Терапевтичен център "АлБа"

Благодарим за отличието! 🙏

Терапевтичен център „АЛБА“ с отличието „Терапевтичен център на годината“ на P-Awards 2025 - P-NEWS Терапевтичен център „АЛБА“ в София бе отличен с престижното признание „Терапевтичен център на 2025“ на P-Awards, награда, която подчертава високия професионализъм, ус...

🎄✨ Светли Коледни празници!
Пожелаваме ви здраве, спокойствие и топлина в сърцата.
Нека тези дни донесат повече разбиране, грижа и надежда – към себе си и към другите.
Благодарим ви, че сте част от нашата общност. 💛
С обич,
екипът на Терапевтичен център "АлБа"

Твоят знак, че си добра майка.

23 жени жертви на домашно насилие за 2025г.

"Госпожо, аз “сокче” ли съм?"

Или колко са важни думите, с които говорим за децата…

Тази история започва преди повече от 10 години някъде в едно малко местно училище. Работих като ресурсен учител. Бяха ми поверени 10 прекрасни деца, чието обучение трябваше да подкрепям…
До ден днешен помня думите на една 12-годишна госпожица, която връхлетя през голямото междучасие в кабинета ми разплакана и хлипащо ме попита: “Госпожо, аз “сокче” ли съм. Всички ми казват “сокче”! Ама не разбирам защо така?- разрида се тя и се гушна в мен…

Всъщност, всички й казваха “сопче” и под това всички не визирам само децата…
Абревиатурата СОП (специални образователни потребности) е въведена, за да улесни общуването в професионалните среди. Тя има тежест в научен и в образователен контекст. Когато, обаче навлезе в ежедневното общуване… Става страшно. И болно. И някак си некоректно!
От тогава изминаха толкова много години, опити за реформи, въведоха се иновации в образованието и терапията на децата със специални потребности. Промени ли се обаче най- важното? Зачитането и приемането на различията в обществото. Променихме ли езика, с който говорим за децата или пред тях…
Колко от вас имат някакви хронични, автоимунни или други здравословни състояния… Към колко от вас хората се обръщат с диагнозата ви? Как бихте реагирали, ако го направят?
Тези дни се пише много за тормоза сред децата. Търсят се решения. И все чакаме някой друг да направи нещо значимо- държавата да въведе реформи, обучения, други някакви драстични мерки. Искаме учителите да си свършат работата, психолозите и социалните работници да си свършат работата. Родителите да си възпитат децата! Ама, разбира се - те винаги родителите са виновни (сякаш така по презумпция!?!).
И докато чакаме другите да направят нещо велико, ми хрумва да ви попитам: можете ли от днес вие да направите нещо малко, което ще доведе до голяма промяна. Като промяната в пърхане на крилете на пеперудата, която може да доведе до промени в другия край на планетата… Това малко нещо е да изключите думата “сопче”, “сопаджийче”, “сопаджия”, “соп-а” и всичките й производни от речника си… И да ги замените с по- щадящи, по- уважителни и по- приемащи думи, като например: “ДЕЦАТА”, “ДЕТЕТО”, “СПЕЦИАЛНОТО ДЕТЕ”, “ИМЕТО НА ДЕТЕТО”. Със сигурност ще намерите и много други подходящи думи.
"Разликата между „почти правилната дума" и „правилната дума" е като разликата между светулката и светкавицата” е казал Марк Твен. Всички ние, всеки ден, във всяка една секунда правим избора дали да създаваме буря или светлина във вътрешния свят на децата. Промяната зависи от нас.

(Историята е взета от Интернет)

От "Играта и децата със специални образователни потребности" - Анна Трошева-Асенова

Честит първи учебен ден.

Изпратете го на някой зрелостник, амбициозен родител, кандидат-студент, студент или тревожен ученик. В края на деня е важна оценката на здравето.🍀