Списание "Детска градина"

ОЧАКВАНИЯ КЪМ НОВОТО МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Синдикат „Образование“ анализира приоритетите на новото Министерство на образованието.
Всички първи погледи са насочени към приоритета „Образование“ в закъснелия бюджет за 2026 г.

Парите за образование никога не са били съпоставими с европейския приоритет „образование“, въпреки че от 2017 година насам се наблюдава устойчив темп на увеличение на средствата за просвета.

Процентът от БВП е традиционен индикатор, макар че не е истинският мерител на ресурсите, с които разполагат образователните системи. Една държава може да е лидер по този показател, но да изостава драстично в реалното финансиране на един ученик.

Така например, Финландия е лидер по дял от БВП (6.4%), но в реални пари това са около 16.6 млрд. евро за 1.2 милиона ученици.
Австрия отделя по-малък дял (5.2%), но разполага с повече средства – 22.5 млрд. евро за 1.6 милиона ученици.
Германия, при същите 5.2%, инвестира колосалните 194.8 млрд. евро за 11.1 милиона ученици.

Ако фиксираме данните за България на 5.8 млрд. евро (4.8% от БВП), сравнението със съседите става още по-интересно:
България: 4.8% от БВП = 5.8 млрд. евро при около 900 хиляди ученици.
Румъния: 3.3% от БВП = 9.1 млрд. евро за 3.466 милиона ученици.

Следва да се отбележи, че 4.8% от БВП за образование в България включва и средствата от Националния план за възстановяване и развитие, което не е напълно коректно при сравненията.

В сравнителен план с някои европейски страни:

Германия – 5.2% – 194.8 млрд. €
Великобритания – 4.4% – 124.3 млрд. €
Италия – 4.1% – 82.2 млрд. €
Русия – 4.2% – 80.0 млрд. €
Испания – 4.9% – 65.9 млрд. €
Полша – 4.3% – 27.2 млрд. €
Австрия – 5.2% – 22.5 млрд. €
Турция – 3.2% – 21.2 млрд. €
Финландия – 6.4% – 16.6 млрд. €
Румъния – 3.3% – 9.1 млрд. €
Гърция – 3.4% – 6.8 млрд. €
България – 4.8% – 5.8 млрд. €
Унгария – 3.8% – 6.2 млрд. €
Словакия – 3.2% – 3.4 млрд. €
Сърбия – 3.3% – 1.6 млрд. €
Северна Македония – 3.0% – 0.37 млрд. €

Анализът само „в проценти“ е подвеждащ. Процентът показва приоритетите на една държава в рамките на нейния бюджет, но реалният мащаб (средствата в евро) е този, който осигурява модерна база, дигитализация и конкурентни заплати.

За да имаме образование на европейско ниво, не е достатъчно само да се стремим към високи проценти – необходимо е да работим за растеж на икономиката, защото 5% от малка база, винаги остава малко.

Българските средства за образование са около 4% без европейските средства, а българският БВП е нисък, което допълнително ограничава реалния ръст на финансирането за образование.

Синдикатът отправя категоричен призив към новия министър на образованието, формулиран в четири приоритета:

- Бюджет за образование в размер на не по-малко от 5%, който да включва увеличение на заплатите в сектора с не по-малко от 10%;
- Светкавична реформа на учебния план, учебното съдържание и учебниците, осъществена съвместно с учителите и техните организации, като обемът на информацията бъде намален с не по-малко от 30%;
- Незабавно преосмисляне на либералния подход в българското образование чрез засилване на възпитателния елемент, изграждане на добродетели, спазване на правила и формиране на отговорности у учениците и родителите;
- Политики за запазване на българските учители от прекомерния стрес, включително въвеждане на втора категория труд или компенсаторни механизми, традиционни за ЕС – намаляване на седмичното натоварване след 50-годишна възраст, една година за възстановяване и квалификация при изработени четири години и други.
Това са основните линии, от които ще зависят бъдещите действия на синдиката!

