Семейни Констелации с ТОТКА ღ Family Constellations with Totka ღ

Този уикенд 2️⃣🟰1️⃣,5️⃣ от ниската цена‼️
Ще участвате в бутикова констелационна група и имате шанс да дойдете с приятел, като вторият участник ще плати половината от цената за ранно записване.

👉 Този уикенд 👈 👉 2 = 1,5 👈
👆👆👆👆👆👆👆👆👆👆Няма да отменям групата този уикенд. Но, за да не е толкова дребна, имам допълнителна оферта - двама човека да участват на цената на един и половина. Като основа е ниската цена.

Заявки - на мейла на Таня.

Разгледайте детайлите за събитието в линка в първи коментар.

Тотка 🌿🌺🌸🌷🦋

Този уикенд 🌸 Групата ще е малка, с голям шанс за разглеждане на лична заявка 🌸

Този уикенд имам констелационна група. За момента има само 12 участника. Информирам, понеже тези дни няколко човека ме питаха кога имам група, не им излизало нищо като информация от страницата ми.

Ако до четвъртък не се заявят поне 20 участника, ще я отменя. Не мога да наема огромната зала, в която работим, за 12 човека.

Сложила съм групата върху първите два дни от много ценен модул, Травма констелации с Багат Зайлхофер, който ще се случва в Панагюрище по това време. Просто защото нямах възможност за друг уикенд този месец.

Но, няма да я правя на всяка цена. Ако не се съберат достатъчно хора, с огромна радост ще отида на модула.

Пиша го, да имате предвид, че този уикенд, ако се случи, ще е с много по-малка по размер от обичайното група, което ще направи шансът за поставяне на лична тема за всеки участник много по-висок.

Оставила съм записването на ниската цена. Няма да има висока този месец.

Друго не мога да направя.

Записването е на мейла на Таня - [email protected]

Всички детайли за събитието - в раздел Събития.

Бъдете здрави!

Тотка

‼️ МНОГО ВАЖНИ СЪВЕТИ ‼️ ако току-що сте разбрали, че детето ви употребява наркотици‼️

Не се паникьосвайте. Най-важното вече сте го направили – РАЗБРАЛИ СТЕ.

Повдигнали сте булото на незнанието, мъглата се е прояснила.

Сега вече много неща се нареждат, давате си обяснение за странно поведение и други белези, които напоследък е проявявало детето ви. Картината ви се сглабя.

Сега вече МОЖЕТЕ ДА СЕ ПОГРИЖИТЕ за детето си.

И това е чудесно.

МНОГО ВАЖНО:

- НЕ БЪДЕТЕ ГНЕВНИ и не изливайте ужаса, страха и безпомощността си върху детето.

Колкото и да ви се иска да го убиете, колкото и безсилни да се чувствате и да не знаете накъде ще хванете сега,

НЕ ГО СТОВАРВАЙТЕ всичко това ВЪРХУ ДЕТЕТО.

- То е посегнало към дрогата, защото нещо, така или иначе, му е дошло в повече, без значение дали вие сте си давали сметка за това.

Направило го е от болка, от отчаяние, от чувство за безнадеждност.

Няма нужда и от вашите да му ги натресете отгоре сега, точно в този момент.

Има нужда от любов и разбиране. От подкрепа. За това ще пиша по-натам или в следващ пост.

- Нека с детето в първите дни контактува родителят или настойникът, който е по-ресурсен, по-малко нападателен и който има повече капацитет за разговори, без да избухва.

Или този, който по принцип има повече приказка с детето. Може това последното да не е възможно.

Ако по-ресурсен да се сдържа и да не изпада в драма е другият родител, той да поеме детето за първите дни.

При нас така се случи. Румен беше този, който контактува с дъщеря ми през първата седмица. Аз не бях в състояние. Щях да й изсипя страшно чудо отгоре, ако я бях доближила. Дори не си срещахме погледите като се разминавахме из къщи първите дни. Това беше време аз да се събера и да приема случилото се и тя да приеме приеме новата ситуация също и да се поокопити.

