Училищен вестник "Агора"

Училищен вестник "Агора" Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Училищен вестник "Агора", Education Website, ул. Опълченска №1, Krumovgrad.

Добре дошли в дигиталния дом на вестник „Агора“! 🏛️✨

Точно както в Древна Елада агората е била център на обществения живот и свободните дискусии, така и нашият вестник е мястото, където идеите на учениците от СУ „Васил Левски“ – Крумовград оживяват.

21/03/2026

Водата помни. А ние?

На 22 март света отбелязва Международния ден на водата – ден, посветен на най-ценния ресурс на планетата. Инициативата е създадена от ООН през 1992 г. Тъй като питейната вода е едва 1% от водата на света, нейното опазване е изключително важно. Именно затова целта на празника е да се напомни, че водата е жизненоважен ресурс за всички организми, като се насърчи нейното опазване и разумно използване.
Тази година екоклуб „Крумовица“ отбелязва деня по различен начин – чрез кратък филм, създаден изцяло от ученици. В него не показват красотата на природата, а нейната болка. Чрез документални кадри от наводнението на река Крумовица от януари, видеото разкрива не само разрушителната сила на водата, но и следите, които ние оставяме след себе си. Защото водата има силата да разрушава… но и да разкрива истината за начина, по който ние се отнасяме към нея всеки ден.
Но как се стига до подобни последици и какво застрашава водните ресурси днес? Днес водните ресурси са изправени пред редица предизвикателства като замърсяване, разхищение и нарастващото човешко въздействие върху природата. Замърсяването е най-голямото предизвикателство, пред което е изправена водата. Десетки тонове отпадъци биват изхвърляни ежедневно на неправилни места, застрашавайки живота на много земни и водни обитатели. Друг важен аспект е разхищението на вода. Замислете се само, колко от вас спират водата, докато мият зъбите си? Това е една малка крачка, която всеки от нас може да предприеме, за да изгради навици за правилното използване на водата. За жалост човешкото въздействие също е основополагаща причина за застрашаването на водните ресурси. Строителството, безконтролното ни поведение, неконтролираното използване на природните ресурси, намесата в естествения баланс на реките са само част от нещата, с които вредим.
Но с няколко малки промени в ежедневието си, всеки ученик може да допринесе за опазването на водата. Пестенето на вода е най-лесната стъпка, която можем да направим като използваме внимателно водата. Важно е всеки да се отнася отговорно и към отпадъците си като не ги изхвърля в природата, а в обособените за това места. Също така ние можем да се включваме в общи почиствания или екологични инициативи.
Водата е ресурс, без който животът на Земята е немислим, но същевременно тя е и уязвима. Събития като тези, показани във видеото на екоклуб „Крумовица“, ни напомнят колко е важно да бъдем отговорни към природата в ежедневието си. Нека всеки от нас направи своята малка крачка днес, за да опазим водата за утрешния ден.

По материала работи Мартин Календжиев - VIIIв клас,
Видеото е продукт на учениците от екоклуб "Крумовица", ръководен от г-жа Надежда Саръева.

По стъпките на историята – знания за древния святПо темата работи Елена Петрова - XIв клас, клуб "Историкон"Част от сним...
09/03/2026

По стъпките на историята – знания за древния свят

По темата работи Елена Петрова - XIв клас, клуб "Историкон"
Част от снимките са предоставени от Мартин Календжиев - VIIIв клас, клуб "Историкон"

