Ина Хаджиева · Моето Куче

Седмичният ми recap като консултант по кучешки поведенчески въпроси е, че…

основата в обучението на кучета трябва да бъде изграждането на усещане за сигурност.

Да са сигурни, че нуждите им ще бъдат посрещнати.

Да са сигурни, че по-често ги харесваме, отколкото се разочароваме от тях.

Да са сигурни, че в наше лице имат приятел и защитник, а не провокатор, съдник или сърдитко, който все бърза и няма време за малките неща - като да душиш 9 секунди глухарче.

Да са сигурни, че ще се върнем. Винаги. Всеки ден. И след 5 минути.

Спокойното поведение започва оттам - от чувството за сигурност в нас и в средата, в която ги поставяме.

💬 В кои моменти си сигурна, че кучето ти се чувства сигурно?

Толкова много жени с кучета правят същото в живота си като стопани.

Не минават по тази улица, не излизат в този час, не ходят в този парк, не се качват в тази кола..
Не минават през трудното, а свикват да го заобикалят.

Страхът е лош навигатор…

…

💬 Ще споделиш ли какво заобикаляш в живота си с кучето?

Темата за малките кучета не е просто „трябва и те да се разхождат“. Това е твърде повърхностно.

Малкото куче не се възприема като истинско куче…бебе, аксесоар, нещо за носене, нещо за пазене, нещо „по-лесно“. Оттам идва целият смален живот, който му се предлага.

По-малко свят, свобода, движение, преживявания.По-малко кучешки живот. Сякаш размерът му отменя нервната система, нуждата от събития, от миризми, от ориентация, от опит, от увереност, от учене…

Малкото куче не е куче с по-малко нужди.

То е куче, на което често се предлага по-малък живот и по-общо оправдание „Те дребните са такива.“

Шумни, нервни, реактивни, лепкави, живот между дивана, чантата, количката и мола.

Има нещо много удобно в идеята за „декоративното“ куче. Звучи грижовно. На практика често значи: не му трябва кой знае какво.
Само че човешкият комфортът не е = на кучешки живот.

Малките кучета не живеят необичани. Живеят смалени.
И това е същинският проблем при малките породи.

-> Случайните съвети от интернет не са план за твоя частен случай

-> Ако нещо не работи от месеци, спри да го повтаряш

-> Не всяко “не ме слуша” е инат

-> Проблемите не се решават с “да го измориш”

-> Знае команди не е равно на може да се справи

-> Не ти трябват ОЩЕ команди




В кучешките групи има твърде много bullsh*t, твърде много случайни съвети и твърде много вина, която стопаните поемат върху себе си.

Повечето момичета с кучета, които срещам, вече са чели много, гледали много и опитвали много. Вече дори знаят какво точно се случва на теория… И все още нямат яснота какво да правят утре.

Не са безотговорни, а претоварени. И вече уморени. А в много случаи още дори не са стигнали до същинското начало.

Някак винаги има още един съвет, който да пробваш преди да потърсиш реална помощ.

И ако има една идея, която ми се иска да изхвърлиш от главата си още днес, тя е:

ЧЕ КУЧЕТО ТИ ТЕ ДОМИНИРА.

> Не ти трябват още съвети, които да пробваш за 2 дни и да зарежеш. Поведението се променя с план, който опростява нещата (за кучето) на малки стъпки и ги подрежда в правилен ред.

После идва трудната част:
Да останеш последователна

„Трябва да си по-твърда“ е един от най-лошите съвети, които можеш да получиш като стопанин. Той няма за цел да предпази теб или кучето ти.

Този съвет идва много преди да се научиш да различаваш страх от възбуда, претоварване от инат, несигурност от нахалство, реалистични очаквания от свръхизисквания.

Този съвет изисква да станеш по-остра, по-строга, по-непоклатима, по-рязка.
Да сложиш върху себе си характер, тон и енергия, които често не са твои и по-вероятно е да не се получи.

Няколко месеца по-късно: вина, напрежение, спорове, усещане, че не се справяш.
Провали се в това да бъдеш твърдата.
Недостатъчна си и неправилна за куче.

Истината е, че Твърдата не беше правилната ти мисия.

А всъщност кучето не се нуждае от по-твърд човек, а от по-ясен човек.
Да се научиш как да бъдеш по-разбираща, по-последователна, по-ясна.

И това е шансът да се подредите.