29.04.2026 д-р Юлиян Петров
гр. София председател на СО „Подкрепа“

КАКВО ОБРАЗОВАНИЕ ИСКАМЕ

„Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален.“
Плутарх

Дълъг е пътят на израстването. Той изисква воля, търпение и смисъл. Това е пътят на любовта към знанието, на личностното изграждане и на самопознанието. Всяко пътуване започва с първата крачка, а бъдещето, което искаме, започва днес.

Фундаментът на всяко успешно общество е образованието. То започва в класната стая – там, където учителят трябва да бъде искрата, която запалва факела на знанието. Така трябва да бъде. Но реалността днес е различна.

Днес ролята на училището е принизена. Учителят е обременен, демотивиран и често обезверен. Затрупан с административни задължения, изправен пред нарастващи и противоречиви обществени очаквания и недостатъчно признание, което го превръща от вдъхновяващ будител в послушен специалист.

Когато една професия губи своя обществен авторитет, тя губи и привлекателността си за младите. Това вече се случва с учителската професия в България – тревожен сигнал за бъдещето.

Образованието не може да бъде приоритет само на думи.
Образованието трябва да се финансира с 6% от БВП.
Днес това не е така. Днес училището се използва за обществен популизъм, който традиционно се разпалва преди избори.

Какво не е наред с делегирания бюджет? Размерът на средствата за образование от БВП, които без европейските пари са около 4%.

Настоящият модел създава:
• неравенства между училищата;
• компромиси с качеството;
• подчиняване на образованието на „оцеляване“.

Бъдещият модел трябва да включва:
• финансиране на дейността „образование“, а не на „брой ученици“;
• гарантирани базови условия за всяко училище;
• строителство на нови училища;
• ремонт на овехтялата база в много училища;
• изграждане на специализирани кабинети;
• строителство и ремонт на физкултурни салони;
• отчитане на регионалните особености.

Над 40% от учениците учат в неподходящи условия:
• липса на зали, кабинети и столови;
• двусменен режим;
• препълнени паралелки и групи, паралелно с училища с недостиг на ученици, поради липса на интерес от родителите.

Но паралелно с това трябва да спре „олимпийското“ източване на средства от общините. Нека българските кметове свалят бинокъла, с който гледат към училището като към общинска касичка.

Нека кметовете спрат да използват училищната собственост за общински нужди, от което губят учениците и учителите!
Нека не се противопоставят на заключването на училищните дворове, тъй като поддържането и опазването им е за сметка на училищата.
Нека кметовете да се командироват в ЕС и погледнат как училищните сгради са затворени, заключени и с високи огради, с цел безопасност, но и опазване на сътвореното.
Училищния двор ще стане „сърцето на квартала“ когато кметът плати за това с общински пари!

Крайно време е кметовете да спрат да ревнуват директорите за делегираните бюджети и преходните остатъци и да започнат да финансират капиталовите разходи и ремонтите.

Без мотивиран учител няма качествено образование. Затова трябва:

• Учителската заплата трябва да бъде 150% над средната брутна работна заплата за страната;
• Намаляване на административната тежест и бумащината;
• Споделяне на учителските отговорности с родителите;
• Въвеждане на европейски модел на родителска отговорност – административна и финансова;

Ако не действаме сега, утре ще имаме училища с ученици… но без учители.

Образователните политики трябва задължително да се формират с участието на учителите и техните синдикати. Нека партиите спрат да „деполитизират“ учителите, защото така губи българското образование и цялото общество. Няма по-добра експертиза за образователни политики от тази на учителските синдикати.

Реформите не могат да се случват без учителите.

• Всички промени да се приемат със съгласие на синдикатите;
• Прекратяване на формалния диалог.

Образованието не е просто система. То е жива тъкан – от учители, ученици, родители, ценности, правила и бъдеще.

Днес сме на кръстопът. Или ще продължим с либералния натиск за образование без ясни правила и без ценности, с формални реформи, или ще изгоним търговците от храма и ще изградим образование, което вдъхновява, подкрепя и развива, което изисква, възпитава и мотивира.

Образование със справедливо оценяване на възпитанието, но и с принципни наказания за агресия, отклонения от правилника и липса на респект към родител и учител.

