Лектория "Unitas Temporum" - "Единство на времената"

26/11/2024

По случай 100-годишнината от рождението на Карандаш публикуваме този видеозапис на една от последните му публични изяви - лекцията "Космосът под боите на Леонардо да Винчи", прочетена съвместно с проф. Стефан Генчев (НБУ) на 28 май 2009 г. в рамките на Пролетна лектория "Единство на времената"

V Пролетна лектория “Unitas Temporum” (“Единство на времената”). Юбилейна лекция по случай 500 години от публикуването на книгата "За божествената пропорция"...

08/05/2024

Филм за основателката на Теософското общество Елена Блаватска и музейния център в родната ѝ къща в Днепропетровск (Украйна). С български субтитри.

22/10/2022

Напусна ни
АНТОН ДОНЧЕВ
(14.09.1930 – 19.10.2022)
След мъчително боледуване почина акад. Антон Дончев.
Той е роден в Бургас, средното си образование завършва във Велико Търново и право – в СУ „Св. Климент Охридски“. Един от първомайсторите на художествената белетристика, той е сред плеядата имена на благодатната епоха, дала на българската литература такива вдъхновени творци като Димитър Димов, Димитър Талев, Георги Караславов, Емилиян Станев, Васил Попов, Йордан Радичков, Николай Хайтов. Акад. Антон Дончев записа името си в Златните страници на българската литература, създавайки уникалния роман за силата на българския дух „Време разделно“. Той е автор и още няколко поредици от романи: „Сказание за времето на Самуила“ , „Кракра Пернишки“, „Девет лица на човека“ (1989), „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1968– 1992), „Трите живота на Кракра“ (2007), „Легенди за двете съкровища“ (2015), „Сянката на Александър Велики“ (2016). А. Дончев беше удостоен с множество награди: за романа си „Странният рицар на свещената книга“ получава наградата за Балканска литература „Балканика“ (1999); удостоен с орден „Стара планина“ – Първа степен (2001); лауреат на Голямата награда на СУ за литература и Почетния знак на университета със синя лента и икона на свети Климент (2004); лауреат на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ (2005). През 2010 г. по повод 80-годишнината си беше удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, а през 2014 г. – с Годишната държавна награда „Паисий Хилендарски“. Паричната стойност на всички свои награди Антон Дончев даряваше на библиотеки и обществени организации. През 2003 г. беше избран за академик на БАН.
Неговите разкази и драматургични творби спечелиха любовта на народа ни със своите високопатриотични послания, с патоса на борбата за светлина, с неповторимите си образи и обективното разгръщане на съдбоносни за родината събития. Донесли редица наши и чуждестранни награди, филмирани и драматизирани, те и днес се радват на непресъхващ интерес и са истинско огнище на родолюбие, обич и преклонение пред Отечеството.
Антон Дончев беше олицетворение на всичко добродетелно, което България получи като наследство. Неговото име много рано се беше наредило до имената на най-големите български писатели и ще остане там завинаги.
България се прощава с един певец на достойнството и свободата, мъдрец чрез словото, създател на българското историческо време.
Поклон пред светлата му памет!
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

15/08/2022

ШЕСТ МЕСЕЦА БЕЗ ОЛГА БУДУГАЙ (1964-2022)

Измина половин година, откакто на 14 февруари ни напусна Олга Будугай - филолог и писател от Украйна. Може би най-важното в нейния богат научен, преподавателски и творччески път беше това, че заедно със своя съпруг Андрий Будугай Олга стана основоположник на един нов път за познание на света - лингвоезотериката. Нейните лингвоезотерични трудове, написани в съавторство с А. Будугай и частично събрани в сборника "Към сиянието на Истината - през глъбините на Словото", привлякоха вниманието на специалисти от различни страни и положиха началото на реалното осъществяване на извличането на знание за нещата от техните имена - нещо, което по-рано беше единствено философска абстракция.

В продължение на повече от десетилетие Олга Будугай беше член на сдружение "Нова палитра", сътрудничеше на списание "Палитра". Ако трябва с една дума да опиша впечатленията от общуването си с Олга, това ще бъде думата радост. Неизчерпаемата радост и бодрост на духа ѝ помагаше да преодолява трудности и изпитания на живота, пред които мнозина не биха устояли. Успяхме да се видим лично само веднъж за около два часа - през октомври 2011 г., на киевското летище "Бориспол". Сътрудничеството ни се осъществяваше почти изцяло по интернет. Онлайн участвах по покана на Олга Будугай и в организираната по нейна инициатива международна конференция "Украинци - жертви на германските концентрационни лагери, остарбайтери, деца на войната", проведена на 14 май 2021 г. тогава още нищо не предвещаваше, че само 9 месеца по-късно Олга Будугай ще завърши своя жизнен път.

