Hristo Velchev

С Емо до преди два месеца се учихме как да прави напад на място. Беше му трудно наистина. Беше.

Това не е пост да покажа какво съм направил аз. Моята работа с него е да му дам правилните насоки.

Без да хленчи, без да изпуска тренировки, идва винаги навреме с една цел - да стане малко по-добър от вчера. Когато мислиш по този начин, резултатие не закъсняват.

Подрастващите имат нужда от солиден фундамент върху когото после да градят по-лесно. Това обаче не идва с една тренировка. Изисква се време, постоянство, внимание към детайлите и тренировъчния процес и от двете страни.

Прогресът на Емо е огромен и нещо, което ми дава повод за гордост.

В началото Лео започна с 10кг във всяка ръка. Не му бяха тежки, но му тежеше ментално. Сякаш си бе поставил бариера, която го спираше да разгърне потенциала си.

Днес Лео взе да разходи 25кг дъмбели и то без никакъв проблем.

Да, имаше трудности, лоши дни, лоши повторения, но никога не сведа глава. В момента Лео физически и ментално е на съвсем друго ниво.

И не, не си преписвам заслугите, защото това го е постигнал изцяло сам. Комуникацията, изграждането на увереност у някого се подценяват често с цел да си подхраним егото.

Да видя някой как се развива и израства е най-голямото възнаграждение за мен.

Да останеш без отбор един месец преди началото на сезона е абсурдно и недопустимо. Цялата подготовка с отбора през лятото отива по дяволите и целият труд сякаш е хвърлен на вятъра.

Но този пост няма за цел да коментира ситуацията в българския спорт, не.

В ситуации като тази, човек винаги има право на избор. Единият вариант е да обвиним обстоятелствата и да минем с прочутото “тук е така, няма какво да направим, нормално е” и да се оставим по течението, пък каквото сабия покаже. Другият вариант обаче е да се мобилизираме, да анализираме ситуацията в която се намираме и да направим план за действие какво и как можем да подобрим и да започнем да го реализираме.

Александър избра втория вариант. Въпреки, че в момента е без отбор, той не е спрял да тренира. За него сезонът започва заедно с другите въпреки ситуцията в която се намира. И когато получи обаждането, той ще е готов.

⬇️↘️⬇️⬇️ Тренирането в една равнина на движение ни прави силнни основно в нея. В отборните спортове обаче, често някои от движенията се изпълняват в повече от една равнина.

Приоритизирането на една, води до дисбаланс в друга.

В тренировките си обичам да взимам от всяка по нещо и разликата се усеща почти веднага.

Благодарим Ви!

Една минута разлика.

Всеки детайл има значение. Последователността на активацията на мускулите при определено движение не е изключение.

И двете видеа са от една серия, а сами виждате разликата в изпълнението. Отделяйте време да изчистите техниката и оптимизирате движението.

Не се страхувайте да спрете упражнението по средата ако техниката не е на лице. Спрете, коригирайте и продължете.

Точно това направихме с Иво. Една минута разлика. 🤘

Един различен вариант на BG Split Squat.

Повдигането на петата във въздуха ще повиши изискванията към глезенната става и укрепващата я мускулатура.

Фокусът отново е върху задната верига, като не трябва да усещаме дискомфорт в коляното. През цялото движение се стремим пъврво петата да бъде във възхуда и второ подбедрицата да остане вертикална през цялото движение, второто от което ще ни осигури активирането на задната верига.

Противоположната ръка на работещия крак е в позиция над глава, което изисква добра мобилност в рамото и торакалния дял. Липсата на такава може да доведе до компенсация от кръста (компресия на кръстните прешлени), което е препоръчително да се избягва при всяко едно движение.