Гласът на учителя трябва да бъде чут. Не формално, а истински. Защото само когато се сее със смисъл, се жъне бъдеще.

07.04.2026 д-р Юлиян Петров
гр. София председател на СО „Подкрепа“

БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ

Преди изборите Синдикат „Образование“ подреди най-важното за българското образование и за българските ученици и учители.

Родното образование потъва в плен на либералния натиск на родители и някои неправителствени организации. Разбира се, това би било част от демократичния процес на промяна, ако правителството и институциите поддържаха професионализма, експертизата и авторитета на учителите. Но противно на европейските стандарти българското правителство припознава учителя и неговите синдикати не като най-добрата професионална организация в интерес на по-доброто образование утре, а като „добре програмирана машина“ за социални, здравни, административни, охранителни и аниматорски услуги и в много по-малка степен – като вдъхновители на образование.

Националният дебат за учебен предмет „Добродетели и религия“ беше непълен. Беше половин, защото ако научим бъдещите граждани кои са добродетелите и пропуснем антидобродетелите, ще стигнем до задънена улица.

Синдикат „Образование“ подкрепя въвеждането на учебен предмет „Добродетели и религия“, защото българското училище има нужда не само от знания, но и от ценностна система, възпитание и характер.

Ролята на съвременния родител е по-важна от тази на учителя в ранната възраст на децата и учениците. Огромна част от българските родители се справят отлично и в екип с учителите създават много успешен образователен модел. Тези родители не искат либерално образование, защото оценките трябва да имат съдържание, а образователното ниво – реални компетентности.

Но има и други родители – „либералните модерни родители“ – тези, които размиват границите на йерархията между дете, родител и учител. Тези, които искат да няма отговорности, да няма корекция на лошо поведение, а всяко неправилно действие на незрелите малки човеци, да се дефинира като резултат от лоша методика на учителя.

Ние, като учители, родители, общественици, политици и българи, трябва да направим своя избор днес и сега…

Синдикат „Подкрепа“ категорично твърди, че добродетелите не могат да съществуват без правила, отговорност и санкции. Затова настояваме за:

- Спазване на училищния правилник чрез договор между родител и образователна институция;
- Оценка за дисциплина, която да има реално значение за следващ образователен етап;
- Въвеждане на термин „Изключване на ученик“ при системно грубо неспазване на училищния правилник;
- Задължение за родителя да търси друга образователна институция при изключване;
- Финансови и административни санкции за родители при системно неспазване на училищния правилник.

Образователната система в момента е включваща за ученика и изключваща за учителя. Това води до безотговорност на ученици и родители, и до отлив на учители. Учителската заплата не е достатъчна, за да задържи учителите в млада и средна възраст в професията, при толкова отговорности и напрежение, прегаряне и натиск от институциите. Никоя заплата не може да замени доверието и подкрепата за учителя, а когато те липсват учителите си отиват.
Необходима е промяна в учебните планове, учебните програми и учебниците, но тя трябва да бъде направена внимателно, експертно и с визия. Истинската реформа не е в увеличаването на обема, а в освобождаването от претоварването, за да има повече място за мислене, умения и компетентности.

Но истинската реформа не е просто очакване за реформа!

Днес образователният фокус е поставен основно върху български език, математика и чужди езици. Това е важно, но системното подценяване на останалите предмети води до дефицити в природните и социалните науки, изкуствата и спорта.

Личността не трябва да се изгражда едностранно. Тя се формира чрез цялата палитра на знанието, възпитанието и културата.

Затова Синдикат „Образование“ ще настоява още за:
• Промяна на учебните планове и програми;
• Връщане на образователната степен основно образование след 8 клас;
• Повече избираеми предмети в гимназиален етап;
• Национален дебат за преосмисляне на политиката за специална подкрепа;
• Възможност училищата да закупуват AI инструменти за учители;
• Освобождаване на учителите от непедагогически и административни дейности;
• Компенсаторни механизми за защита от професионално прегаряне на учителите и стъпки към втора категория труд;
• Атестацията на учителите да стане част от диференцираното заплащане;
• 6% от БВП и 150% от СБРЗ за страната за педагогическите специалисти да бъде записано в ЗПУО.