ПЪРВИ СТЪПКИ:

- НЕ МИСЛЕТЕ ВЕДНАГА ЗА СМЯНА НА УЧИЛИЩЕ, ГРАД, ДЪРЖАВА, ВСЕЛЕНА

От това няма да има никаква полза.

Където и да отидете, в каквато и среда да потопите детето,

ОЩЕ ПЪРВИЯ ДЕН ТО ЩЕ НАМЕРИ СЕБЕПОДОБНИ.

Ако дрогата е нещото, което го вълнува в момента и това е неговото спасение, един наркоман да има в новото училище, ще се намерят за часове.

СМЯНАТА НЕ ВЪРШИ РАБОТА.

Ще си разбъркате целия живот, ще побъркате тотално детето, а и други деца, ако имате, и нищо няма да постигнете.

Дори по-лошо – ще си навлечете страшен гняв и омраза от страна на детето ви и ще изгубите време, защото ще си мислите, че тук всичко е наред, а то ще се си е все същото.

- ПРАВИЛНАТА ПОСОКА Е СЪВСЕМ РАЗЛИЧНА – ТЯ Е

ДА ПОСТАВИМ ТАКА НЕЩАТА, ЧЕ

ДА ОСТАВИМ В РЪЦЕТЕ НА ДЕТЕТО

ТО САМО ДА ИМА ИНТЕРЕС ДА СТОИ НА СТРАНА ОТ ЛОШАТА КОМПАНИЯ, В КОЯТО Е В МОМЕНТА И

ЛЕКА-ПОЛЕКА ДА СЕ ОТТЕГЛИ ОТ НЕЯ И ДА Я ЗАМЕНИ С ДРУГА, НОВА.

Това отнема време, посреща се с голяма реакция, но е супер ефективна стратегия. Ще я опиша точно в следващия пост, че е дълго.

- Намерете начин да започнете да четете чатовете на детето си. От там ще научите много ценна информация. Това трябва да се случи тайно, разбира се, без то да разбира, за да е автентично това, което ще четете.

- Това, което аз направих – отидох в училище и говорих с класната, с нея двете отидохме и при директора. Всички учители бяха предупредени, че ще искам и очаквам

в началото на всеки час детето да ме набира по телефона с камера, да виждам класа, учителката и да знам, че няма да напуска часа преди края му.

Отначалото тя направо се побърка с тази мярка, но много скоро, буквално на първата седмица сигурно, това се превърна в сладък ритуал и когато ме набираше, всички съученици ми махаха на камерата, понякога и учителката. За три секунди буквално беше цялото нещо. Тя започна да се кефи от това. Децата ми пращаха поздрави, целувки. Стурпваха ми се да ме поздравяват и гушкат като ходех до училище.
Този ритуало остана дълго след като вече нямахме реално нужда от него.

- Свързах се тайно с приятелките й от класа, които не бяха в наркоманската дружинка. Говорих с тях. Не си мислете, че съм ги познавала. Познавах една, от нея взех телефоните на другите момичета. Знаех ги само по имена от дъщеря ми до преди тази история. Помолих ги за подкрепа, да я наблюдават, да й говорят, от тяхно име, не че аз съм ги накарала. Да я викат да ходи с тях навън през междучасията. Те я бяха загърбили по някакъв начин, или по-скоро тя тях.

- Родителите на другото момиче, което беше в същата ситуация, в съседен клас, ходиха с нея на училище. Всеки ден, по цял ден, в продължение на няколко месеца, таткото стоеше пред класната стая, в междучасията бяха заедно с децата на двора, после висеше пред следващата класна стая за следващия час. Там беше по-сериозно, защото тя бягаше от вкъщи и не се прибираше със седмици.

Това се оказа начинът за тях и проработи добре. Същото като ние с телефона – отначало детето беше готово да убие баща си, че така я излага, унижава. Срамуваше се. Той настоя, беше категоричен. Удържа рамката.

И много скоро децата го приеха, направо го търсеха за междучасията да отиде при тях и той, да си говорят с него. Много го обичаха, стана им любимец. А на нея й олекна. Никой не й се подиграваше, присмиваше. Всички деца имаха разбиране и ги подкрепиха. И тя е добре сега.

