12/11/2015
During their work near the village of Izvorovo in the summer of 2008, archaeologists discovered a golden treasure dating back to the Bronze Age. The objects are dated from the middle of the bronze age. .Izvorovo is situated in the southern Sakar region and scientists were working on a mound of diameter 31 m and height of 2.9 m. One of the discovered artifacts is an impressive golden necklace made of 320 spherical and elongated beads. Its length is 1.5 meters
Златното съкровище от село Изворово, Южен Сакар, е открито при редовни археологически разкопки през лятото на 2008 г. То се датира от от бронзовата епоха (ІІІ–ІІ хилядолетие пр. Хр.). Археолозите са проучвали могила с размери 31 м в диаметър и височина 2,9 м и в резултат на проучването са установени два етапа на натрупване. Първият – през първата половина на II хил. пр. Хр. (средна бронзова епоха), а вторият – през II век сл.Хр. (римски период). През бронзовата епоха е оформена площадка от чакъл и трамбована глина, върху която е изградено гробно съоръжение. То представлява могила от кварцови камъни, с основа от глинеста пръст, с диаметър 8 м и височина 2 м. В основата на съоръжението е извършено погребение с кремация. Останките са пренесени в богато украсен глинен съд и са разпръснати между камъните. На същото ниво са открити изключително впечатляващи за тази епоха находки – златен накит, състоящ се от 320 мъниста: редуващи се малки сферични (2 мм) и големи с форма на ечемичени зърна (7 мм), с обща дължина 1,5 м, два златни предмета с форма на прешлени за вретено, със соларна украса, златна и сребърна плочка, свързани със сребърен нит, сребърна халка и бронзов нож с каменен брус. Подобни златни находки с форма на ечемичени зърна има открити само на о-в Крит – гердан с 24 мъниста. Д-р Бориславов, археологът, ръководил разкопките, предполага, че става въпрос за гроб на човек с най-високо обществено положение – владетел и върховен жрец. Количеството и майсторската ювелирна изработка на предметите вероятно се дължат на факта, че през този район е минавал основен търговски път, свързващ Мала Азия, Балканите и Централна Европа. Но находките може и да са дело на местна автохтонна култура. Сакар е мястото на една странна каменна култура – тази на долмените. Надгробната могила запазва значението си като култово място, когато през II в. сл. Хр. около нея възниква селище. Насипът е ограден с крепида (кръг от големи каменни блокове) с диаметър 22 м и е донатрупан с червена пръст и три пласта камъни, което е помогнало за съхраняването на ранната могила до наши дни. Откритието е уникално не само за България и ще помогне за изясняването на един от най-слабо познатите периоди в историята на българските земи и европейския континент. Съкровището може да се види в Националния исторически музей.