Ако искаме добро образование за нашите деца, трябва заедно да изграждаме у тях труд, упоритост, толерантност и доброта. Доброто образование се постига с усилие над личността. Трябва заедно да променим системата и да върнем доверието в институцията „образование“.

Синдикат „Образование“ ще продължи да отстоява решения, а не удобни мълчания.

02.04.2026 д-р Юлиян Петров
гр. София председател на СО „Подкрепа“

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ БР. 2/2026 Г. НА СПИСАНИЕ "ДЕТСКА ГРАДИНА"
С ъ д ъ р ж а н и е
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА
Георгия Гиолдaси, Розалина Енгелс-Критидис – Ролята на наратива в изграждането на идентичността при деца с различен културен произход
Тонка Димитрова – „Пресечна точка“ – или интерактивна родителска среща
Иванка Петкова – 22 март – ден на водата
Женя Иванова – Количества до 8
Христина Иванова, Дарина Милева – Дядовата ръкавичка
Фатма Пишкин – Пътуване в страната на знанието
ПРОЕКТНАТА РАБОТА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Венета Лукова – Проект „Пролетен празник за мама „Приказки от цял свят“
ЗДРАВНО ВЪЗПИТАНИЕ
Милена Стефанова, Валя Иванова – Аз знам как да бъда здрав
СПОДЕЛЕН ОПИТ
Наташа Тодорова, Лиляна Стоянова – Идеи за съвместна работа с родителите
ВЪЗПИТАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ ПО ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ НА ДЕЦАТА – ОБРАЗОВАТЕЛНО РЪКОВОДСТВО, ДЕЙНОСТИ И РЕСУРСИ
Пенка Борисова – Познавателна структура на тема „Елементи на пътя“
ЗАБАВНИ СТРАНИЦИ
Калинка Георгиева – Стихотворения
СЦЕНАРИИ
Мая Дичева – Баба Марта
Женя Генчева – Маминият празник
Лидия Годуманова, Петя Зенгин – 8-ми март
Ина Стефанова – Цветенце за мама
Биннур Мехмед, Затие Ахмед – Море от любов
Недка Митева, Радост Динкова – Празник за мама
Силвия Стоянова, Моника Мутафова – Празник с баба
Габриела Кеворкян – С любов за мама

БОЛЕСТТА НА НОВИЯ ВЕК

Хроничният стрес, прегарянето и бърнаут синдромът при българските учители.

Правени са много анализи на учителската професия като изпепеляваща, изгаряща и вписваща се в китайската мъдрост: „Ако искаш да светиш, трябва сам да гориш.“ В ролята си на пламък за обществото учителят има своя огън, който гори, утихва и накрая угасва...

Едно изследване на прегарянето на учителите от 1995 г. ни информира, че силата на този процес е от порядъка на 5% на година, което ни убеждава, че към професията на учителя трябва да бъдат приложени компенсаторни механизми, за да работи повече от 20 години.

По данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ 75% от заболяванията на хората са предизвикани от стрес.

Последиците от прекомерния стрес в определена професия са палитра от почти всички възможни заболявания като: сърдечносъдови заболявания (инсулт, инфаркт); стомашно-чревни проблеми (язва); увредена имунна система и автоимунни заболявания; безсъние, главоболие; болки в кръста и ставите; зависимости (дрога, алкохол, тютюнопушене…); депресия и суицид.

Когато фазата на „тревога“ превишава значително фазата на „покой“, тогава се появява нездравословната стресова реакция, която води до срив на организма. Този срив води до професионално прегаряне или бърнаут.

Бърнаут синдромът е болестта на 21 век, която според Световната здравна организация в световен мащаб приема размери на глобална епидемия, а според МОТ 200 милиарда евро са загубите в световен мащаб от прегарянето за: отпуски по болест, разходи за хоспитализация и амбулаторно лечение и загуби от снижена производителност на труда.

