The Center of the Bulgarian Language and Culture

За пръв път тази година 🇦🇿азербайджанският език🇦🇿 е един от езиците в МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ПО ПРЕВОД ЗА СТУДЕНТИ И УЧЕНИЦИ „ТРАНСФОРМАЦИИ 2022“, организиран от Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ със съдействието на Министерството на образованието и науката. Конкурсът е насочен към студенти и ученици в България и чужбина. КАНИМ ВСИЧКИ ИЗУЧАВАЩИ АЗЕРБАЙДЖАНСКИ И БЪЛГАРСКИ ЕЗИЦИ ДА ВЗЕМАТ УЧАСТИЕ В КОНКУРСА. Условия за конкурса можете да видите на линка https://www.uni-vt.bg/bul/pages/?zid=3&page=5759

3 март – 🇧🇬Денят на освобождението на България🇧🇬 е много важна за България дата, когато страната отново се появи като независима държава на световна политическа сцена.
На 5 март 2021 г. проф. Веселин Янчев, ръководител на катедра "История на България" прочете на български език онлайн лекция на тема "Възстановяване на българската държавност 1877-1878 г." за студенти-българисти от Славянския университетв Баку (СУБ). Лекцията се проведе при съвместна организация на 🇦🇿Азербайджанския център🇦🇿 на СУ и 🇧🇬Българския център🇧🇬 на СУБ

Съгласно заповедта на Президента на Република Азербайджан Илхам Алиев, подписана на 17 ноември 2009 годтна за установяване на Деня на националното знаме, всяка година 9 ноември се отбелязва като Ден на държавното знаме на Азербайджан.

Държавното знаме е символ на суверенитета на азербайджанската държава. Представлява правоъгълно платно, състоящ се от три хоризонтални цветни ивици с еднаква ширина: горната е синя, средната е червена, а долната е зелена, с полумесец и осмоъгьлна бяла звезда, изобразени от двете страни на знамето в средата на червената ивица.

Синият цвят на славното държавно знаме на Азербайджан символизира тюркизъм, червеният - модерно общество, демокрация, прогрес, зеленият символизира ислям.

Съвременното държавно знаме на Азербайджан е установено на 9 ноември 1918 г. като държавно знаме на заседание на правителството на Азербайджанската демократична република (АДР).

След падането на Азербайджанската демократична република и установяването на съветската власт на 28 април 1920 година трицветното знаме беше изоставено.

Това знаме отново е прието по инициатива на общонационалния лидер Гейдар Алиев на 17 ноември 1990 г. с решението на Върховния меджлис на Нахчъванската автономна република като държавно знаме на автономията.

Тогава Върховният меджлис на Нахчъван АР подаде молба до Върховния съвет на Азербайджанската ССР за признаване на трицветното знаме като официален държавен символ на Азербайджан.

След като Азербайджан придоби независимостта на 5 февруари 1991 година Върховният съвет на Азербайджан обяви трикольора с осмиъгълна звезда и полумесец за държавно знаме на Република Азербайджан.
Честит празник! Честит Деня на Знамето!

На 8 ноември 2020 година Шуша е освободена от #арменската окупация!
#ШушаеАзербайджан!
#КарабахеАзербайджан!
!

От книгата на австрийския учен Ерих Файгл "Страната на Огъня по пътя на коприната. История на Азербайджан"

Уважаеми колеги и надеждни партньори!
Нашият народ търпи окупацията на родните си земи от Армения в продължение на 30 години. През този период Азербайджан се опита да разреши конфликта в Нагорни Карабах, ръководейки се изключително от нормите на международното право. Въпреки споразумението за прекратяване на огъня, предвидено като хуманитарно прекратяване на огъня, насилието и войната от арменската страна продължават и днес.
Фашизмът на поддръжниците на министър-председателя на Армения Н. Пашинян по отношение на нашия народ се проявява многократно и продължава да се проявява: а) с изгонването на 250 000 души азербайджанско население от Армения. И това се случи още по време на съветската власт - в края на 80-те години. Още тогава Армения грубо нарушава не само морално-нравствените канони на така наречено съветско общежитие и интернационализъм, но и международните правни норми, според които нашият народ живее и днес, както и всички здравомислещи народи и нации по целия свят, всички здрави нации; б) най-яркото арменският фашизъм се прояви в Ходжалъ, където през нощта арменските въоръжени сили разстрелват от упор мирните жители, повече от 600 души са убити; в) с цел да осигури гарантирана защита на така наречена Нагорно-карабахска автономна област (НКАО), Армения се възползва от историческата възможност да завземе още седем наши региона, за да създаде около НКАО буферна зона, като изгонва 750 000 азербайджанци от тези региони под дулата на автоматите. По такъв начин, в период от 1988 до 1994 година Армения окупира 20% от азербайджанските територии.
Армения провежда политиката на културното прочистване на окупираните територии на Азербайджан, целенасочено унищожавайки историческото и културното наследство на страната.
Ние категорично осъждаме нанасяне на удари със забранени ракети по градовете Гянджа, Мингячевир и другите градове, които са разположени далеч от региона Нагорни Карабах на Азербайджан от арменските въоръжени сили, в резултат на които загиват мирните жители: деца, жени и възрастни хора. Въоръжените сили на Армения извършват геноцид над азербайджанското население и военните престъпления срещу него. Ние оценяваме това, като терористичен акт и нарушение на всички норми на международното право. Правителството на захватническа Армения трябва да бъде изправено пред международен трибунал като убиец на децата.
Ние се обръщаме към Вас, уважаеми колеги, към световната общност и международните организации да осъдят провокативните действия на Армения, да задължат Армения да изтегли войските си от територията на Азербайджан в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, да предприемат решителните стъпки за осигуряване на териториалната цялост на Азербайджан, възстановяване на мира и стабилността в региона на Южен Кавказ.

Ректор на Славянския университет в Баку, проф. Нурлана Алиева, професорско-преподавателския състав на университета, Център за български език и култура към Славянския университет в Баку