28/07/2026
Въпреки една необяснима резистенция да споделяме снимки и преживявания по споциалните мрежи, се насилихме да споделим това кратко македоно-тесалийско пътуване, заради желанието да не преживяваш сам красотата.
Ден 1 Панчарево – Струмица
Тръгваме този път без Тембо, който от известно време спи сладък сън на Копринка. Вместо това сме със сивия Гандалф. В стар брезент на покрива опаковахме бебешката количка, добрия античен куфар „Туристъ“ побра дрехите на четирима ни, останалото място в багажника бе заето от къмпинг оборудване, кофа с тиквички от градината, буркан домашно сладко от бели череши, съд за готвене на пара на бебешки зеленчуци и един кашон с детски книги и играчки. Потеглихме четиримата с добре познатия план: никаква идея къде ще се спира, къде ще се нощува и до къде ще стигнем, но с пожелателна финална дестинация село Хорефто на полуостров Пелион, Елада.
В този първи ден спряхме в едно прашно поле преди Петрич и чувството да изкараш къмпинг масата насред нищото и да ядеш диня в непоносимата горещина на ранния следобед под съпровод от цикади, беше неописуемо.
На Смоларския водопад една скала обрасла с мъхове и папрати, дистопично пренесла се тук като че от тропиците, завихри във въображението ни далечни спомени.
Струмишките села, целите в палми и хортензии, ни приветсваха с южняшка еуфория.
Завършихме в долината на малка река до село Водоча, в което група мъже бяха избухнали в македонска драматична ексцесия под звуците на хоро и с много ракия. Тези картини ми се струва, че вече са рядкост в нашия регион. Из долината някой беше закачил бутилки в продължение на няколко километра по всички храсти по пътя, а табелата „Ловен резерват“ допълваше странното усещане тук, но нощта мина спокойно. Няма нищо по-хубаво от дивото къмпингуване.
Ден 2 Струмица – Дойран
Бързахме страшно много за службата в старинния манастир в селото. Тухлите на храма „Св. Леонтий Струмишки“ посрещнаха поредното неделно утро в изминалите хиляда години, попивайки молитвата на събралите се хора. А те никак не бяха малко за разлика от в България, нямаше въобще никаво място в сравнителното голямата църква. Накрая няколко жени раздаваха на двора кафе от термоси и арменски сладки. Впрочем градината беше образец на ботаническото изкуство.
Малко по-късно през деня спряхме в градчето Стар Дойран на плаж. Македонците превръщат всяка водна повърхност в оживен курорт и тук беше така. Под огромен чинар пихме кафе и се плицикахме. Отсрещния бряг в Гърция обаче силно ни привлече с липсата на каквито и да е постройки и в късния следобед минахме границата. Втора държава за девет месечния ни пътешественик Дамян!
Бивакът, който открихме беше неописуемо красив с щръкнали мъртви дървета в топлата вода, семейство бобри, чапли и бавно полюшваща се тръстика. Нямаше комари, а тишината беше упоителна. Божича и Дамян останаха очаровани.
Следва продължение...