Yoana Ivanova - Jolly

Икономика на дълголетието: Дивидент или глоба?

​В глобалната макроикономика все по-често се говори за понятието "Longevity Dividend" (Дивидент на дълголетието). Идеята е проста - когато хората живеят по-дълго в добро здраве, те остават икономически активни, произвеждат брутен продукт, консумират и инвестират. Удължаването на живота се разглежда като икономически ресурс, а не като разход.

​Когато пречупим тази концепция през българската реалност обаче, дивидентът бързо се превръща в демографска „глоба“.
​У нас повишаването на средната възраст на населението не води автоматично до икономически растеж, защото липсва свързващият елемент: качеството на средата. Застаряването в България протича в условия на високи нива на хронични заболявания, ниска дигитална грамотност на по-възрастните поколения и пазар на труда, който все още не е пригоден за гъвкава заетост.

​Като докторант в Икономически университет - Варна, изследващ Сребърната икономика, виждам как пропускаме да капитализираме от този потенциален дивидент.

​По време на престоя си в Curtin University в Пърт, Австралия, имах възможността да посетя един от обществените центрове за възрастни хора. Един от многото. Националните политики там подкрепят сребърната икономика не чрез пасивни социални помощи, а чрез мащабни инвестиции в т.нар. „инфраструктура на дълголетието“. Тези центрове не са просто места за социализация - те са хъбове за превантивно здравеопазване, дигитална грамотност и интеграция, които поддържат когнитивния и физически капацитет на хората. Там държавата регулира и финансира средата така, че да намали разходите за болнично лечение и да удължи трудовия и социален живот на нацията.

Дивидентът от дълголетието не идва даром с напредъка на медицината. Той се изработва чрез съзнателни икономически и политически избори.

​ #Икономика #ИУВарна #България

⁉️Какво представлява курсът "Готови за училище" и защо е толкова успешен?

➡️За трета поредна година в Jolly's Class организираме авторски курс, базиран на образователното нипомагало и националните критерии, който цели не просто да подготви бъдещите първокласници по български език и математика, а за цялото преживяване, наречено "училище".

🤸‍♀️В първи клас децата трябва да имат редица умения, различни от разпознаването на буквите, цифрите и действията с тях. И ние правим точно това! Затова обучението не е целодневно, не е занималня и не е лятно училище.

‼️Дейностите са по 2 часа на ден, разпределени в учебни часове и междучасия. Учим се на училищен "етикет" и какви са правилата в класната стая. Освен че децата работят усилено, за да се подготвят да могат да изписват правилно буквите, да смятат и четат, преди 15-и септември ще бъдат истински готови и няма да усетят прехода от градина към училище!

‼️ Остават 2 свободни места в групата от 10ч до 12ч. Но имаме готовност да сформираме още една следобедна!

Очакваме Ви!
#СъздавамеЖеланиеЗаОбразование

💥Майки на настоящи и бъдещи тинейджъри - НАДЕЖДА ИМА! ДА - като котки са, ръмжат и се крият в стаите си, но понякога се появяват и решават да сготвят закуска или вечеря, уловят риба или да ти кажат, че те обичат! 😅🤙

Когато приех поканата да бъда ментор в Impact Sprint - предприемаческият спринт на Варнa, не знаех какво точно да очаквам.

Но животът ме е научил, че е най-добре да тръгнеш без очаквания, защото точно тогава се случват най-хубавите неща! Срещнах млади хора, които са усмихнати, не се страхуват да мислят критично, работят в екип, задават трудни въпроси и предизвикват.

За мен беше удоволствие да бъда част от екипа, да предизвикам и аз себе си и да работя с участници, които не чакат някой да им даде готовия отговор, а имат нужда само от правилния въпрос.

Благодаря на екипа на Aspire за поканата и доверието.

Jolly's Class x Aspire Bulgaria Foundation

⁉️"​Умните" технологии и демографската реалност

​Когато се говори за изкуствен интелект и автоматизация, бизнесът в България инвестира сериозен капитал в софтуер и нови технологии. И точно тук се сблъсква челно с демографската ни реалност.

​Технологичният прогрес изисква бърза адаптация, но на пазара на труда у нас просто няма достатъчно млади хора, които да извършват изцяло тези процеси. Основната част от работещото население застарява, а инвестициите в неговия специфичен човешки капитал често остават на заден план.