Историята не се учи само и единствено с тетрадка и учебник, нито пък само от разказания урок на учителя. Миналото се опознава най-лесно, когато се докоснеш до него, когато се разходиш там където са стъпвали древните хора. Именно по този начин членовете на клуб „Историкон“ към СУ „Васил Левски“ – Крумовград се докоснаха до историята. Учениците имаха възможността да се пренесат в древността и да се потопят в автентичната атмосфера, в която са живели както римляните, така и траките.
Младите историци посетиха Историческия музей в град Ивайловград. Там те с интерес разгледаха артефактите, открити при археологическите разкопки - находки от крепостта Лютица, от античната вила „Армира“ и от могилата край село Свирачи. Научиха и повече за погребалните обичаи на траките. В споменатата могила е била погребана тракийска аристократка, живяла по тези земи, а самият ритуал е бил извършен чрез трупоизгаряне.
Най-вълнуващото преживяване, на което се насладиха учениците, бе изложбата с реплика на Панагюрското златно съкровище – едно от най-големите и ценни съкровища в България. Те с възхищение наблюдаваха прецизните орнаменти, с които са изработени съдовете. Изящните предмети от 24-каратово злато са украсени с митологични същества. Чрез досега си с това съкровище младежите успяха да си представят живота на траките и да задълбочат знанията си за тяхната култура, което допълнително разпали интереса им към историята на българските земи.
След музея групата се запъти към античната вила „Армира“, разположена в близост до града. Това е една от най-впечатляващите римски вили в цяла Европа, открита съвсем случайно през 1964 г. Благодарение на кратък филм учениците се запознаха със завладяващото минало на това място, запазило спомена за своите някогашни собственици, за техните гости и традиции.
По-късно те разгледаха самата вила, която е богато украсена с различни фигури и мозайки. Учениците се разходиха из многобройните помещения на двореца, възхищавайки се на релефните форми по стените, трите вида бани, сауните и гостните. Най-забележителни бяха огромният басейн и зала за посещения и пиршества. Притежаването на басейн с такъв мащаб за онова време само по себе си показва колко заможни са били собствениците. Младите историци научиха, че те са търгували умело с бял мрамор и именно чрез него са натрупали богатството си, като изключително много са държали на представителния вид на своето имение.
Подовите мозайки в цялата вила са изключително впечатляващи и въздействащи. Най-отличаваща се сред тях е тази в голямата зала за пиршества. В центъра ѝ е изобразена Горгона Медуза, чиято роля е била да пази дома и мира в него. Друга забележителна сцена показва най-вероятно самия собственик с двете му деца, които били близнаци. Тогава логично се породи и въпросът у учениците: „А къде е майката?“. Беше им споделено предположението, че тя най-вероятно е починала при раждането или малко след това и е погребана именно в могилата в близост до вилата. Вдъхновени, учениците с интерес продължиха да разглеждат това забележително място, излъчващо лукс и изящество.
Посещението на обекта бе изпълнено с изключително позитивни емоции и преживявания. Учениците имаха възможността да се потопят още по-дълбоко в миналото, като облякоха костюми на римски аристократи и се разходиха с тях по пътеките и градините около вилата. Това направи преживяването им още по-забавно и автентично и ги докосна до историята на древните.
И така, благодарение на това приключение учениците не само се забавляваха, но и придобиха нови знания. Те се докоснаха съвсем реално до миналото и се потопиха в дълбочината на едни от най-богатите култури в света.

Имаме удоволствието да дадем думата на първия родител, който стана част от инициативата на вестник „Агора“! Представяме ...
06/03/2026

Имаме удоволствието да дадем думата на първия родител, който стана част от инициативата на вестник „Агора“! Представяме ви ревюто на г-жа Илияна Харитева-Петрова, която ни пренася в мистичния свят на романа „Мамник“ и ни напомня колко е важно да четем от любопитство.

"Бих искала да ви поздравя за новото начинание – училищния вестник „Агора“ – и да се включа в темата за книги, които са ми направили впечатление. Наскоро прочетох книгата „Мамник“ на Васил Попов. Да, същата история, по която е създаден и сериалът, който се излъчва по телевизията.
​Лично на мен много ми хареса начинът, по който авторът преплита днешната действителност с древни митове и вярвания. Според мен книгата показва, че в настоящето винаги има частица от миналото.
​Смятам, че ще ви бъде интересно да прочетете книгата, а след това дори може да я сравните с това, което сте видели по телевизията.
​Аз обичам да чета книги от този жанр – свързани с митове и легенди, защото чрез тях можем да научим нови неща за миналото и да се пренесем, макар и за малко, в един различен свят.
​Четете, деца, четете. Не от задължение, а от любопитство. Всяка книга ви дава по нещо – знания, забавление или дори откъсване от ежедневието. А понякога точно в страниците на една книга откриваме истории, които остават с нас дълго след като сме я затворили."