След 1982 г. към групата на рисковите професии: медици, социални работници и психолози се прибавят и учители, юристи, политици, мениджъри и полицаи…

Най-силните фактори, които прегарят учителите в България са:

• Лошо поведение и липса на мотивация за учене при работата с учениците;
• Лошата организация на учебния процес и претоварване с административни формалности и дейности, които не са присъщи за професията учител;
• Трудното взаимодействие и партниране с родителите, липса на граждански умения от родителските организации;
• Агресия и липса на формиране на отговорност към правилата от учениците;
• Изпълняване на задачи, които противоречат на здравата педагогическа логика – неучителски задължения;
• Размерът на възнагражденията не е релевантен на извършената работа;
• Политическият и общественият натиск към труда и резултатите на учителите;
• 51% от българските учители се усещат неподготвени за работа в СТЕМ среда и работа с AI.

Симптомите на професионалното прегаряне сериозно повишават риска от проява на гняв, цинизъм и склонност към насилие както в работна среда, така и в личния живот. Развитието на устойчивост на стреса и умения за справяне с конфликтите са предпоставка за превенция на риска.

Стресогенни фактори в личния живот и семейната среда се надграждат над професионалните и водят до по-бързо достигане до критични нива.

Нивата на бърнаут синдрома на българските учители превишават значително максималните нива на стреса на учителите в Европа.

Бърнаут ефектът към професията на педагогическия специалист обаче НЕ е личен проблем на учителя и директора! Дистресът трябва да бъде взет под внимание от МОН и да бъде УПРАВЛЯВАН!

8 години след предложението на Синдикат „Образование“ за изграждане на национална политика за диагностика, превенция и справяне с хроничния стрес на работното място при педагогическите специалисти и изграждане на резилиънс, това не е започнало. Модерните образователни системи задължително имат такава политика и подходящи компенсаторни механизми.

Защото грижата за здрави учители и лекари трябва да бъде национална отговорност.

Във всяка успешна образователна система има добре развита политика за защита на учителите от бърнаут и формиране на резилиънс.

Но превенцията срещу бърнаут синдрома е грижа и на самия учител. При липсваща отговорност от държавните институции българските учители трябва да следят своите нива на стрес и да търсят механизмите за тяхното преодоляване. Учителската професия е професия на личните компромиси и отговорности към децата и бъдещето. Но това не оправдава прекомерното прегаряне и определянето на този лимит е в ръцете на всеки учител.

МОН изгради Стрес портал в помощ на българските учители, но се отнася много пасивно и безгрижно към тази приоритетна за модерните образователни системи политика.

Синдикат „Образование“ препоръчва ползването на Стрес портала на МОН, като припомняме, че нито една друга професия няма подобна платформа.

В статията са използвани материали от изданието „Диагностика на бърнаут синдрома при педагогическите специалисти за справяне с хроничния стрес“ – проф. д-р Юри Янакиев.

10.03.2026 д-р Юлиян Петров
гр. София председател на СО „Подкрепа“

ОБРАЗОВАНИЕТО ДНЕС

Синдикат „Образование“ смята, че образователната система функционира добре, за възможностите на България, но необходимите реформи, които отдавна са закъснели, са обречени от политическите влияния и либералните атаки.

Заиграването с училища с много отсъстващи ученици, в частност с ЧУ „Космос“, демонстрира държавна немощ към една много неуспешна образователна политика, която обаче трябва да бъде приоритетна, а не предизборна - прибиране и задържане на учениците и децата в училище и ДГ. Подрастващите трябва да бъдат в образователните институци и да получат основното си право – право на образование, но без за това да бъдат отговорни, санкционирани и наказвани родителите, няма как да се случи.
Очевидно не и със закриване на училища и с вменяване на това задължение само на учители!

Ако повтаряме до безкрай как трябва да променим учебните програми, за да освободим децата си от обема учебен материал, за да ги сдружим с компетентностите и практическия опит, можем да повтаряме още десетки години. Просто трябва да премахнем обема от материал от последните два гимназиални класа и да оставим учителя да работи по останалото.