​Като докторант в Икономически университет - Варна, изследващ Сребърната икономика, виждам как производителността на труда у нас среща сериозни бариери заради един специфичен феномен: "cognitive depreciation" или моралното остаряване на уменията.
​Често се допуска илюзията, че по-възрастните служители са просто временно решение за запълване на пазарни дефицити, поради което те биват пропускани при обученията за нови дигитални инструменти. Резултатът е икономически неефективен: внедряват се скъпи системи, чиито пълен капацитет не може да бъде разгърнат.

​Това показва липсата на дългосрочна регулаторна стратегия.

​Държавната политика все още е фокусирана предимно върху пасивни социални мерки и субсидиране на краткосрочна заетост. Вместо това са необходими устойчиви икономически стимули като нормативна уредба за данъчни облекчения за компании, които реално инвестират в непрекъснатото обучение и реквалификацията на по-възрастния си персонал. Това е единственият начин да се поддържа когнитивният капацитет на пазара на труда.

В света ​сребърната икономика отдавна не се разглежда като пасив или "тежест". Може би е време да се огледаме и да видим някои добри практики в страни, научили уроците си по трудния начин.

​ #Икономика #ИУВарна

Моето детство беше женско царство.
С мама, леля, братовчедка ми, баба и прабаба.

В Шумен в апартамента на 8мия етаж, в който дойде истинският дядо Коледа и закачи чорапчета с лакомства на терасата.

На село, където правихме лютеници, баници и еклери, играхме на магазини в бамята и се криехме под колите с кукуруз, за да "чакалим" чакали.

Зад блока, където играехме на "Капитане, капитане, какъв цвят ти е морето?", ластик и въже, криеница и "Стражари и апаши".

В съседката, където 10 деца се редувахме на Атарито й. В хола на земята, докато ни "пощят" въшките. В "банята" на двора с маркуча и сапунa, който уж "не свършва и не свършва", ама свърши... (Още от тогава не вярвам на реклами).

Моето детство беше прашно, диво, сурово - с наказания и "шамарена фабрика", с рани по коленете и много дивотии. Но беше истинско. Не беше в във виртуална среда, не беше в мрежа, не беше "джентъл", "диджитъл" и всичко ново и модерно. И знам, че няма как детството на децата ми да е като моето, но се надявам в света, в който живеем, да намират и те своето прашно, диво и щастливо 🩷

Застаряващо население и какво от това?

/из размислите на един докторант на обмен в Австралия/

🌏Демографската криза се задълбочава на световно ниво, а в страни като България, които имат повече емигриращи, отколкото имигриращи млади хора, ситуацията рисува картина на тежък дефицит на таланти. Термини като "care drain" вече са синонимни за ситуацията в страната ни...

От друга страна тези, които остават в България се оказват в среда, в която трябва да се научат да работят динамично и същевременно хармонично с по-възрастни и по-млади от тях колеги.

​В момента бизнесът е принуден да управлява и балансира безпрецедентна ситуация: в един и същ екип работят хора от 3 или 4 различни поколения, чиито разбирания за труд, заплащане и лоялност нямат абсолютно нищо общо.

​Като докторант в Икономически университет - Варна, изследващ Сребърната икономика, виждам как този сблъсък парализира производителността на труда:

➡️​Младите (Gen Z/Милениали) влизат на пазара със самочувствие, високи финансови изисквания и нулева толерантност към остарели методи на управление.
➡️​По-възрастните служители носят институционалното знание и традиционната трудова етика, но често биват изолирани от дигиталните трансформации и приемани като "евтина и лесна" алтернатива за запълване на дупки.

​Големият провал тук е общ - и на бизнеса, и на държавната регулация.
​Компаниите масово се опитват да вкарат тези коренно различни групи в един и същ калъп, вместо да внедрят модели за "обратно менторство" (reverse mentoring), където технологиите и опитът се обменят двупосочно. Държавата, от своя страна, напълно отсъства с политики, които да стимулират гъвкави форми на заетост, позволяващи на различните поколения да си сътрудничат, вместо да се конкурират за ресурси.

​Сребърната икономика няма да проработи, ако я разглеждаме като изолиран остров за възрастни хора. Тя изисква нова архитектура на работната среда - настояще, в което младостта и опитът не се изключват взаимно, а държавата и бизнесът инвестират в тях като в общ национален капитал.

​ #ПазарНаТруда #Икономика #ИУВарна