07/09/2026
🇧🇬 На 7 септември 1940 г. е подписан Крайовският договор, с който Южна Добруджа се връща в пределите на България.
📜 Мюнхенското споразумение от 29 септември 1938 г., с което Великобритания, Франция и Италия предават на Германия населената с немци чехословашка област Судети, бележи официалния край на Версайската система от мирни договори след Първата световна война. Българското правителство разбира, че е назрял моментът за ревизиране и на Ньойския договор.
🗺️ България излиза с искане за връщането на Южна Добруджа до границата от 1913 г. В резултат на предприетите дипломатически стъпки започват трудни преговори. Оценявайки значението на крайбрежието и удобните пристанища, румънската страна претендира да ѝ бъдат оставени във владение най-значимите пристанища на областта – Силистра и Балчик. След успешни дипломатически преговори и със съдействието на всички Велики сили, участващи във Втората световна война, на 7 септември 1940 г. в град Крайова е сключен договор между България и Румъния, съгласно който Южна Добруджа се връща на България и се осъществява обмен на населението.
🌊 Новата граница тръгва от р. Дунав, непосредствено след Силистра, и стига до Черно море на около 8 км южно от Мангалия. Тази територия от 7 695,8 кв. км на изток граничи с Черно море, а на север с р. Дунав, като българският черноморски бряг се увеличава с близо 93 километра – от с. Иланлък (Вама Вече) до Екрене (Кранево), а дунавският – със 75 километра от Тутракан до Силистра.
⚓ Овладяването на Южна Добруджа започва на 21 септември 1940 г. с участието на частите на Трета армия и Морски окупационен корпус. На борда на военни и търговски кораби са превозени частите на Военноморските сили и Морското училище. Кораби на Българското търговско параходно дружество (БТПД) и Българско речно плаване (БРП) участват в превозването на изселници от Северна и Южна Добруджа.
🏛️ Цивилните и военните морски учреждения си взаимодействат при окупацията и при уреждане на българската администрация. За запазването на всички важни брегови и пристанищни съоръжения веднага се назначават български военни постове. Създадена е комисия по приемането на важните административни обекти в пристанищните градове, ръководена от началника на Варненското пристанище капитан Найден Найденов. На гражданските длъжности се назначават български служители, които започват работа още преди изтеглянето на румънските власти. Възстановяват се комуникациите по море между „новите“ и „старите“ пристанища. Съставени са разписания за движението на кораб „Евксиноград“ между Варна, Балчик и Каварна и на пътническите кораби на Българско речно плаване между Русе, Тутракан и Силистра. Целта е да се осигури непрекъснатото функциониране на пристанищата и на фаровете, както и интегрирането им в българската пристанищна мрежа.
🚢 Връщането на Южна Добруджа дава нови възможности за развитие на морското и речното стопанство на България и най-вече на корабоплаването и риболова. Тези територии имат своето значимо място като стопански хинтерланд на пристанищата Варна и Русе и съдействат за тяхното развитие и за реализацията на българските морски интереси.
#ВоенноморскиМузей #ЮжнаДобруджа #КрайовскиДоговор #БългарскаИстория #МорскаИстория #България