Освен учебните програми промени очакват:

• Включване на компонентите възпитание и социализация като равноправни;
• Стартиране на учебен предмет „Добродетели и религии“;
• Въвеждане на оценка за добродетели на учениците;
• Вменяване на отговорности и административни и финансови санкции към родителите;
• Намаляване на броя на учениците в паралелки и групи;
• Повтаряне на първи клас и връщане на оценките в начален етап;
• Ефиктивна забрана за телефоните в училище и ограничаване на социалните мрежи за подрастващи;
• Отпадане на НВО в четвърти и десети клас;
• Връщане на основно образование след 8 клас;
• Увеличаване броя на психолози и/или педагогически съветници във всяка образователна институция;
• Изравняване на нормативите на всички педагогически специалисти към 648 часа годишно, с отпадане на седмичната дискриминационна норма на учителите в начален етап;
• Преминаване към едносменен режим, но с национален социален диалог и строеж на училищни сгради там, където е необходимо;
• Привеждане на всички училищни сгради в унисон със стандарта за физическата среда /85% от българските училища не покриват този стандарт/;
• Възстановяване на наименованието учител и заличаване на термина „специалист“;
• Национална стратегия за привличане и задържане на учители на всички възрасти, за да намалим средната възраст при учителите;
• Ефективна политика за борба със стреса и прегарянето на българските учители;
• Втора категория труд или компенсаторни механизми за запазване на българските учители от прекомерното прегаряне и изграждане на резилиънс;
• Кампания на МОН за популяризиране на „Стрес портала“ и надграждане с дейности за държавна грижа към българските учители;
• Ефективни квалификации към българските учители за работа в СТЕМ среда, за работа с AI и дозиране на дигиталните дейности с българските ученици.

Този списък може да бъде много дълъг, защото е чакал от десетилетия, но нищо няма да се промени, ако остане в очакване.

Синдикатът се противопоставя на идеите за безвъзмездно ползване на училищните дворове и спортните салони от ученици и възрастни в кварталите. Тези части на училищата са изградени с парите на учителите и учениците в съответното училище, а безхаберното им предоставяне, по идея на някои кметове и съветници, без поемане на финансови отговорности, ще ги разруши!
Истината за проекта „Дигитална раница“ е, че е създаден като добър замисъл, но в действителност не е достигнал реалното си предназначение. Според учителите порталът разполага с изключително малко ресурси и те не биха разчитали на него за своята работа.

Категорично МОН трябва да върне лидерската си роля в ръководенето на образователната система от партийните и неправителствените атаки.

Някои агресивни НПО-та се изживяват като модератори на МОН и българските учители, като ги съветват, заплашват и се опитват да им пишат стратегии, като следва да припомним, че „експертите“ на тези организации нямат и час учителски стаж.

Синдикат „Образование“ апелира към МОН да не допусне тези либерални атаки!

9.03.2026 д-р Юлиян Петров
гр. София председател на СО „Подкрепа“

УЧИТЕЛЯТ ДНЕС

Размахването на пръст от МОН към българските учители и директори, че училището ще се деполитизира и на учителите ще бъде забранено да се занимават с партийни дейности, е поредната обида към българските учители.

Защото българските учители не се занимават с политически интриги.
И то от векове!

Защото нямат време за това!
Защото българските учители, макар и да притежават най-голямата експертиза в изграждането на образователни политики, не са участници в партийни войни.

Защото българският парламент би бил много по-богат с мъдростта на учителите. Но либералното общество не иска учители. То иска анархисти, които обещават на границата на невъзможното и отвъд нея.

Някои НПО-та, които се опитват да се позиционират като национални модератори с безкрайно спорна експертиза, са част от тези либерални течения, очерняйки трудната мисия на учителя и сочейки го като единствен проблем за фиктивните и неработещи образователни политики, за невъзпитаните ученици и за лошите образователни резултати.

Учителската професия трябва да бъде с безспорен обществен рейтинг. Професия, в която влизат много млади хора, а мъжете също намират своето място в класната стая.

Но реалността е тревожна.

В България има много млади хора и хора на средна възраст с висше педагогическо образование. Проблемът е, че твърде често те не остават дълго в училище.
Младите учители и учителите в активна възраст избират образователната система най-вече заради призванието да бъдат учители, а не заради „високата“ заплата.
Това, което ги отблъсква, са трудните партньорства с институции и родители, както и бруталното професионално прегаряне.

