Училището в с. Езерче води своето начало от далечната 1863 г. Вече повече от 150 години то пръска светлина в младите сърца на езерчани.
Будното население на Езерче още в първата четвърт на ХІХ век по традиция е ходело на поклонение в Света гора на Атонския полуостров. Връщайки се в селото, те разказват, че там имало голям български манастир с калугери попове българи и службата в черквата се извършвала на славянски език. Този факт сред оная далечна и мрачна епоха окуражава местните родолюбци и ги подтиква да открият първото, т.н. „махленско училище”.
Поради липса на подходящо обществено здание, занятията се водят в частна къща. Братята Петър Коли Генови отстъпват своята къща с четири стаи като две от тях дават за училище едната за момчетата, другата за момичетата.
Пръв учител в село Езерче е Стефан Коцев Бербатов от с. Осенец. През първата учебна година 1863/1864 г. в училището се обучават 20 деца. През следващата учебна година училището се премества в къщата на Дочо Матев. Даскал Стефан е занимавал учениците с изучаването на славянската азбука, с черковните книги и заучаването на молитви. Голямото неудобство да местят от къща в къща принудило селяните още през 1864 година да предприемат действия за построяване на обществено здание за училище. За направата на зданието, наречено „килия” се отзовали всички. Сградата е завършена през 1872 г. за учител вече е назначен Тодор Великов Куция от с. Топчии, Разградско. Набират се 20 ученици само момчета. Това било типичното килийно училище. Системата на обучение е била малко по прогресивна. Но на следващата учебна година 1867/68 г. вече родителите трябвало да заплащат и за обучението на децата си. Това е и основна причина много от децата да не посещават учебните занятия. Настъпва период на затишие. Училището е закрито за 6-7 години.
Освобождението на България налага и по-голям интерес на образованието. Ето защо още през същата 1878 и 1879 г. училището разтваря врати, като за учител е главен Коста Василев Петров от с. Осенец. Бил е едновременно и писар в общината, а понеже е знаел руски език е бил и преводач между руските войници и местното население.
Първото разделение на учениците съобразно възрастта им на отделения (І и ІІ) е извършено през 1881/1882 г. от учителя Филип Иванов Моллов от с. Берово – Търновско, който имал необходимата педагогическа подготовка. През 1882/1883 г. – 1883/1884 г. държавата взема училищата под свое ведомство и с ред правилници и наредби се слага ред в живота им. Създава се изборния институт Училищно настоятелство със задача да се грижи за имотите на училището и да посочва учители, които се утвърждават от окръжния училищен инспектор. Учениците се разделят на четири отделения. В края на учебната година те полагат изпит.
През 1888/89 г. за пръв път в с. Езерче е назначен за учител местен младеж – Никола Станев Колев. Броят на учениците расте и училищната сграда вече не ги побира. Затова се замисля направата на нова училищна постройка. Завършена е през 1889 г. Разполага с две учебни стаи – за две слети отделения – І и ІІ; ІІІ и ІV. Това здание е служело за училище до 1934 г., когато е готово новото училище. През 1921/22 г. в училището се открива І-ви прогимназиален клас с учител Иван Николов Стоянов. През 1922/23 г. се открива ІІ-ри прогимназиален клас и се назначава втори учител Иван Иванов Димитров. През 1923/24 г. се открива ІІІ-ти прогимназиален клас и се назначава трети учител Атанас Тодоров Атанасов. В селото вече се оформя пълна прогимназия. През 1932 г. започва постройка на ново училище според плана то трябва да има 8 стаи. В училище са обхванати предимно българчетата. Децата на местното турско население не посещават българското училище с изключение на 5-6 ученици. Те посещават частните турски училища, които се издържат от верската им община и се помещават в стаите покрай джамиите. Държавата не полага грижи за тях. Обединението на българското и турското училище става през 1960.
През 1959 г. се присъединява прогимназията, а през 1960 г. и начален курс. Новата сграда на училището е официално открита на 01.03.1979 г. от Министъра на образованието Дража Вълчева.
На 19 май 1989 г. официално тържествено се отбелязват 125 години от образователното дело в с. Езерче, а през 2012 г. – 150 години.
