Месетерапия - хляб за душата и тялото

Често, когато има стрес в живота ни под напрежението и натиска се появяват “горещи мисли”, “натрапливи мисли”, “негативни мисли”. Техният интензитет и вид много зависи от нашите личностни характеристики и травмите, които си носим, но все пак има няколко техники, чрез които да си помогнем, когато ги усетим.

1. Опитайте се да ги оспорите! (Слайд 1)
2. Прочетете слайд 2 и си запазете тези съвети, така че да можете да се връщате към тях, когато имате нужда.
3. Използвайте техниката “кутия за взимане на решения”, когато искате да вземете добре обмислено и преценено решения, без прибързване и импулсивност.

Дръжте живота си във вашите ръце и не позволявайте на вашите травми да ви тласкат към зависимости.

Изследвайте се, опознавайте се и бъдете отворени да се учите, защото само тогава ще можете да растете и ставате по-добри за себе си и вашите близки.

Ще се радвам да споделите вашето изживяване с “кутия за взимане на решения” 🌸

Кой съвет от слайд 2 ви допада най-много?
Моят любим е “Ако обръщате повече внимание на мислите си, това може да ви помогне да промените чувствата и действията си”

За още осъзнавания и преживелищна работа може да се запишете на работилниците ми за месене на хляб с квас и терапия.

Следващата е на 26.02 от 18:30 в .severino._ на тема “Среща с майката-любов, подкрепа и освобождение”

Запази си място на лично съобщение или на 0876033305

Очаквам те ☺️

Ето каква карикатура направи за мен chatGPT илюстрирайки любимите за мен неща.

Работилниците, които правим с месене на хляб с квас и различни техники от психотерапията са част от нещата, които ме зареждат изключително много.

Най-хубавото е, че всяка среща е на различна тема, което ни позволява да работим на различни аспекти от нас самите, защото и ние сме като лука, сваляме един слой и отдолу излиза друг.

Очаквам ви на 26.02 от 18:30, за да се свържем отново по-дълбоко със себе си, с нашата майка и женското в нас.

Място .severino._ n

Темата е “Среща с майката-любов, подкрепа и освобождение”.

Ще месим хляб с мариновани чушки.

Местата са ограничени, а предварителното записване е задължително!

Може да ми пишете на лично съобщение или да заявите участие на 0876033305

Очаквам ви!

Обещавам да бъде много емоционално, вълшебно и осъзнаващо 🥰

У всеки човек има светла част, но има и тъмна. Научим ли се да виждаме и двете, да ги разбираме, приемаме, както и отработваме можем да станем по-добрата версия на самите себе си!

Споделям с вас нещо, което чух от подкаста на Мадлен Алгафари и доста ме впечатли.

Простотата и простотията седели на един чин в Училището на живота.

Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно и ексцентрично.

Простотата не носела украшения. Простотията била накичена ,като коледна елха.

Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията с огромни букви и претенциозни орнаменти.

Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.

Простотата не биела на очи. Простотията била очевидна.

Простотата пеела вярно, с чувство. Простотията – гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие.

Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно.

Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се обяснявала, оправдавала, но не падала никога по гръб.

Простотата казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала.

Простотата питала ,когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор на всеки въпрос на този свят.

Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията – ненаситна и вечно недоволна.

Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно.

Простотата искала смело каквото й е нужно. Простотията изисквала и заставяла другите да й дадат и ненужното.

Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.

Простотата търсела простичък изказ във всичко. Простотията се мъчела да изглежда възможно най-сложна.

Простотата нямала много приятели, но малкото ѝ били качествени, истински. Простотията се движела постоянно сред свита от хора, без никой да ѝ е истински близък.

Простотата не търсела известност и популярност. Простотията била известна на всички, търсела слава и сцена за изява навсякъде.

Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.

Когато дошло време да завършват Училището на живота, уж незабележима, Простотата била обявена от директора за Светица. Пожелали ѝ да почива в мир, а на гроба ѝ написали „О свещена Простота няма никога да те забравим!” Простотията, която не оставала незабелязана от никого, била втрещена, когато директорът на житейското училище я осъдил на безсмъртие и невъзможност да постигне покой, докато не намери начин да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена.

Оттогава Простотията обикаля между хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали със сърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснах в живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени, освен с безсмъртната си простотия.

От книгата “Приказки за пораснали деца” на
Мадлен Алгафари

Снощи беше приказно!

Благодаря ви от сърце, че ми се доверихте!
Благодаря ви, че си позволихте това преживяване!
Благодаря ви, за това че отворихте сърцата и душите си!

Ще очаквам с нетърпение да споделите как са станали хлебчетата ви със спирулина като качите снимка в пост или стори и ме отбележите 🥰

Следващата ни работилница ще е на 26.02 отново от 18:30 в .severino._

Темата върху, която ще работим е “Среща с майката - любов, подкрепа, освобождение”

Ще си позволим да се свържем с нея, да се смирим, да простим, да разберем, да благодарим и да продължим с благословия, чрез визуализация и психотелесна преживелищна техника.

Местата са ограничени!

Задължително предварително записване на лично съобщение или на тел. 0876033305

Всеки, който е бил вчера може да се отбележи в поста 🥰❤️🥰