​Илияна Харитева-Петрова – майка на Елена Петрова от 11. „в“ клас и Николай Петров от 8. „б“ клас

📚 Предизвикателство от училищен вестник "Агора": Споделете магията на четенето!​Уважаеми родители,​Екипът на училищен ве...
03/03/2026

📚 Предизвикателство от училищен вестник "Агора": Споделете магията на четенето!
​Уважаеми родители,
​Екипът на училищен вестник "Агора" към СУ "Васил Левски"- Крумовград има удоволствието да Ви отправи едно специално предизвикателство! Вярваме, че любовта към книгите се възпитава най-добре чрез личния пример и историите, които предаваме на децата си. Затова се обръщаме към Вас.
​Каним Ви да споделите с нас Вашата любима книга – онази, която е оставила трайна следа в сърцето ви и която горещо бихте препоръчали на своите деца и на всички ученици в нашето училище.
​Как да се включите?
Изпратете ни кратък текст, който съдържа следната информация:
​Вашето име и фамилия;
​Име, фамилия и клас на вашето дете (ученик в СУ "Васил Левски");
​Заглавие и автор на препоръчаната от вас книга;
​Кратко представяне: Няколко изречения за това какво Ви е впечатлило в нея, какви ценности носи и защо смятате, че всяко дете трябва да я прочете.
​Всички Ваши вдъхновяващи предложения ще бъдат публикувани на Фейсбук страницата на вестник "Агора", за да послужат като пътеводител в света на литературата за нашите ученици и техните семейства!
​📩 Очакваме вашите писма на имейл: [email protected]
⏳ Краен срок за изпращане: 31 март
​Нека заедно запалим искрата на четенето и покажем на децата, че книгите са прозорец към необятни светове!

Самарското знамеСамарското знаме е български боен флаг, символ на героизма и саможертвата на българските опълченци по вр...
03/03/2026

Самарското знаме

Самарското знаме е български боен флаг, символ на героизма и саможертвата на българските опълченци по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Подарено от жителите на руския град Самара. Подвигът и саможертвата на опълченците, олицетворяват стремежа им към свобода, вярата и единството, и превръщат Самарското знаме в истинска национална светиня. То придобива огромно историческо и национално значение и остава символ на гордост и признателност, към българите, отдали живота си в името на свободата.
Ушито е от монахини от Иверския девически манастир в Самара, Русия. Първоначално е предназначено за Априлското въстание през 1876г., но е готово едва през 1877г. и е предадено на руския княз Николай Николаевич, за да бъде връчено на Българското опълчение. По инициатива на Ефим Кожевников и Пьотр Алабин, на специална церемония на 18 май 1877г. в Плоещ, знамето им е връчено. То е заковано на дръжката със златни пирони, като последния пирон е закован от стария поборник дядо Цеко Петков, който благославя знамето за успех и мир.
Знамето е трикольор- червен, бял и син цвят с размери 1,85 на 1,90м., като в средата са вшити златни кръстове. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий. Бродериите по знамето са изработени от монахините от Самара, а живописните елементи са дело на петербургския художник Николай Симаков.
След церемонията в град Плоещ, където Самарското знаме е предадено на Трета дружина от Българското опълчение, то участва в боевете при Стара Загора, където загиват знаменосците от III Опълченска рота Антон Марчин, Авксентий Цимбалюк и С. Минков. Бойното му кръщение е именно там. Известен остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който спасява знамето от османски плен с героични усилия и цената на живота си. Самарското знаме е носено и по време на епичните битки при Шипка и Шейново.
След войната Трета Опълченска дружина е преобразувана в Трета пехотна Радомирска дружина, където се пази и Самарското знаме в гарнизона в Радомир. През 1881г. дружината получава друго знаме и оттогава до 1946г. оригиналът се съхранява в Двореца в София (дн. Национална художествена галерия). През 1946 г. е пренесено в Националния военноисторически музей (НВИМ) в София, където се съхранява и до днес в камера при специални условия. През 1880г. по време на честването на тригодишнината от кръвопролитните боеве при Стара Загора, Самарското знаме е наградено с първа степен на ордена „За храброст“, като то е и единственото знаме, наградено с този орден, а знакът му е вграден в богато декорираната дръжка.