Само десет дена след нейната смърт светът, такъв, какъвто го познавахме, се промени безвъзвратно, а многострадалният народ на Украйна за кой ли пореден път в своята история беше подложен на съдбоносни изпитания. На Олга Будугай не ѝ беше писано да види със земните си очи ужасите на войната и страданията на своя народ. Но със своя висш, духовен взор, който прониква отвъд земната очевидност, тя със сигурност ги е съзряла от онези високи селения, които според терминологията на Даниил Андреев би следвало да наречем небесни градове на Украйна. Именно оттам нейният дух днес би могъл да окаже най-действена помощ на своя народ.

И ми се струва, че в самото време, когато Олга си отиде от нас, се крие една съдбовност, най-висшата форма на която Псалмопевецът описва с думите: "Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му." (Псалми 116:15).

А за нас остават скръбта, споменът и надеждата, че един ден ще се срещнем отново отвъд.

Бойко Златев, председател на сдружение "Нова палитра".
14 август 2022 г.

12/08/2022

12 август. 191 години от рождението на Елена Петровна Блаватска.

Филм за основателката на Теософското общество Елена Блаватска и музейния център в родната ѝ къща в Днепропетровск (Украйна). С български субтитри.

08/05/2022

8 МАЙ - ДЕН НА БЕЛИЯ ЛОТОС.
131 ГОДИНИ ОТ КРАЯ НА ЗЕМНИЯ ПЪТ НА ЕЛЕНА БЛАВАТСКА.

"Вземете живота на Е.П.Блаватска. Мъчили са я, не са я разбирали, клеветили са я, подозирали са я. Минаха години, и какво виждаме? Нейната героична личност изглежда като небивала. Тя се извисява над цялата ограничена клевета, често изхождаща от нейните най-близки сътрудници, и това кара тези хора да изглеждат още по-тъмни поради чернотата на техните мрачни деяния, породени от завист и амбиции, тези два бича, които стоят в основата на всяка една клевета!"

Светослав Рьорих [1]

---------------------------------------------------

"Да си спомним и за нашата много пъти оклеветена, гениалната Елена Петровна Блаватска, пребивавала три години в един от Ашрамите на Тибет, донесла велико знание и светла Вест за Великите Махатми. Ако не беше злобата и завистта на заобикалящите я, тя би написала още два тома на "Тайната Доктрина", в които биха влезли страници от живота на Великите Учители на Човечеството. Но хората предпочетоха да я убият, и трудът и остана незавършен."

Eлена Рьорих до д-р Александър Асеев, 30 март 1936 г. [2]

---------------------------------------------------

"... да си спомним за подвига на Е.П.Блаватска, която по своя път яви именно пример за пълно доверие и вярност. Нейното лъвско сърце не знаеше нито страх, нито съмнения. Тя носеше своето поръчение мъжествено, и там, където нещо не ѝ беше ясно, тя стъпваше също така твърдо, защото огромна вяра живееше в сърцето ѝ. В "Надземното", в § 135 е казано:" Даже в най-трудните минути тя се устремяваше към Нас. Такава сила на волята създаваше мощна вибрация. Никой и нищо не можеше да я накара макар и косвено да осъди Учителя. И прякото нещастие не можеше да я накара да забрави за Братството. Дори при корабокрушение тя твърдо устремяваше своите мисли към Братството, и тази решимост усилваше свещената вибрация»."

Елена Рьорих да Рихард Рудзитис, 8 февруари 1940 г. [3]

---------------------------------------------------

1. С.Н.Рерих. Письма. В 2 т. Т. I. М., 2004. С. 155.
2. Елена Ивановна Рерих. Письма Том IV (1936 г.) – М.: Международный Центр Рерихов, 2002, 512 с., с илл. П.48.
3. Елена Ивановна Рерих. Письма Том VII (1940-1947 гг.) – М.: Международный Центр Рерихов, 2007, 472 с., илл. П.9.

24/03/2022

26/07/2021

Днес от 13 ч. българско време започват Третите международни Шапошниковски четения, организирани от Международния център "Рьорих" в Москва съвместно с Руската академия за естествени науки, Киргизко-руския славянски университет, групата "Руски космизъм" на Руското философско дружество, Международната асоциация на фондациите за мир, Международния комитет по опазване на наследството на семейство Рьорих, Международния съвет на Рьориховите организации и Благотворителната фондация "Елена Рьорих".

Тазгодишните четения са посветени на 95-годишнината от рождението на Людмила Шапошникова. Темата е "Научното наследство на Л.В.Шапошникова. Извори и перспективи на руския космизъм."

Събитието ще се транслира онлайн на следния линк:

III Международные научные чтения, посвященные Л.В.Шапошниковой (1926–2015). К 95-летию со дня рождения«Научное наследие Л.В.Шапошниковой. Истоки и перспектив...