Има една много голяма истина, която и за мен, предвид моето детство, не е лесно да достигам с моите деца, но поне видях, че е точно така и колко е важно:

Границите са сигурност. Когато ги има, децата стават спокойни, нищо че отначалото реагират срещу тях. Те реагират за да ни пробват, да ни изпитат, ще удържим ли. С други думи - мога ли да разчитам на нея/него? И понякога яко ритат, пробват, за да са съвсем сигурни.

И когато ние не поддадем - те омекват, релаксират и много скоро стават дружелюбни, връща се игривостта им, закачливостта, започват да споделят отново.

Започват да ни имат доверие.

Ама ние най-често не можем да достигнем до този момент, защото поддаваме още в началото. Те се разсърдват, спират да ни говорят, трескат вратата, заплашват, крещят, чупят неща и ние се изплашваме и махаме границата. Демек оголваме ги. Спираме да ги защитаваме.

И все едно им казваме "Аз не мога да те предпазя, нямам достатъчно дупе за това. Ти сам се оправяй."

И те получават това послание и то ги кара да започнат да правят какво ли не. Вкъщи, навън, в училище. Те вече нищо не тестват, вилнеят. Защото виждат, че са по-силните и това им дава едва ли не право да правят всичко на света. Изпуснали сме ги.

И ако не ги върнем в заграденото до 16 годишна възраст, тежко ни натам.

Румен непрекъснато ми го повтаряше това, аз все не го разбирах. И все още ми е трудно като кажа нещо, да не мръдна от там. Да съм бетон. Да не се размекна, поддам на драмите им.

- На третото дете от групичката с проблеми при нас родителите не искаха да чуят. Нищо не направиха. Затваряха си очите, тя ги лъжеше и ги въртеше на малкия си пръст. А не беше добре и със здравето. Не знам как е сега, дано е жива и здрава.

- Основното, което ние направихме, по съвет на психолога, с когото се видяхме (а той се занимава само с деца със зависимости), беше, че изготвихме мноооого подробен договор, който подписахме тристранно вкъщи.

Всеки имаше екземпляр от него, да може да си го чете и да се подсеща.

И там изключително ясно, подробно до най-малкия детайл бяха описани всички стъпки, които ние щяхме да предприемем при един, втори, трети, сигурно до десети или повече дори, положителни тестове, които биха се появили от момента на подписване на договора напред.

И тестове се правеха през два-три дни. Закон.

Това, разбира се, не го наложихме без нейно съгласие.

Повече ще пиша в следващия пост.

Пак моля, споделете, дори и да не ви засяга точно в този момент. Дори и да са ви малки още децата или отдавна да са пораснали хора.

Все за някой може да се окаже ценно и да го прочете точно от вашата стена.

А самото споделяне ще подтикне алгоритъма на Фейсбук да покаже моя пост на повече хора.

Коментирайте, споделяйте своя опит! Всяка информация ще е ценна.

Нека си помогнем сами.

Никой няма да го направи вместо нас!

Ако ви интересува темата, четете предишните и следващите постове. Писах доста тези дни и ще продължа да го правя.

Вземете тази информация, съвсем безплатна е.

Не знаете кога може да ви потрябва.

Тотка

‼️🌷ПЪРВИ СТЪПКИ ЗА СПРАВЯНЕ С НАРКОЗАВИСИМИ ДЕЦА🌷‼️– споделям само от личния си опит и по никакъв начин не претендирам за изчерпателност по темата.

Това, което описвам, е помогнало на нас безотказно. Мигновено. Мога да дам контакти на психолога, с когото се видяхме тогава (само веднъж, не се наложи втора среща). Но първо изчетете всички постове, които ще пиша по темата. Може да са достатъчни да се справите.

КАК ДА РАЗБЕРА❓

За белезите, по които можем да разпознаем дали детето ни употребява забранени и вредни за здравето субстанции, писах в предишните постове.

Тук ще добавя нещо, което сега ми идва – при първо съмнение, а и дори без да се съмнявате, защото те често чудесно играят пред нас, за да ни заблудят,

‼️ПРЕТЪРСЕТЕ ДЕТСКАТА МУ СТАЯ.

