Rea

Прекрасни таланти!

Много талант на едно място! За 10 лева вижте каква хореографията правят децата в Африка! Само едно браво можем да дадем всички. Няма значени къде си и какво имаш ...ако си талантлив нявсякъде ще те оценят!

“Никой"

“Вече никой не кърпи чорапи. И ако отидем наистина по-дълбоко в историята, никой от тези под шестдесет не знае какво означава да прекроиш костюм или палто.
Вече никой не си чисти килимите с първия сняг.
Вече никой не бърше касетата на касетофона с троен одеколон.
Никой не изрязва телевизионни програми от съботния вестник и не подчертава интересни програми, които трябва да хване.
Вече никой не изпраща сервилат в колети.
Вече никой не вярва, че най-добрият лек за кашлица е вендуза или компрес с мед през нощта.
Вече никой не окачва цедка на чучура на чайник.
Вече никой не пъха одеяло в плика през дупка в средата.
Никой вече не пере найлонови торбички.
Вече никой не сверява часовника или будилника всяка вечер.
Вече никой не пръска вода от устата си, докато глади панталоните си.
Отдавна никой не мие зъбите си с четка за зъби с естествен косъм. Странно, но бяха най-евтините.
Никой не помни разликата между синя гумичка и червена... Но аз помня! Синята изтрива молива, а червената изтрива мастилото и прави дупки в хартията.
Никой не вярва, че банята трябва да е веднъж седмично...
Вече никой не събира полезни съвети от откъсващи се календари.
Вече никой не ходи във фотостудио, за да направи годишен семеен портрет.
Вече никой не оставя масло в тигана „за следващия път“.
Никой вече не се страхува, че един ден казанчето ще му падне върху главата.
И никой отдавна не е чувал свежи вицове за Щирлиц и Василий Иванович.
Тъжно...
Ние ще бъдем първото поколение, което не оставя следи от себе си. Ние няма да оставим нашите писма. От себе си, от младостта, когато е толкова остро и неразделено, а по-късно разбираш, че си с грешния човек. Няма да оставяме писма за приятели, с които копнеем за незначителни преди дни. Няма да оставим своя почерк, изтъркана, смачкана, сгъната хартия, пликове с адреси, марки, имена на кого и от кого.
Няма да оставяме снимки. Всички те ще изчезнат в електронната суматоха. Дори сега не можем да извадим нашия фотоалбум, все още не можем да пишем на гърба - няма гърбове. Няма къде да напиша, че това съм аз, това е Женя, това е Маша, това сме ние. Няма да оставим лицата си.
Няма да има мемоари, дневници, бележки, писма, снимки от различни години. Няма да има биографии, почерци, всичко, което за някого остава нишка за нас, изчезнало завинаги. Ние първи ще изчезнем безследно.
Здравейте, ера на джаджите, компютрите и социалните мрежи. Успяхте да ни изтриете...
Едно време в детството баба ми каза: „Знаеш ли, щастието идва под различни форми.“ Помислих си... Какви глупости... Щастието... Щастието е когато всичко е перфектно. Всичко. И чак сега, години по-късно, започвам да го разбирам. Щастието не е абсолютно. То е относително.
Щастие е когато не боли.
Щастие... когато децата са здрави.
Щастие... когато има на кого да разкажеш мечтата си.
Щастие... когато има за кого да мислиш сам.
Щастие... когато има кой да мисли за теб.
Щастие... когато има дом, в който искаш да се върнеш.
Щастие... когато има мир в душата.
Щастие... когато децата ти израснат като достойни хора.
Щастие... когато имаш сутрин.
Щастието е просто липсата на нещастие!
Щастието... Всъщност има толкова много... И всички го чакаме и чакаме, без да знаем, че може да е различно.
Щастие за вас, мили мои хора, всичко най-добро! Ние сме последното поколение, което слушаше родителите и първото, което слушаше децата...
Изпратете тези мили думи на онези, които обичате, които уважавате, на които сте благодарни, че сте срещнали по пътя на живота.”

"И накрая целият ти свят се свежда до това: да се прибереш у дома и да видиш, че свети."