обаче не спрели със стабилизирането на финансовото й поло¬жение. През 1906 годи¬на тя понесла втория го¬лям удар в живота си. Едва на 21 години по¬чинала дъщеря й. Това съкрушило майката и тя до края на живота си не успяла да се съвземе.
В края на живота си Венета пожелала да оти¬де до родния си град. Веднага щом пристиг¬нала, й станало лошо и тя помолила да изпратят телеграма до сина й в София. Димитър веднага тръгнал за Търново, къ¬дето вече било ясно, че майка му е получила те¬жък инсулт. С последни сили тя дочакала сина си, за да му даде про¬щалното писмо на Бо¬тев. Минути след това издъхнала. Роднините й я погребали във Вели¬ко Търново, в гроба на любимата й дъщеря, без да разгласяват смъртта й. Това било последното желание на жената, коя¬то цял живот останала в сянката на мъжа си…