Тайно, докато детето го няма. Бръкнете навсякъде, всяко чекмедже, всяка дребна кутиика или сгънати на пакетче листчета, на които никога не бихте обърнали внимание. Преджобете дрехите, които са там, в гардероба – якета, дори не носени наскоро (още повече тях), чанти, раници (малките джобчета). Абе, всичко. Под матрака, зад леглото, под леглото, зад книгите в библиотеката, отстрани на бюрото, отзад, под килима. Нямате идея какви неща ще откриете. И търсете завити в нещо хапчета, прахчета, както става ясно – и някакви картончета, абе – странни неща. Тревата обикновено е в някакви кутийки, придружена с едно кръгло метално нещо, от две части, като горно и долно на крем си го представете. Като го отворите, вътре има метални бодли. Вътре се слага тревата, затваря се и като започне да се върти, шиповете се разминават и натрошават парчето трева на дребни частици, които си ги слагат в цигарите или си правят цигара само от тревата, вече смляна с тоя уред. Може да намерите запалки, листчета за сгъване на цигари, парчета фолио, може и спринцовки. Може и нищо подозрително да не намерите. Това не означава, да не си отваряте очите, да наблудавате детето и да направите изненадващ тест.

Има вариант то да е много добре организирано, да се държи безупречно, а вие просто да нямате достатъчно системен ресурс (повечето сме така) и затова да ви е по-лесно, подсъзнателно да се самозаслепявате, да не си позволявате да видите истината. Да саботирате истината да излезе наяве. И ако е така, ако не сте готови да се изправите срещу нея, (което не ви прави лоши, пак го казвам – огромната част от нас, не сме много налични за децата си, нямаме ресурс, въвлечени сме в истории назад, зад гърбовете си, с нашите родители и още по-назад), вие и нищо няма да откриете в стаята и вещите на детето, защото нещо във вас ще ви пази да откриете компроматите, а те може и да са си там, старателно скрити.

Затова, във всеки случай е добре да направите тест, ама да го направите както се прави, контролирано. С уважение, с любов, покажете, че го правите от грижа, не за да го унижите. Те може и да не разберат, но вие оставате в тази позиция и настоявате. И, знайте, ще дойде ден, когато ще го разберат и ще ви благодарят.

И си напомняйте, това ще ви помогне:

‼️ Вие сте големите, вие слагате рамката, ваша е отговорността да опазите детето си живо, цяло, здраво до навършването му на 18 години.

Без значение дали това му харесва или не.

Ако всички направим това едновременно, децата няма как да сочат с пръст приятелите си, на които родителите им не правят тези неща, не взимат подобни мерки. Това, разбира се, надали е възможно, но все от нас зависи. Да се побутнем, да се подсетим един друг, да си кажем истини, които сме се страхували да изречем.

Ако някой беше отишъл да каже на Наталия „Абе, Нати, дъщеря ти прави това и това. Събира се с не добра компания. Проучете го това момче, изключвано е от две училища.“, тя щеше да вземе мерки. Вчера говорих с нея два часа. Тя редовно е проверявала зениците й, следяла я е как изглежда, как се държи, говорели са непрекъснато (аз това го знам от винаги, те просто са такова семейство, изключително сплотено). Аз, когато моята дъщеря беше на 16, признавам, не съм я наблюдавала така изкъсо. Виждах я, но всичко, което виждах, го виждах като добро, а не като тревожно, каквото всъщност е било.

Така че, нека намерим начин да информираме родителите на децата, за които знаем, че са в беда, че пушат, че взимат наркотици. Аз в петък проведох един разговор със сина ми. Вече знам за едно дете от класа му – НА 13!!! Редовно е в час със снузки, пробвал е не знам какво точно + к0каин. Представяте ли си? Не знам дали е истина, но утре ще го кажа на класната, да говори с родителите. Те ще си разберат ако искат и ще вземат мерки. Пак ако искат. Синът ми, ми обеща, че ще пита и за други, че има кого да пита, някой по-отворен, дето знае повечко и би разказал. А аз обещах, че няма да се разбира, че от него ще е излязла информация. Ще говоря тайно с класната, тя да говори с техните класни, или през директора, или през психолога на училището, ще се привикат родителите. Няма да се разбере как се е разбрало. Аз го гарантирам.

