17/07/2026
⭐️История на философията⭐️
👉На днешната дата е роден Александър Готлиб Баумгартен (1714-1762), германски философ, „баща на философската естетика“. Изучава философия, теология, реторика и поетика в университета в Хале. През 1735 г. защитава магистърска дисертация на тема: „Meditationes philosophicae de nonnulis ad poema pertinentibus“ („Философски размисли по някои въпроси, отнасящи се до поетическото произведение“). Основното му произведение, което остава незавършено е „Aesthetica“, partes 1-2 („Естетика“, ч. 1-2), 1750 г., 1758 г.
👉„Александър Готлиб Баумгартен е създател ако не на нова наука, то поне на наука, осмислена по нов начин, създател ако не на нови категории, то поне на категории, интерпретирани по нов начин. В това е неговата научна заслуга и – в известен смисъл – неговото научно геройство“.
👆„Баумгартен е ученик на Кристиян Волф – систематизатора на философията на Лайбниц, – той е представител на третото поколение от Лайбницовата философска школа. На Лайбниц Баумгартен фактически дължи най-важното в своите философски идеи и преди всичко троичното деление на способностите на душата: разум, воля, чувства. Търсейки философските науки, които да имат за свой предмет една от тези три способности, Баумгартен се сблъсква със следната «аномалия»: докато за първите две способности на душата има достатъчно развити философски дисциплини (логиката – за разума, етиката – за волята), то за третата способност – чувствата – такава дисциплина няма. (...). Така пред Баумгартен рязко се поставя въпросът за онази философска наука, която трябва да направи от чувствата свой основен предмет. А че такава наука трябва да бъде философска и само философска, произтича и от още едно обстоятелство. Чувствата трябва да се изследват не просто като дадености, като «състояния на човека», а като инструмент на познанието, като път към познанието, както и, от друга страна, трябва да се изследва познанието, получено чрез сетивата, в неговите особености и отлика от познанието, получено чрез разума“.
👉„По този начин изискването за цялостна и систематична философия вече предпоставя въпроса за намирането на наука, която да изследва третата способност на душата – чувствата – и която да е равностойна на своите две по-възрастни сестри – логиката и етиката. Следвайки този път на разсъждения, Баумгартен се вижда принуден да конструира и самото название на новата наука – естетика (от гръцкото αίσϑητικός – сетивен, сетивновъзприемаем). Така възниква естетиката като философска наука – от потребностите на философската система – и тази традиция Баумгартен завещава на цялата последвала немска класическа естетика, на Кант, на Шелинг и на Хегел...“.
👉Със своите възгледи Баумгартен влияе на Кант. За лекциите си по метафизика Кант използва Баумгартеновата „Metaphysica“, от 1757 г. Баумгартен започва с естетиката, като особена изходна форма на познанието, като първа част на гносеологията, след която се пристъпва към третиране на логиката. Именно по този начин по-късно Кант изгражда структурата на „Критика на чистия разум“, като приоритетна е самата „форма на познание“ изобщо.
📚Източник: Паси, И. (1982). Немска класическа естетика. Изд. „Наука и изкуство“, София стр. 14-15.
