16/10/2022
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК,
скъпи приятели и колеги!
По случай 16 октомври публикувам една анкета от книгата "Оръжия и хора", направена преди 19 години , по време на празнуването на ИАС на ВВС. Анкетираните са анонимни, но кой авиатор не би се разпознал в техните думи своите мисли и чувства?
16 октомври – Ден на авиацията
Васев, анонс:
На 16-ти октомври инженерно-авиационната служба на военновъздушните сили отбеляза празника на авиацията. На срещата присъстваха и много ветерани, и много от освободените военнослужещи. Преди да започне деловата и веселата част, ние направихме една кратка анкета на тема авиация и авиатори:
– Почти целият ми живот е преминал в авиацията, бих казал, че всичко ме свързва с авиацията. И младостта си съм посветил на авиацията, и целия си съзнателен живот.
– Аз мога да отговоря на този въпрос по такъв начин, че първо съм свързан и с наземната подготовка на самолетите, и с полета във въздуха, тъй като в по-голямата си част като авиационен специалист съм бил и на борда на самолета, по-точно на хеликоптера, така, че съм изпитал и тръпката да погледнеш машината, след като е подготвена за полет, и това да бъдеш на самия борд на машината, да видиш земята, хората отвисоко и да почувстваш вълнуващия момент от излитането, от кацането и преди всичко това полетът да завърши благополучно и хората, които са в машината, да се завърнат живи и здрави.
– Е, мисля, че във въздуха е по-голяма тръпката действително. Там човек наистина вижда резултата от неговия труд, от труда на десетките и стотиците, бих казал, авиационни специалисти, които подготвят самолета, които се грижат за осигуряването на полета, които живеят с мисълта машината им да излети нормално и обратно да кацне по всички правила и закони на динамиката на полета.
– Аз мисля, че въобще от зараждането си авиацията започва с военна авиация. Имало я е, има я и ще я има.
Във военната авиация има бъдеще, разбира се, че като малка страна при всички положения ще имаме някакви затруднения, защото всичко е свързано с финансови средства и то много финансови средства. Но въпреки това, пък една съвременна държава без авиация не може. Затова аз съм оптимист и вярвам, че при всички положения ще има авиация, която ще бъде малка, но стройна, оборудвана с летателни средства последни класове, които съответно ще могат да изпълняват предназначението си в рамките на системата на Българската армия.
– Засега работехме, знаете, в една посока. Едни критерии покривахме, а сега имаме съвсем други изисквания, съвсем други задачи се възлагат на нашата авиация и при всички положения мястото на българската авиация трябва да се намери именно в новата ѝ форма. Във формата на тези учения, трябва да се изпита, да се види какво фактически тя е и какво, фактически, се възлага на нея в бъдеще да изпълнява.
– Това е върхът, това е айсбергът на авиацията, да полетиш, но за да полетиш, вие знаете, че трябва да има доста подготовка, доста тренировки и аз, уважавайки професията на летците, трябва да ви кажа, че не мога да омаловажа професията на инженеро-техническия състав, който подготвя самолета и му дава тази възможност да може безаварийно данаправи предвидените задачи като полети.
– Аз не съм пилот и не мога да кажа точно, но съм летял, много пъти съм летял, но тогава, когато моят самолет е излетял, и самолетът, в който аз съм участвал в обслужването, е излетял и се е завърнал, най-важното се е завърнал и се е приземил, трябва да ви кажа, че в тази връзка удоволствието е специфично, ненадминато, нещо, което не може да го изпита човек в други неща, и оттам идва и любовта към авиацията.
– Първо, понеже днес е 16-ти октомври бих искал да честитя на военновъздушните сили и на всички, които в една или друга степен са работили, работят и ще работят във военно-въздушните сили. Честит празник на всички! По въпроса аз смятам, че ние имаме научен и технически потенциал, имаме и добри специалисти, имаме развити технологии, имаме производствени мощности. Просто е необходима още една крачка напред да се направи и това е по отношение на инвестициите и една добра организация, и мисля, че това е всичко.