Сега се сещам за последната родителска среща на класа му. Имаше две майки, които напълно бяха вдигнали ръце от децата си. Едната беше и със съпруга си. Синът им е напълно неконтролируем, а те – изцяло безсилни пред него. Другата беше майка на момиче. Ревеше направо жената: „Не мога нищо да й кажа. Тя е шефката вкъщи. Тя на мен ми се кара, не аз на нея. Тя размахва пръст, не аз.“

Беше страшно тъжно. Да гледам типичен пример за родители, която стоят като дете и деца, които, от безизходица и отчаяние, са заели ролята на възрастен вкъщи.

И, разбира се, това много им тежи. На децата.

Затова са толкова проблемни деца на всички нива – в училище се държи като шутове, супер нагло, не могат да мълчат и една минута в час, карат се с учителите, вечно спорят, все те да са отгоре. Абе трагично.

Това децата го правят, защото не издържат да носят товара, който са се нагърбили да носят.

Ама ние не го разбираме.

И вместо да направим нещо със себе си, да поработим ние лична работа, да видим къде издишаме като родители, за да си върнем или да се свържем със силата си, за да си вземем обратно онова, което детето ни носи вместо нас,

ние натискаме детето и искаме то, отгоре на всичкото, и да се държи добре.

Да спазва поведение.

Да мълчи половин ден в училище, да седи мирно на чина. Да учи.

Е, как да стане това?!

То изнемогва.

Трещи.

Не може да стои на едно място, не може да се фокусира.

И наглее страшно много.

Защото е щръкнало огромно над нас, над учителите си.

Може би стои на мястото на наш изключен родител.

Няма как хем да е голямо, хем да е дете и да се справя с отговорностите си на дете.

То може да стане отново дете, САМО АКО ние пораснем и си заемем ролята на родител до него.

Ние да станем (отново) големите, то да може да се смали.

От нас започва всичко. Ние сме тези, които трябва да работим, за да се свържем с ресурсите си, да си стъпим здраво на краката, да започнем да можем да поставяме граници, да гарантираме сигурност и това е предпоставката да олекне на децата ни и те да могат да се смалят и да се върнат обратно в детските си обувки.

Имам констелационна група идния уикенд. На кантар съм да я отменя, защото има малко заявили участие, а аз пък имам възможност да съм на едно друго прекрасно място същия този уикенд, с любими хора. Ако до два-три дни не се позапълни групата, за да прави смисъл да се случва, ще я отменя.
Но го казвам, защото е една чудесна възможност за работа.
Защото в констелациите точно това правим – свързваме се с ресурсите си. Виждаме къде, в какво ние сме въвлечени енергийно, че стоим пред децата и до партньорите си празни. Често не сме се напълнили защото ние сме големи зад гърба на нашите родители и днес нашите деца правят същото.

Не е трудно да се види и да се работи с това, много е просто даже и лесно.

Трудното е да види човек, че има нужда да работи. Инструменти бол в днешно време.

Ще продължа темата в следващ пост. Този стана много дълъг. Но пък са важни и тези неща да бъдат казани.

Нещо важно, като проверявате стаята на детето си, правете го тайно, още преди да говорите с него или то да разбере, че се съмнявате и най-малко дори. Ако се издадете, то ще скрие всички улики, ще ги изнесе от вкъщи.

Моля, споделете този пост, дори да нямате тийнейджър. Помогнете на тази информация да достигне до максимално много родители.

Прочетете предишните и следете за следващите, защото ще пиша много важни неща още по темата.

Харесайте страницата и поканете приятели да я харесат, защото тук редовно споделям много ценна информация. Работата, която предлагаме, събитията ни, също са изключително ценни, ресурсни и животопроменящи. Може да звучи гръмко, но е самата истина. Хиляди хора могат да го потвърдят.

Започвам да пиша следващия пост. Тук не стигнах до основното, което исках да кажа.

Тотка