Росица Боянова - Xв клас, клуб "Историкон"

Първи март – събуждането на природатаМарт е месецът на пробуждането и началото на новия живот. Първи март дава началото ...
01/03/2026

Първи март – събуждането на природата

Март е месецът на пробуждането и началото на новия живот. Първи март дава началото на пролетта – най-нежният и красив месец от годината. Птичките пеят навсякъде, ручейчетата на водопадите шумолят, природата разцъфва. Новият живот започва. Празникът, с който се свързва това ново начало, е Първи март – денят на Баба Марта. Този празник носи щастие, здраве и дълголетие. Още от миналото българите закичват помежду си мартенички с бял и червен конец. Тези мартенички са символ на здравето и благополучието. Този така обичан празник си има и своята дълбока и древна история – за него се разказват много легенди от различни краища на България. Той съчетава в себе си вярвания и традиции, които още от миналото са били нещото, което сплотява хората.

Най-важният символ на празника е Баба Марта, която заедно със себе си носи щастието, радостта, здравето и живота в природата. Тя раздава мартенички на малките дечица, а те я гледат с радост и желание. Смята се, че нейните настроения определят метеорологичните явления. Характерът ѝ често е променлив – на моменти е усмихната, а в други е тъжна, и така, според настроението на тази стара жена, времето се променя. Нейният образ показва променливата пролет и връзката на хората в миналото с природата.

Мартеничката сама по себе си е символ на новото начало, на чистотата, добрината и най-вече на живота. Тя се носи за здраве и предпазва от лоши очи и зли сили. Пижо и Пенда са най-разпознаваемите образи на мартеничките. Заедно те създават хармонията между мъжкото и женското и продължението на семейството.

Както при закичването, така и при свалянето на мартеничките си има определени поверия. Когато се закичва мартеничка, се наричат най-добри пожелания. Свалянето на мартеничката най-често се случва при виждането на щъркел или лястовичка, защото те са символ на същинската пролет и разцъфтяването на дръвчетата. След свалянето ѝ, тя най-често се слага на дръвче или под камък.

Една от най-известните легенди, свързани с този празник, е легендата за хан Аспарух. След една от неговите битки той получава гълъб с бял конец, но по конеца има капки кръв – този гълъб носи добрите новини за победата. И така се заражда още от древността идеята за мартеничката – символ на щастие, живот и победа.

Този така обичан празник през 2017 година става още по-известен. Първи март е записан като празник в списъка с нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Това световно признание показва истинското значение на този празник, който обединява поколенията и запазва идентичността.

Баба Марта не е просто празник – този ден е символ на здравето, щастието и благополучието. В себе си носи добротата и началото на новия живот.

Елена Петрова - XIв клас, клуб "Историкон"

Списание "Детски живот", книга VI, 1933/1934 г.
01/03/2026

Списание "Детски живот", книга VI, 1933/1934 г.

📰 Стани част от екипа на новия училищен вестник "Агора"!​Клуб „Историкон“ към СУ „Васил Левски“ – Крумовград търси ентус...
28/02/2026

📰 Стани част от екипа на новия училищен вестник "Агора"!
​Клуб „Историкон“ към СУ „Васил Левски“ – Крумовград търси ентусиазирани ученици, които да създават съдържание за нашия вестник - 5 - 12 клас.
Ако имаш идеи, обичаш да пишеш или искаш да се научиш, имаме място за теб!
​Търсим автори, репортери и AI ентусиасти, които да работят по следните теми:
​🏫 Училищен живот: Актуални новини и събития.
​🤖 Изкуствен интелект: Технологиите на бъдещето.
​🏛️ История и Краезнание: Неразказаните истории на България и Крумовград.
​🗣️ Лично мнение: Твоята свободна трибуна за коментари и дебати.
​Не се изисква опит – само желание!
​👉 Запиши се и избери своята тема тук: https://docs.google.com/forms/d/1DXav5oV6cjwMKmbFcXyumLLsBmzDojFkWKNon1MK2CM/viewform
​За въпроси и повече информация: г-н Илиян Тосков – старши учител по история и цивилизации и ръководител на клуб "Историкон".

Address

ул. Опълченска №1
Krumovgrad
6900

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Училищен вестник "Агора" posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share