24/08/2026
Най-новата ми статия:
„Коучингът като похват или какво се случва, когато човек излезе от чуждите обувки и обуе своя номер“
Днес буквално всеки втори, който работи в областта на личностното или бизнес развитие, нарича себе си коуч и предлага на аудиторията си коучинг похвати. Но в свят на безброй гурута, обещания за незабавна промяна и бърз успех истинският коучинг има нужда от светлина, от това да бъде видян, разпознат и разбран точно такъв, какъвто е.
В тази статия ще погледнем на коучинга не като на самостоятелна професия, а като на похват, който може да обогати работата на професионалисти, които работят с хора.
Статията е насочена преди всичко към психотерапевти, HR специалисти и ръководители на НПО, но може да бъде интересна и за други, чиито роли и задачи се доближават до тези области.
Хората, с които тези професионалисти работят, получават от тях знания, насоки и препоръки. Разбират ги, приемат ги и въпреки това често не стигат до действие в набелязаната посока или мотивацията им за това стига само за част от пътя.
А когато резултатът не отговаря на очаквания, професионалистът увеличава усилието и приноса от своя страна с още препоръчани знания, съвети и решения. Така понякога разстоянието между „знам“ и „правя“ вместо да се скъси, става още по-голямо.
Коучингът е мостът от знание към действие. Той връща на човека авторството върху собствените му решения какво, кога и как да направи. Оставя му отговорността всяка стъпка по пътя да бъде съобразена с неговия номер обувки, вместо да го кара да влиза в обувките на някой друг.
Този подход не отнема от професионалната експертиза. Напротив, добавя към нея пространство, в което човекът отсреща взема самостоятелни решения и действа, съобразно собствената си индивидуалност.
Когато присъства личният избор, се увеличават и мотивацията, и постоянството по пътя към целта. Приносът на специалиста е уважен, а самият той - защитен от разочарованието да дава повече, без да вижда резултат от това.
Коучингът като похват в работата на психотерапевта
Психотерапията и коучингът имат различни цели и различен фокус. Коучингът не е вид терапия. Той не лекува травми и психологически болки, не се връща в миналото, за да търси причините за тях. Фокусът му е върху настоящия момент и върху бъдещите възможности пред човека.
Тогава резонно възниква въпросът: как би могъл коучингът да бъде полезен на психотерапевта?
Понякога в терапевтичния процес идва момент, в който човекът вече е осъзнал и възприел нещо важно за себе си. Но осъзнаването само по себе си не винаги води до промяна.
Именно тук коучингът дава на психотерапевта още един инструмент като мост от осъзнаването към действието.
Коучингът може да добави друг тип разговор и структура в диалога, които насочват човека не само към осъзнаване, но и към личен избор и предприемане на действие.
Това може да се случи чрез коучинг инструменти, използвани в рамките на психотерапевтичната сесия, или чрез една или повече, отделна коучинг сесия в друг, предварително уточнен момент.
Коучингът като похват в работата на HR специалиста
В работата на HR специалиста има много ситуации, в които нито знанието, нито добрата препоръка или решение са достатъчни. Разговорът за развитие може да е проведен, обратната връзка - дадена, възможностите да са очертани, а промяната в поведението така и да не се случи.
То започва тогава, когато самият човек открие смисъл и се ангажира със своята необходима промяна. Тук коучингът може да промени посоката на разговора от даване на решения към създаване на пространство служителят сам да открие възможностите и ресурсите, да направи своя избор и да поеме отговорност за следващите си действия.
Това е особено ценно при разговори за развитие, обратна връзка, кариерно израстване, промяна в поведението или трудности в работата с екипа.
Коучингът може да бъде част от ежедневния инструментариум на HR специалиста, но и да се прилага като отделен формат чрез ясно разграничени коучинг сесии.
Коучингът като похват в работата на ръководителя на НПО
В работата на ръководителя на НПО има много идеи, каузи и хора, които искат да променят нещо. Но между добрата идея и реалното ѝ осъществяване често стои един важен въпрос: кой ще я превърне в действие?
Ръководителят лесно може да се окаже човекът, който движи всичко. Създава, организира, решава, напомня, мотивира и пр. Така обаче инициативата и отговорността постепенно се преместват към него, а екипът започва да разчита все повече на неговото участие.
Коучингът има силата да промени тази динамика. Вместо ръководителят да дава готови решения и указания, би могъл да отваря пространство хората сами да формулират идеи, да поемат ангажименти и да намират своите начини и ресурси да ги реализират.
Така коучингът подкрепя не само отделния човек, но и културата на споделена отговорност в организацията.
Тук има още една интересна пресечна точка. В Спиралната динамика коучингът се разполага на т.нар. зелено ниво, където са ценности като равнопоставеност, сътрудничество, емпатия, включване и уважение към индивидуалността. Това са ценности, които естествено присъстват в мисията и работата на много НПО. Затова между коучинга и НПО сектора има особена ценностна близост и добра основа за взаимно допълване.
И тук, коучингът има възможност да бъде част от всекидневните похвати на ръководителя или да се прилага чрез отделни, ясно разграничени коучинг сесии.
🌿
Понякога и най-добрият специалист може да се почувства като в слънчево затъмнение. Светлината на неговата експертиза е там, но не достига до човека отсреща. Знанието е налице, опитът е налице, добрите намерения - също, но между тях и реалната промяна остава сянка.
Коучингът може да бъде начин тази сянка да се отмести. Не като отнеме светлината на експерта, а като помогне тя да бъде насочена така, че човек да види своя път и да започне да прави своите крачки по него.
Изучаването и практикуването на професионален коучинг са в основата на програмата „ФАР“. Следващият поток на обучението започва през февруари 2027 г. Сега е моментът да го планирате и да се запишете рано.