Защото МОН се отнася бюрократично към всички предложения на учители, директори и учителски организации. Многобройните предложения на учителските синдикати за нови политики и промяна на старите, базирани на професионална експертиза, чакат с години.
А само една жалба от родител веднага сезира администрацията на МОН и РУО и вече учителят е ВИНОВЕН до доказване на противното.
Учителите и директорите често се унижават от държавни и регионални експерти, които упорито се стараят да угодят на либералното общество. А „либералите“ искат от учителите високи оценки, липса на натоварване и принизяване на авторитетите.
Една малка, но хиперактивна част от българското общество иска образование без възпитание, ценности и добродетели. Иска образование, мутирало в „социална грижа с аниматорски привкус“.

Учителската професия е професия на бъдещето. Затова училището и детската градина трябва да се превърнат в истинско „място за учители“ – място на уважение, подкрепа и професионално развитие.

Само ако променим естетиката на възпитанието, ще можем да постигнем качеството на образованието.

Но днес новината е, че огромна част от българските училища се борят вече не за млади учители, а за всички учители. И за учители-мъже.

За учителите, които са уморени, учителите, които са изхабени, учителите, които са обезверени, и учителите, които ЗПУО удобно превърна в специалисти.

Що се отнася до предложенията за отнемане на лиценза на ЧУ „Космос“ заради много неизвинени отсъствия на един ученик – това е нереално и безсмислено.

Ако МОН отнемаше лиценза на училища с повече отсъствия на ученици, то трябваше да закрие 25% от училищата в България, най-вече тези с ромско присъствие.

6.03.2026 д-р Юлиян Петров
гр. София председател на СО „Подкрепа“

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ БР. 1/2026 Г. НА СПИСАНИЕ "ДЕТСКА ГРАДИНА"
С ъ д ъ р ж а н и е
Проф. дн Розалина Енгелс-Критидис, доц. д-р Галина Георгиева, доц. д-р Лора Спиридонова, доц. д-р Магдалена Стоянова, гл. ас. д-р Диана Андонова, гл. ас. д-р Габриела Валентинова, гл. ас. д-р Катя Стоянова – Щрихи от Юбилейна национална научна конференция с международно участие „Предучилищното образование в България: национални приоритети и международно сътрудничество в подкрепа на щастливото детство“, посветена на 40-годишнината на ОМЕП България. (19 и 20 юни 2025 г.)
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА
Невена Николова – Иновативни методи в областта на овладяване на езика и развитието на речта при деца от предучилищна възраст
Валентина Флорева – Трите мечки
Бисерка Чакърова – Числото седем
Соня Рагьовска – По-малко, повече
Гинка Николаева – Ориентиране
ПРОЕКТНАТА РАБОТА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
Еда Енвер Мехмед-Андреева – Проект: „Разкажи ми за твоята професия“
Кристина Георгиева – Постигане на екологосъобразно поведение у деца чрез излюпване на пилета и патета в инкубатор /люпилня/ в условията на детската градина
ЗДРАВНО ВЪЗПИТАНИЕ
Рени Петрова – Може ли сладоледът да бъде здравословен за децата?
СПОДЕЛЕН ОПИТ
Мая Гинева – Живот, здраве и ценности чрез българските традиции
ЗАБАВНИ СТРАНИЦИ
Калинка Георгиева – Стихотворения
Емилия Търновска – Кокошка и пиленца
СЦЕНАРИИ
Петя Добрева – 153 години от обесването на Васил Левски
Гергана Хубенова, Даниела Запрянова – Еко-карнавал на сезоните
Стоянка Кисимова, Веселина Богданова, Светомира Стефанова – Приказен свят
Майя Пашова – България е нашата родина
Атанаска Тодорова – Седмица на гората
Цветослава Илиева – Ние знаем и ще помним
Ивелина Манова – Гарфилд и малки котета пътуват през зимата
ИНФОРМАЦИЯ
Нова книжка учи децата на здравословно хранене с помощта на забавно кутре /

КРАХЪТ НА ЛИБЕРАЛНИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ

Либералният експеримент „училище без стрес и правила“ претърпя крах. Време е да върнем авторитета на учителя!