🤔 Струва ми се, че почти всяка жена с куче има своя версия на този момент.

„Веднага забелязах повече фокус в мен, след като поиграхме първите 2 игри.“

Това ми написа Диди. И аз и вярвам.

Фокусът на кучето се повишава право пропорционално на нашия ангажимент по време на разходката.

Когато ние наблюдаваме повече средата, нейните опасности и възможности, започваме по-лесно да забелязваме и вниманието на кучето.
А това ни дава шанс да го ориентираме към нас по-успешно и да се учим заедно.

Няма магия, аксесоар, хапче, които да обърнат кучето към нас без нашето участие.

Има малки, постоянни усилия.

Игра 3/5 ☀️ ЗОНА ЗА БЛИЗОСТ

→ Скъси леко повода и позиционирай кучето от едната си страна.
→ Направи 2 крачки, спри и дай награда до крака ти.
→ Направи още 2–3 крачки, спри и дай награда отново до крака ти.
→ Повтори няколко пъти.
→ После постепенно увеличавай броя крачки между наградите.

Зоната за близост е територията около нас, която искаме кучето да намира за награждаваща и
смислена.

💬 Има ли нещо, което те спира да опиташ? 👇

Чакам те утре с игра 4/5.

А междувременно - запази си този и предишните ми постове, за да започнеш, когато си готова 😉

Не ти е нужно постоянно внимание, а умение за обръщане към теб.

Фокусът на разходка не е кучето да не забелязва средата, а да може да се движи в нея и отново да се ориентира към теб.

Тази седмица в поредицата SPRING LIGHT CHALLENGE ти показвам 5 лесни игри за разходка, с които можеш малко по малко да станеш по-интересна част от света навън за кучето си.

2/5 ☀️ ОРИЕНТАЦИЯ В ДВИЖЕНИЕ

→ Намери спокойна алея, където няма много дразнители.
→ Хвърли една награда пред теб и остави кучето да отиде да я вземе.
→ Щом се обърне към теб, поощри и хвърли награда зад теб.
→ Щом отново се изравни с теб, хвърли награда напред.
→ Придвижвай се леко напред-назад и дръж кучето успоредно на теб на повод.

После просто вмъквай играта по време на разходка.

От време на време хвърляй награда пред теб или зад теб, докато се движите.
Прави го за кратко, но често.

Харесвам тази игра, защото учи кучето не просто да се движи до човека си, а да прехвърля вниманието си обратно към него отново и отново.

Това е много полезно в реалните разходки, особено в моментите, в които искаш да привлечеш вниманието му, преди да се разминете със стимул.

Избирай чисти места за тази игра и я прави лесна.
Не прекалявай с вербални сигнали и изисквания.

И не, не се притеснявай, че наградата пада на земята - това е част от логиката на играта.

💬 Притесняваш ли се да хвърляш награда на земята? Ако това те спира, пиши в коментар и ще ти обясня защо е излишно да се притесняваш 😉

Чакам те утре с игра 3/5.

Не, кучето ти не се нуждае от повече контрол навън.

Повече команди, по-строг тон, по-строг аксесоар. По-често не това липсва.

Нуждаете се от повече фокус.
И двамата.

Тази седмица в поредицата SPRING LIGHT CHALLENGE ще ти покажа 5 лесни игри за разходка, с които можеш малко по малко да станеш по-интересна част от света навън за кучето си.

1/5 ☀️ ГРАНИЦИ В ГРАДСКАТА СРЕДА

→ Огледай се за нещо, което се отличава - бордюр, праг, шахта, различна настилка, стъпало, пейка, вход на блок.
→ Покани кучето да стъпи върху тази “граница” и го награди.
→ После хвърли награда встрани, за да слезе от “границата” и да я вземе.
→ Изчакай да се върне обратно върху „границата“ и награди пак.
→ После просто си потърсете следващата граница.

Харесвам тази игра, защото е лесна, не изисква нищо специално и много естествено вкарва кучето в малки моменти на ориентиране, избор и връщане към човека.

Не я мисли като упражнение за изпълнение, а като начин двамата да започнете да забелязвате средата заедно.

И да, точно от такива дребни игри започва по-хубавото ходене на повод.

Ако досега не сте играли „Граници“ по никакъв начин, пиши в коментар и ще ти изпратя подробен ресурс.

Ако пробвате играта, сподели снимка на вашите граници в градска среда 👇

Чакам те утре с игра 2/5.