15/09/2025
Скуката. Някой въобще помни ли я? Изпълвам се с носталгия само като чуя тази дума.
Някога скучаех с часове, лежах на леглото, подхвърлях си нещо, слушах любим албум отново и отново, и чаках някой да звънне на вратата и да предложи… каквото и да е.
Моето поколение (и всички преди него) отраснахме със скуката и дълбоко вярвахме, че тя е най-лошото, което може да ни се случи.
Без да искам да звуча като онези “едно време си беше хубаво” и “помните ли вкуса на доматите” хора, искам да призная, че днес… скуката ми липсва.
Защото днес хората не скучаят. Те скролват.
И настрана от сантимента ми към скуката, наскоро се убедих - тя не просто ми липсва, но и дълбоко вярвам, че скуката е ключова част от менталното здраве.
Чували ли сте за метода на стрелеца? Между всяка стрела, той взима почивка, за да може пак да се прицели, пак да опъне лъка и пак да стреля.
В днешно време имам чувството, че само стреляме. Вече не сме стрелци на лък, внимателно подбиращи целите си и балансиращи между покой и стрес. В момента сме войници с картечници. И нещо толкова дребно като скролването, което е облечено като почивка, всъщност ни ограбва от истинската почивка.
От затишието.
От покоя.
От това да усещаш секундите.
Разбира се, никой човек на 20 не би прочел това и не би казал - “леле, колко вярно”. Този текст просто подранява с едни десет години за тях.
Но за всички останали - препоръчвам скуката. Препоръчвам скуката да се взима на сериозно. Да се подхожда към нея както готвач подхожда към десерт. С еднаква доза внимание и сериозност, но и сладострастие и лекота.
Намерете вашето място за красива скука. Защото от години ви учат грешно - че луксът е да имаш всичко, да си сред всички и да си разпилян навсякъде. А луксът не е това. Той е обратното. Луксът е да можеш да изчезнеш.
-владимир трендафилов