Българското училище е автономно само на хартия, докато външни фактори, НПО и политически интереси отнемат инструментите за по-добро образование и възпитание.

Години наред българската образователна система е подложена на натиск да възприеме модел на „образование без правила“ и „учене без стрес“. Този либерален подход, маскиран като грижа за правата на детето, на практика отне всички инструменти на учителя за реакция, разми границите на дисциплината и остави педагозите безпомощни пред агресията и апатията.

Време е да си признаем, че мантрата за „щастливо детство без задължения“ доведе до поколение, което не познава думата „отговорност“. Новото поколение образование, с ИИ, иновации и креативност е обречено, ако не се възстанови възпитателната функция на училището, взаимното уважение и йерархия между участниците в процеса и връщането на лостовете за контрол в ръцете на учителя. Сега тези лостове са в ръцете на либералните организации и политическите партии и се използват срещу него – българския учител.

Макар в ЗПУО да е записано, че българското училище е автономно, реалността е различна. Учебните заведения са притиснати между бюрокрацията на МОН, политическите назначения и влиянието на различни неправителствени организации (НПО), които прокарват политики, чужди на българската образователна традиция.

Вместо учителските колективи да имат мандат за педагогически и управленчески решения, което е логично за една „институция“, те са заставени да попълват бумащина и да обясняват всяко свое решение, действие, оценка или санкция. Резултатът е видим – масово неспазване на училищните правилници, включително фиктивната забрана за телефони в час, която 92,1% от обществото настояват да се спазва стриктно. Липсата на реална власт у учителя и директора превръща училището в „разграден двор“, където правилата важат само за тези, които и без това ги спазват.

Дисциплината е фундамент, без който няма качество. Тезата, че строгите правила травмират децата, е несъстоятелна. Напротив – ясните граници създават сигурност.

В момента „доброто дете“ е ощетено. Учителят отделя непропорционално много време за укротяване на системни нарушители, вместо да преподава иновативно. Затова Синдикатът предлага конкретна мярка, подкрепена от 87,4% от родители и учители – въвеждане на оценка за дисциплина. Тази оценка няма за цел да наказва, тя е апотеоз на доброто семейно възпитание и цели да даде ясен сигнал, че липсата на възпитание има трудно преодолими последици.

Образованието не е само път към знанието и компетентности. Според национално проучване, 98% от българите смятат, че училището трябва да изгражда добри и нравствени хора, в отговор на моралния дефицит.

Ролята на родители и учители е фундаментална, при ясно разпределени отговорности и строго подредена йерархия, в която родителят възпитава партньора и слуша учителя, а учителят, като педагог, обучава в унисон със своята квалификация и отправя послания към родителя. Прибавя се отговорността от страна на родителя, отговорност, която по български беше отнета през 90-те.

Либералният модел свали отговорността и от родителите, превръщайки ги често в адвокати на децата си срещу училището. Синдикатът настоява за промяна в този модел чрез въвеждане на финансови и административни санкции за родители, които отказват да съдействат за възпитанието на децата си. Практика, която работи успешно в Европа, трябва да намери място и у нас. Когато семейството абдикира, държавата не може да си позволи да отгледа бъдещи „клиенти на правосъдната система“.

Синдикат „Образование“ призовава за обществен консенсус и прекратяване на експериментите с образователната система. Нужни са:

Реална автономия за учителите да преподават иновативно, но и да налагат дисциплина.

Оценка за дисциплина, която влияе върху образователния статус на ученика.

Ефективни санкции за родителите, които неглижират задълженията си.

Възпитание в ценности и добродетели, чрез учебната програма.

Само когато изчистим училището от фалшивия либерализъм и върнем уважението към учителя и правилата, ще можем да говорим за качествено образование.
18.01.2026г. д-р Юлиян Петров
гр. София Председател на
Синдикат „Образование“
към КТ „Подкрепа“